Асен Митков заслужава уважение, а не унижение!

Всеки фен има право на мнение. Всеки има право да бъде разочарован, да изисква повече, да посочи грешка, да коментира форма. Това е част от футбола. Но никой, абсолютно никой няма право да преминава границата, да обижда, да заплашва, да унижава. А това, което се случи с Асен Митков, е точно това: премината и стъпкана граница. Една от онези линии, които никога не трябва да бъдат докосвани.

Асен не е футболист „отвън“. Той е юноша на Левски. Дете, което е минало пътя от Съединение до „Герена“, минало през школите на Ботев и Левски, което се е доказвало във всяка възраст. Талант, който вкара още в първия си мач за юношите на сините. Халфът, който на 15 тренираше с мъжете. Футболистът, който стана един от най-младите дебютанти за Левски през последните години - едва на 16 години и 3 месеца.

Това момче е изиграло солиден брой мачове със синята фланелка. Било е част от първия отбор още в периода на Стоилов, играло е като крило, като халф, като човек, който не се страхува от топката и от отговорността. Капитан е на младежкия национален отбор на България.

Такъв човек не заслужава видеа, в които се гори снимката му. Не заслужава да бъде обект на закани. Не заслужава да бъде превърнат в мишена.

Спорен момент? Лош мач? Форма? Да, всичко това подлежи на критика. И е нормално. И понякога е здравословно за всички да се казва. Но когато се посегне към обида, към заплаха, към унижение - тогава вече не говорим за футбол. Говорим за слабост, облечена като „фенство“.

Асен Митков е силен характер. Той е доказвал това повече пъти, отколкото някой предполага. Ще мине през тази ситуация. Ще излезе по-зрял, по-спокоен, по-устойчив. Но това не прави случилото се по-малко грозно.

Напротив - прави го още по-болезнено.

Защото в клуба, който се гордее с юношите си, едно от тези деца беше нападнато по най-грозния начин.

Асен е част от Левски. В момент на подем и в момент на трудност. Юноша на клуба. И трябва да бъде уважаван, а не унижаван.