Ротации по испански, шамари по български

Има загуби, които болят повече от нула точки. Има вечери, в които не противникът те побеждава, а ти сам се поставяш в ролята на жертва. Точно това направи Хулио Веласкес в най-старото столично дерби. Вечер, в която Левски не загуби от Славия, а от неоправданите действия на собствения си треньор.

Да, симпатичен е Веласкес. Харесва ми, харесва ти, харесва се на половината страна. Но колкото и меко да го кажем, решението му да прати в стартовия състав почти цял резервен Левски, граничи с футболно безумие. Не ротация, а безпредметна авантюра. Самоубийствен експеримент, който може да си позволиш срещу Витоша (Бистрица), или ако си между две битки в Шампионската лига. Само че Левски не е!

Какво толкова се беше уморил този отбор? Вкара 12 гола в два мача, прегази Монтана и Септември, направи смените в последния мач навреме. Съставът играеше леко, уверено и в ритъм. И точно когато най-много се искаше да видим трета поредна уверена вечер, Веласкес реши да демонстрира школата „испански професор“. Пусна резерви, играчи в спад, футболисти, които са на изхода, и за капак — все едно подцени вековния заряд между „сини“ и „бели“. Дори за Славия е обидно!

А аргументът му след мача, че „ако бяхме победили, идеята за смените щеше да е гениална“? Е, не! Левски вече игра тази рулетка през лятото. Помним добре как всички трепереха след европейски мачове, защото всяка негова ротация превръщаше лесните срещи в драматични нощни изпити. Левски няма лукса на Арсенал или на Ман Сити. Няма дълбочината или убийствената конкуренция на позициите. И няма как да прилага шаблоните на Артета в реалността на Първа лига, където отборите те ритат, притискат и изсмукват всяка грешка.

Ако решението е било плод на самонадейност - добре, да приемем този шамар от реалността като урок. Ако е било подценяване - още по-зле. Но в двата случая Веласкес трябва да помни само едно: разликата между „гениална смелост“ и „глупава авантюра“ е резултатът. А Славия го показа безмилостно.

Сега от испанеца се иска не философия, а мъдрост. Да дръпне спирачката на експериментите, да върне титулярите и да съхрани преднината от пет точки, защото нова издънка на „Коритото“ ще хвърли тъмно петно върху един иначе впечатляващ полусезон.

И Левски, а и Веласкес, не заслужават да влязат в зимната пауза с тъпия привкус на грешката, която всички видяхм на "Александър Шаламанов". Подобни вечери не просто пропиляват аванс, те разяждат доверие. А ако Хулио не си вземе урока сега, много скоро може да разбере, че в този клуб прошка има само за победителите!