
🥇 Една година от олимпийското злато на Магомед Рамазанов - мигът, който никога не се забравя
Боец с характер, който записа името си в историята
- 09/08/2025
Преди точно една година България отново засия на олимпийския връх в борбата. След триумфа на Семен Новиков, ден по-късно Магомед Рамазанов написа своето златно олимпийско досие и се нареди сред най-големите имена в историята на свободния стил у нас.
В категория до 86 кг, експлозивният боец се изправи срещу един от най-страховитите съперници в света – Хасан Яздани от Иран. Финалът не мина без напрежение – иранецът постоянно спираше срещата, търсейки начини да изкара българина от ритъм. Но Рамазанов запази самообладание, показа мощ и техника, и спечели категорично с 7:1.
Това олимпийско злато бе първото за България при свободняците от времето на легендарния Валентин Йорданов през 1996 гoдина.

Пътят му до финала не беше лесен. В полуфинала срещу американеца Арън Брукс Рамазанов губеше с 2:3 секунди преди края. Усетът и борбеният му дух го изведоха от трудна ситуация – успя да превърти съперника и да вземе решаващите две точки за победа с 4:3.
На 31 години Магомед Рамазанов стигна олимпийския връх, а България получи нов любимец – не само заради златото, но и заради характера, с който го извоюва.
Днес, година по-късно, споменът за онзи момент е все така ярък.
В категория до 86 кг, експлозивният боец се изправи срещу един от най-страховитите съперници в света – Хасан Яздани от Иран. Финалът не мина без напрежение – иранецът постоянно спираше срещата, търсейки начини да изкара българина от ритъм. Но Рамазанов запази самообладание, показа мощ и техника, и спечели категорично с 7:1.
Това олимпийско злато бе първото за България при свободняците от времето на легендарния Валентин Йорданов през 1996 гoдина.

Пътят му до финала не беше лесен. В полуфинала срещу американеца Арън Брукс Рамазанов губеше с 2:3 секунди преди края. Усетът и борбеният му дух го изведоха от трудна ситуация – успя да превърти съперника и да вземе решаващите две точки за победа с 4:3.
На 31 години Магомед Рамазанов стигна олимпийския връх, а България получи нов любимец – не само заради златото, но и заради характера, с който го извоюва.
Днес, година по-късно, споменът за онзи момент е все така ярък.