Феновете на Левски изстрадаха твърде много в последните години, за да бъдат вечно подканяни да „останат на земята“. Те преживяха тежки, дори унизителни вечери - като онази с Хамрун, когато шокът беше непреодолим, както и други болезнени отпадания срещу знайни и незнайни съперници.

Болката от тези мачове още стои дълбоко в съзнанието на левскарите, но точно затова всяка победа, особено на европейската сцена, е като глътка чист въздух.

След 1:0 над Сабах, „сините“ знаят много добре, че нищо не е решено. Осъзнават, че в реванша ги чака огромна битка, в която един миг невнимание може да заличи преднината. Но това не им пречи да празнуват. Имат право да се усмихват, да пеят, да скандират имената на своите любимци и да се потопят в онази неподправена еуфория, която само футболът може да донесе.

Докато от вечните съперници внимателно анализират какъв точно гранд е Брага и колко „ниско ниво“ е Сабах, на „Герена“ просто празнуваха.

Да, резултатът е крехък и задачата далеч не е завършена. Но никой няма право да им отнема този момент. Левскарите го заслужиха с вярност, с търпение, с безусловна любов към клуба, която не угасна дори в най-мрачните години, когато изпитанията бяха повече от радостите.

Онази паметна вечер на „Герена“ не брояха точките за коефициенти, не сравняваха бюджета на Сабах с този на Левски и не мислеха за бъдещи кръгове. Те просто се радваха на победа, която им носи надежда.

Пътят до групите на Лигата на конференциите е още дълъг и труден. Но тази нощ беше тяхна. И те имат пълното право да я запомнят.