Ситуацията в ЦСКА стигна критичната точка на търпение. Таралежите си тръгнаха и от дупките изпълзяха всякакви змии – едни да хапят, други да се облажат от „вкусния пай“. Кукловоди изскачат отвсякъде, интриганти и дребни душици точат зъби, течове на информация валят от всяка пролука. И никой, ама никой, не мисли за ЦСКА.

В цялата тази буря от неприязън няма случайност. Не става дума кой е „ганчевист“, кой – „антиганчевист“, или кой се прави на морален стожер. Проблемът е, че всеки се мисли за центъра на вселената – изгревът започвал с него, залезът завършвал с неговото мнение. А през това време клубът се носи безконтролно към дъното… ако изобщо е останало дъно, което не е изкопано.

На терена картината е също толкова печална. Черно море дойде вчера с примирението на отбор, готов да загуби, с гащи наполовина свалени. И пак – 90 минути, нула идеи. Санянг и Пастор приличаха на единствените адекватни футболисти. Няма смисъл да се говори изобщо за мача, но е показателно, че Сейни Санянг беше най-добрият на терена.

Започна голямото рязане на „сухи клони“ – първо капитанът Купър, после спортният директор Нога. Утре ще падне главата на Томанов, после Керкез, после пак и пак… треньори, директори, чистачи, играчи, администратори – пълен хаос, пълна лудница.

Разни директори пускат презентации, схеми и „родословни дървета на успеха“. След това – всичко в коша, а презентаторите вече ги няма. Никой не излиза ясно да каже каква е посоката на този клуб, камо ли да я следва докрай.

В момента ЦСКА е змиярник, а таралеж няма. Гриша Ганчев, харесван или не, пазеше умело клуба от тези "пепелянки" и не допускаше интриганти да се разпореждат. Сега змии има в излишък. Само таралежите ги няма.