Димитър Бербатов в ARENA подкаст: За БФС, ЦСКА, върховете и тежките моменти!

Началото е дадено! ARENA подкаст е тук! Какъв по-добър старт от този? В нашето студио, до камината, на креслото седна най-успешния български футболист през настоящия век – Димитър Бербатов! В човешки разговор, откровен и стойностен, Берба говори пред водещите Ангел Домусчиев и Ивайло Димитров за БФС, ЦСКА, върховете в кариерата си и тежките моменти.

"Когато ме питат как съм, винаги казвам, че всичко е наред. Защото нямам право да се оплаквам. На фона на събитията тук и как живеят хората. А и след периода ми в Индия си казах, че никога повече няма да се оплаквам за нищо, след нещата, които видях там“, започна той.

„Да, в моите представи и план беше това, което казваш – срещу теб сега да седи президентът на БФС. В живота не винаги получаваш това, което искаш и за което работиш. Понякога, дори да правиш всичко, както трябва, хепи енд няма. Това е тъжно, но животът е такъв, ние не сме във филм. В истинския, трудния, гадния живот, някой път дори да се трудиш и стараеш, трябва да си подготвен за неприятния изход. Вадиш си уроците и продължаваш. Ако имаш втори шанс и желание за същото нещо, действаш. Имаше най-различни фактори. Дали Конгресът не е бил честен? Каквото и да кажа, ще звучи като оправдание, а аз не искам да се оправдавам. Направихме каквото трябва. Имахме кампания две-три години. Обиколихме България, говорихме, имаше презентации. Преди финала Георги Иванов си направи обиколка за месец и това се оказа достатъчно. Всеки може да си направи извода и да премери кое, как и защо. Много неща могат да се кажат, но като нямаш фактите, да покажеш черно на бяло, звучи като слухове и оправдание. Това не е моето. Горди сме от това, което направихме. Не е приключена темата. Докато сме здрави, живи, с ума си и вижданията си, с желанието най-вече, ние сме насреща да представим идеите си. В нашите представи можем да помогнем футболът ни да върви в правилната посока. Но както виждаме нещата, не да ни казват как да бъде. Направили сме си изводите за процесите, грешките и неправилните хора. Желанието го има, нищо не е свършило. Не сме се срещали с Иванов след Конгреса, не сме си разменяли думи. То няма и смисъл. Честитихме му тогава, поздравихме го. Но не приемаме, че нещата могат да се получат с месец кампания, на базата на нашата 3-годишнна. Задаваме си въпроси имало ли е намеса. Виждам как се говори за нас в определени интервюта и какви думи се използват. Едно лека пренебрежение… Лицемерието никога не е била моята силна страна“, каза Бербатов.

След което коментира мащабните протести у нас в последните месеци.

„Живея в България, плащам си данъците тук, децата ми са тук, семейството ми. Харесва ми тук, с всичките положителни и отрицателни неща. Но виждате какво става, колко хора имаше на протестите. Усеща се голямото напрежение. Тези хора са в правото си да бъдат на площадите и да изразят своето недоволство. Депутатите трябва да се съобразят, защото са избрани от нас. Гласувам и призовавам всеки да го направи с разума си.

Изборите са като тези на Конгреса. Някой избира правилния начин, друг избира по-лесния и купения. За да се опита да намали преднината на опонента си. Защото знае, че ако не го направи, просто не може да се доближи до него“.

Разбира се, не пропуснахме да си поговорим и за легендата Димитър Пенев, който вече не е сред нас, но винаги ще бъде в сърцата ни.

