Една тревога и пет големи повода за оптимизъм! Как изглежда Левски преди Борац?

След три контроли, единадесет отбелязани гола и само едно допуснато попадение логичният въпрос пред всеки левскар е дали равенството с Ботев (Враца) трябва да буди тревога. Отговорът поне засега е "Не". Ако има нещо, което Хулио Веласкес може да отчете като категоричен плюс от началото на подготовката, то е, че Левски изглежда физически готов и запазва игровата идентичност, с която спечели шампионската титла.

Победите с 4:0 над Академик (Свищов) и 6:0 срещу Етър няма как да бъдат приемани като сериозен критерий за моментното състояние заради нивото на съперниците. Контролата с Ботев (Враца) обаче даде далеч по-реална представа къде се намират "сините" броени дни преди европейския старт. Да, победата се изплъзна, а изравнителният гол на Евертон Бала падна в последната секунда. Далеч по-важно беше, че за първи път през лятото Левски срещна съперник, който наказваше всяка грешка в прехода и показа колко опасен може да бъде на контраатака.


Именно тук се крие и най-сериозното ми притеснение преди двубоите с Борац (Баня Лука). Високата защитна линия носи огромни дивиденти, когато пресата работи безупречно, но при загуба на топката оставя твърде много свободни пространства. Алдаир и Майкон дават много в офанзивен план, непрекъснато се включват по фланговете и правят отбора по-агресивен, но зад гърба им често се откриват коридори, които по-класен европейски съперник няма да пропусне да използва. Именно там ще бъде една от най-важните задачи на Веласкес през оставащите дни.

Не по-малко сериозен остава и въпросът с централния нападател. Хуан Переа все още не изглежда готов да бъде човекът, който да поведе атаката в най-важните мачове на сезона. Мустафа Сангаре продължава възстановяването си, а Стивън Стоянчов тепърва навлиза в новата среда. Липсва онзи нападател, който с едно докосване да решава големите европейски вечери. Срещу Академик и Етър това не се усети, но срещу Ботев (Враца) пролича, че когато съперникът затвори пространствата, завършващият удар невинаги идва навреме.

Положителните сигнали обаче са далеч повече. Левски продължава да бъде изключително офанзивен отбор, който създава положения с лекота и комбинира с високо самочувствие. Докато се чака новият дефанзивен халф, двойката Акрам Бурас - Гашпер Търдин изглежда стабилно решение. Именно словенецът вероятно играе и за бъдещето си, тъй като пристигането на нов футболист в средата на терена почти сигурно ще засили конкуренцията именно на неговия пост, автоматично запращайки го на пейката.

Най-приятната изненада без никакво съмнение се казва Давид Кусо. Анголецът оставя впечатлението, че Левски е уцелил истинска трансферна находка. Техника, удар от дистанция, спокойствие с топка в крака и възможност да играе на няколко позиции - качества, които рядко се събират в едно ново попълнение. Ако запази това ниво, трудно може да има съмнение, че ще се превърне в една от водещите фигури на отбора.


За разлика от него, Рейналдо засега оставя по-смесени впечатления. Виждат се отделни проблясъци и добри движения, но липсва онзи момент, който да накара човек да каже: "Ето, това е футболистът, който ще направи разликата." Разбира се, адаптацията при всеки протича различно, но на този етап по-скоро остава усещането, че трябва още време. Дано първоначалните колебания се окажат само част от процеса, а не повторение на история, която вече сме виждали на "Герена" в лицето на Рилдо.

Сериозен позитив заслужава и Адриан Райчев. Още при представянето му написах, че профилът му е любопитен, но в контролите младият футболист показа много повече от очакваното. Скорост, директна игра, увереност в ситуациите един на един и добър удар очертават основа, върху която може да се гради. Ако прибавим и необходимостта Левски да налага млад български футболист заради правилото на БФС, не е изключено Райчев много бързо да се превърне от обещаващо попълнение в доста важна фигура.

Не толкова оптимистично изглеждат перспективите пред Ради Кирилов. Конкуренцията по крилата стана значително по-сериозна, а с Кусо, Рейналдо, Райчев, Евертон Бала и Армстронг Око-Флекс битката за титулярно място изглежда по-трудна отвсякога. Опитът му ще бъде необходим през сезона, но към момента изглежда, че ще трябва да приеме по-различна роля в състава.

Любопитството е насочено и към Алекс Сентейес. Още при представянето му Хулио Веласкес заяви, че подобен футболист рядко се вижда в българското първенство. Подобни думи автоматично вдигат летвата на очакванията и подсказват, че испанецът не е привлечен, за да бъде просто част от групата.


Като цяло Левски изглежда там, където би трябвало да бъде в края на юни. Отборът е физически подготвен, игровият ритъм от шампионския сезон не е изгубен, а новите попълнения постепенно започват да се вписват. Да, има какво да се изчиства. Защитата понякога остава прекалено открита, а в атака липсва достатъчно клиничност срещу по-организиран съперник. Тези детайли обаче трудно могат да засенчат множеството положителни сигнали.

Последната контрола срещу Радник (Сурдулица) ще бъде най-близкото до генерална репетиция преди европейския старт. Сръбският тим е далеч по-сходен като школа и стил до Борац (Баня Лука), което ще даде далеч по-ясна представа какво може да очаква Левски след по-малко от две седмици. Ако "сините" покажат същата увереност в играта, но ограничат пространствата зад отбраната и повишат ефективността пред гола, основанията за оптимизъм преди сблъсъците с шампиона на Босна и Херцеговина определено ще бъдат повече от притесненията.