Във футбола тактическата победа често е невидима за широката публика, но срещу Сабах (Баку) Хулио Веласкес я направи напълно осезаема. Испанецът надделя над Валдас Дамбраускас не чрез зрелищна доминация, а с перфектно структурирана организация във всички фази на играта, базирана на дисциплинирано позициониране, умело пренасяне на тежестта на футболните действия и прецизно разчитане на моментите за преса.

От първата минута Левски прилагаше дълбок високопрессингов блок. Мустафа Сангаре и Евертон Бала бяха първата линия на натиск, чиято задача беше да „убиват“ офанзивните опити на Сабах още в зародиш. Често към тях се присъединяваше единият от двамата опорни халфове – Асен Митков, който с агресивни влизания и умно четене на пасовите линии затваряше централния коридор. Това затрудняваше азербайджанците да изграждат атаки през центъра и ги принуждаваше да търсят флангове, където Левски имаше друга подготвен тактически капан.


Крилата бяха поверени на Алдаир и Майкон, които демонстрираха изключителна игра и в двете фази. В офанзива поддържаха широчината и търсеха връзка с центъра, а в защита първостепенната им задача бе да уплътняват зоните, не позволявайки на Сабах да изолират единоборства „един на един“ срещу крайните бранители.

Гашпер Търдин играеше ролята на транзитна зона между защита и атака. Словенецът често изпадаше като трети централен защитник при постройка във фаза защита, но и беше първият, който изнасяше топката напред при преминаване в нападение. Тази роля на, да го наречем с модерната дума - пивот, осигуряваше стабилност и позволяваше на крайните защитници да се включват по-смело.

В центъра на отбраната Кристиан Макун и Кристиан Димитров направиха демонстрация на синхрон – постоянно си препредаваха нападателите на Сабах, като елиминираха възможността те да получат топката с гръб и да обърнат фронта на атаката. Именно тази компактност доведе до това гостите да имат само 1 удар в очертанията на вратата за целия мач.

В изграждането на атаките Левски редуваше търпеливото разиграване с бързи вертикални решения. Ключова роля тук имаше Кристиан Димитров, който няколко пъти изостряше ситуациите с разсичащи извеждащи пасове зад защитата на Сабах – ход, който принуждаваше съперника да държи по-дълбока линия и намаляваше ефективността на високата им преса.


Статистиката потвърждава тази тактическа доминация: 13 срещу 7 опита за удар, 7 срещу 1 корнера, 3 срещу 1 точни изстрела и пълна липса на жълти картони за „сините“ срещу 4 за гостите. Това говори за умело управление на темпото и контрол над играта без излишен риск.

Победата с 1:0 не беше плод на индивидуален проблясък, а на ясно изграден план, изпълнен почти безупречно. Веласкес демонстрира, че когато колективната структура е здрава, резултатът идва закономерно – а в този мач тактическата му победа над Дамбраускас беше пълна.