„Пената, Старшията, беше от тези, на които като му споменеш името, не можеш да кажеш лоша дума. Ще се усмихнеш, но няма да ти стане кофти, няма да ти стане тъжно или да се ядосаш. Дори сега се опитвам да изразявам съжалението си за него с усмивка. Аз така го помня – с усмивка и, че ми даде път в моята професионална кариера. Той повярва в мен. Той иска така да го запомним. Не обичам да се обръщат към мен с „Мите“, но той така се обръщаше, на него му отиваше. Аз не съм специален в неговите очи. Много футболисти му бяхме като деца. Когато разбрах, че е починал, бях на летището да се прибирам. Виждам новината, седя и не знам как да реагирам. Мозъкът ми блокира. Не можах да го осъзная какво се случва. Стана ми ужасно… Но, живот, нали? Всички крачим натам. Важното е как живееш живота си. Пената остава безсмъртен за всички нас. Неговото име ще живее вечно. Остана верен на корените си, при него нямаше суета. Той не парадираше с успехите си. Последно говорихме на Панчарево, когато ходих да тренирам с ЦСКА. Беше донесъл баница за отбора. И пак шеги, лафове… Само като го усещаш до себе си и си спокоен, на място. Безсмъртието при него е гарантирано. Вярно е, че не ценим легендите си, но това го има и по света. Трябва да се отдава нужното уважение приживе. Доста хора от старото поколение страдат, защото се чувстват забравени. Не трябва да е така. Какво пречи да ги канят по студиата и да коментират мачове, примерно? Виждаме какви хора канят… А те са си го заслужили. Дали са пот, кръв, чупили са крайници по мачове“, заяви Димитър.

„Някой ката каже как платил висока цена за успехите си във футбола. Аз да не отивам на заколение? Правя това, което съм искал да правя. Имаше тежки моменти, но всеки има в професията си. Изстрадал съм си ги. Постигал съм цели, други не съм. Понякога треньорът те секва, когато си в силата си. Ако изпаднеш в депресия, става още по-зле. Цена? Не съм платил цена! Забавлявах се, играех, смеех се, плаках… Но наистина направих всичко по моя начин. Винаги! Дори великия Сър Алек не ми каза как трябва да променя нещо в себе си. Вкарах красиви голове, играх красиво, това беше визията ми. Опитвах да забавлявам хората. Само радостта след гола ми беше малко дървена“, откровен беше бившият нападател.

„За мен беше нормално да вкарвам голове. Вдигах ръката и така се радвах. Малко дървено… (смее се). Едно от най-правилните решения в кариерата ми беше да отида в Леверкузен. Ключово решение! След това преминаването в Тотнъм и, разбира се – Манчестър Юнайтед. Това са важните стъпки. С тези три стъпки стигнах до върха, но между тях има много малки, напред и назад. Грешни решения също имаше, но гледам да не ги помня, замитам ги с течение на времето. Може би грешното беше, че настоявах да си тръгна от Юнайтед, настоявах да стане. Ако бях оставал още година… Може би избързах да си тръгна. Егото обаче те води, да играеш. Знаех, че във Фулъм щях да играя постоянно“, коментира Берба в студиото ни.

„Няколко са най-тежките ми моменти във футбола. Първия е в ЦСКА след онзи мач с Левски, когато в края на срещата седях на терена и плаках като малко дете. Но това ми помогна да стана и да крача смело. След това е решението на Фъргюсън да не бъда в групата за финала на Шампионска лига. Бях голмайстор на отбора и на Висшата лига, бях на покрива на света. И в един момент – бам! Ето ти живота под формата на треньор. Каза ми, че не съм в групата и както си седях на един такъв стол, не можех да стана дълго време. Сега се смея, ама тогава все едно някой ми вкара сто ками в сърцето и ги въртеше. В този момент бях умрял! Във формата на живота си, но спират устрема. Щях ли да направя разликата? Барса с Меси, феноменални! Но, ако питахте баща ме – как, бе, хеттрик щях да вкарам! Самочувствието ми беше на 200%, но така стана“, каза още той.

„Да, трябва да ценим малките неща. Хубаво ти е го казал този твой приятел – ако не си щастлив с кафе в ръка, трудно ще си щастлив и на яхта. Човек има много, но търси още, и не осъзнава какво има. Понякога мога да си поплача, някъде сема, но няма да се оплаквам пред хората.

Аз се възхищавах на футболисти като дете и юноша, на Ван Бастен, Шиърър, Феномена… Роналдо правеше ненормални неща. Това са. Няма нищо философско. Сега се възхищавам на хора, които работят на две-три места, имат деца и стават в 5 часа сутринта. Които се трудят и не се предават. Това идва от дядо ми, който караше камион. От баба ми, която работеше до 70-годишна. Аз съм видял и едната страна на живота, и другата. Няма да се оплаквам за нищо! Уважавам хора, които се стараят и работят. Тези, които не чакат на готово и не се оплакват“, продължи бившата звезда на Манчестър Юнайтед.

След което говори и за ЦСКА, откъдето тръгна за големия футбол зад граница.

