Статистиката е синя, раните бели

Левски и Славия излизат в дерби, което статистиката рисува в ярко синьо, но спомените – в болезнено бяло. Защото когато погледнем числата, виждаме: 160 шампионатни мача Левски има цели 80 победи, срещу 31 загуби и 49 равенства. Голoвата разлика е още по-показателна – 269:155, внушителен аванс от +114, натрупан през десетилетията.

„Сините“ доминират и у дома, и навън: 43 победи като домакин и 37 като гост срещу Славия. На хартия това дерби изглежда предвидимо – едната страна печели много по-често, другата оцелява трудно.

Но срещу Левски Славия винаги е била повече от статистика. Защото макар „белите“ да имат далеч по-малко победи, две от тях раниха "сините" тежко.

През 2013 г. автоголът на Димитър Везалов отне титлата в последния кръг и превърна празничната хореография в тишина. Левски държеше съдбата си, водеше, контролираше – и всичко рухна в един миг. Няколко години по-късно финалът за Купата на България отново извади наяве този странен, болезнен парадокс: „сините“ доминираха 120 минути, но Георги Петков заключи вратата, дузпите решиха всичко, а Славия вдигна трофея. Съперник, който Левски побеждава редовно, но който в решаващите моменти сякаш притежава някаква невидима сила.

Точно тази двойнственост превръща днешния мач в нещо повече от поредното столично дерби. Това е среща, която трябва да бъде спечелена от Левски в борбата за титлата. Това е битка между увереното синьо превъзходство и онзи особен белег, който Славия остави. Какъв ще е изходът днес - ще разберем след часове.