"Синьото" влакче на ужасите - нагоре, надолу… а после?

Не е лесно да си фен на Левски. Еуфория, радост, гняв, тъга - всичко се редува в неудържим цикъл, който не оставя място за спокойствие или безразличие. Синята публика живее всеки мач на максимална скорост, а отборът ѝ постоянно я качва на поредното влакче на ужасите, без гаранция дали следващият завой ще води нагоре или надолу.

Загубата от Славия с 0:2 е точно такъв момент. Не защото Левски няма право да губи - няма отбор, който да минава през сезона без грешка. Проблемът е начинът, по който дойде поражението. Експериментален състав, осем промени, липса на интензитет и усещане за разпилян план. Това не беше Левски, който искат да виждат феновете.

Те вярват в титлата след поредица от силни мачове, не след единичен резултат. Видяха стабилност, видяха характер, видяха стъпки напред. Точно тази серия ги качи „нагоре“ във влакчето. Затова и падането срещу Славия изглежда толкова рязко и нелогично. Неочаквана смяна на посоката

Хулио Веласкес има право да търси решения, но тази версия на Левски беше трудно разпознаваема. Феновете искат постоянство, искат усещане за посока, искат да знаят, че влакчето не се управлява на инстинкт.

И все пак сезонът е далеч от решен. Един слаб мач не обезсмисля добра серия, нито пише окончателната история. Но е предупреждение - Левски трябва да избягва подобни резки спадове, ако иска да остане на върха.

Феновете могат да понесат загуба. Но трудно приемат загуба, която изглежда необяснима.

Най-тежкото за тях не е резултатът, а усещането, че отново са влезли във влакче, чиято траектория никой не им е показал.

Следващият мач ще покаже дали това е било просто завой или нещо по-сериозно. Победата срещу Спартак (Варна) е повече от задължителна.

От Левски зависи дали релсите ще водят нагоре или надолу.