„Никога не съм получавал предложение за пост в ЦСКА. Никога никой не се е свързвал с мен за нещо такова. Да, така е, като ми каже някой: „Берба, айде, ставай и отивай“! Къде да стана и да отида? Това не е мой личен клуб, не го притежавам, нямам акции в него. То не става така. Трябва някой да покаже желание, да иска да отидеш там, да се свърже с теб. Да ти обясни защо те иска. Да отидеш на интервю и да представиш идеите си. Така стават нещата. Това не се е случвало. Просто си позволих да тренирам с ЦСКА при Томаш, защото се познаваме от деца. Попитах ги дали ще преча. Но пък мога да помогна на играчите, с приказки, с пример… От този момент, никога не съм ходил и никой от ръководството не ме е търсил. Но се радвам за стадиона, страхотно е, феноменално! Един от най-хубавите стадиони на Балканите ще е. Дай Боже да има финал от евротурнирите на него. А най-важното е да се пази. Поддръжката е важна“.

Ангел Домусчиев му разказа тяхна обща история на 25 години. Няколко дни след онзи злополучен за Бербатов мач с Левски, когато ултраси на „червените“ нападнаха грозно младия тогава футболист, 15-годишният Домусчиев е на базата на Панчарево с ръчно направен албум със снимки от вестници. Взима си автографи от всички играчи, без Бербатов. Защото отново ултраси го спират с думите: „От този няма да взимаш, не става за нищо“! Историята трогна много Берба, който каза следното:

„Аз мога да бъда реваншист, но няма. Мога да използвам много крайни думи, ако реша, и съм го правил. Човек лесно може да си направи съпоставка къде съм аз и къде са тези, които са казали, че за нищо не ставам. Емоционални сме на Балканите, но трябва да контролираме прибързаните си разсъждения и изводи, защото понякога времето ще те накара да изглеждаш глупаво и да искаш да потънеш в земята. Готина история. Видял си как съм се почувствал. Това да го пазиш толкова време? Браво, това са хубави спомени. Хората бързат да порастват… Моят също го пазя, в кабинета ми е. Ако се напъна, ще си спомня този момент. Защото ми помогна да израсна много. И аз съм фен на много хора, на успешни. И аз съм ходил за автограф. Понякога съм получавал, понякога са ми отказвали. Винаги гледам да дам автограф. Дори да не съм на кеф“.

„Да, има още какво да си доказвам на себе си! Да намеря следващото нещо, следващата планина, която да изкача. Футболната я изкачих по моя си начин. Можеше ли по-нагоре? Сигурно… Но понякога не зависеше само от мен. Сега търси други планини. Имам комфорта да не бързам. Играх до 38 години, но трябваше да спра много преди това. На моменти се чувствам леко изгубен и трябва да търся мотивация, дори на тези години. Имам набелязани планини за изкачване. Сега съм ученик. Ще намеря планините и ще ми е интересно да ги катеря. Това е моето предизвикателство.

18 години фондацията ми подкрепя таланта – изкуство, наука и спорт. Не мога да бъда по-горд. Всяка година връчваме нашите награди на най-успелите. Проектът се копира от хора, които искат да помагат. Трябва да се помага на децата и на талантите. Но да показваме, че те трябва да се стремят към успех. И че по пътя към успеха ще има и неуспех. Има победители и победени. Някъде награждават за осмо място! Не трябва така! Това не го приемам. Това са си мои виждания, разбира се. Търсим таланта и ще го подкрепяме в моята фондация.

Коя беше най-важното победа на арената на моя живот? Лесно мога да кажа, че това е Юнайтед. Но пътят до целта е това, което си заслужава. Какво си научил по него. Кой е бил с теб, когато си плакал. За мен най-важното беше моментът след мача с Левски, когато успях, седнал на терена, почти умрял, само на 18 години, да се изправя и да продължа смело напред. Това беше най-важният момент за мен и кариерата ми. Упоритост, амбиция и желание да покажа, че бъркат за мен, това е! Не е лесно, някои хора не стават, избират да останат седнали. Животът ни се развива на базата на нашите избори“, завърши Димитър Бербатов.

Гледайте цялото му участие в прикаченото видео. Абонирайте се за нашия канал в YouTube , защото най-интересното тепърва предстои! При нас ще гостуват големи имена, не само от света на спорта, но и от политиката, културата, науката и шоубизнеса.

ARENA подкаст е тук! Камината е запалена! Разговорите си заслужават!