Източник на снимката: startphoto.bg Легенда без срок на годност! Пази ни отгоре, Джони
"Винаги остана верен на ЦСКА"
- 03/03/2026
Не е необходимо да споменавам каква огромна болка и празнина се отваря в сърцето ми, след като Джони Велинов си отиде от тази земя. Както обикновено, човек си дава сметка за значимостта на една личност, когато тя вече е далеч от нас. По някаква жестока последователност на съдбата само в рамките на няколко месеца червената общност и България загубиха велики имена като Димитър Пенев, Стоян Йорданов, Иван Зафиров-Копата, а сега и Джони Велинов. Общото при тези армейски колоси е, че освен изключителни спортисти те бяха и ярки, незабравими, неповторими личности.
Връщам лентата назад и си давам сметка, че за първи път чух името на Георги Велинов някъде в средата на 70-те години, когато възпитаникът на Дунав Русе мощно навлезе в елитния футбол с екипа на Черно море. Малко по-късно си спомням публикация в тогавашния спортен седмичник „Старт“, в която Джони бе представен като изгряваща звезда с очакване, естествено, да премине в ЦСКА. Той дойде на „Армията“ през лятото на 1978 година в разгара на тежка криза според тогавашните стандарти – три сезона без титла за най-престижния български клуб. Влезе с гръм и трясък, без почти никаква адаптация, направо грабна титулярното място и се превърна в една от фундаменталните фигури в червената европейска епопея в началото на 80-те години под ръководството на Аспарух Никодимов.
По стечение на обстоятелствата, различни субективни причини, а може би и заради нечистоплътна странична намеса, Джони не можа да запише в националния отбор достатъчно мачове, съизмерими с неговите класа и талант. Но това не е най-важното, тъй като той направи предостатъчно на международната сцена с екипа на ЦСКА. Да не говорим за постиженията му на вътрешния фронт.
Колективната памет излъчва два мача като най-великите в кариерата му. Картината от единия помня и до днес – невероятните спасявания в снежния 17 март 1982 г. срещу действащия европейски шампион от Мърсисайд, когато правеше чудеса и вадеше топката от всички ъгли срещу играчи като Ръш и Сунес. Наскоро срещнах българи, които работят в Ливърпул, и стана дума, че по-възрастните фенове на „Анфилд“ и до днес помнят онези намеси на Джони Велинов.
Другият подвиг е гостуването на Реал Сосиедад – тогава най-силният испански отбор. Велинов геройски запази нулевото равенство, карайки футболистите им буквално да се хващат за главата от безсилие. В България слушахме мача по радио „Хоризонт“ и треперехме при всяка атака на баските, а гласът на коментатора непрекъснато повтаряше, че Джони спасява. По-късно кадри и разкази на очевидци затвърдиха усещането, че това е може би най-силният му мач, останал завинаги в митологията на ЦСКА и българския футбол.
Най-важното е, че освен любовта на своите той спечели уважението на чуждите и неутралните. А това е по силите на малцина. Опитвайки се да намеря обяснение защо Джони и неговият близък приятел Георги Димитров-Джеки се превърнаха в консенсусни фигури за българския футбол и общество, стигам до едно просто обяснение – и двамата съчетаваха талант, красота и човешка доброта. Тази „света троица“ принадлежи на ограничен брой богоизбрани.
В онези времена се смяташе, че футболист на 30 години е ветеран. С този етикет Велинов беше капитан и наставник в отбора, спечелил златен дубъл с промотираните от Димитър Пенев младоци Ицо, Любо и Емо. По-късно игра в Португалия и у нас, преди да се завърне през лятото на 1991 година и отново да стане шампион под ръководството на Паро Никодимов. Освен това отстрани в исторически сблъсък Парма, който тръгваше към европейските трофеи с футболисти като Бролин и Агостини.
Възхищението към Велинов не е само заради това, че бе велик вратар на ЦСКА, свързал името си с най-ярката европейска епопея на армейците, а и защото винаги остана верен на любовта си към клуба, привържениците, идеята и емблемата. Лесно е под фанфарите на успехите. Трудно е, когато ножът е опрял до кокала и трябва да се защитават родовата памет и каузата. А Джони направи точно това.
В най-тежкия период в историята на 31-кратните шампиони, когато оцеляването на великия клуб бе поставено на ръба, той заедно с Димитър Пенев, Паро Никодимов, Митата Якимов, Пламен Марков застана като стена пред опитите за разбиване на червената общност, фалшифициране на ценностите и подмяна на историята. Този принос е много по-важен от всички титли и спасявания. В онзи момент Джони беше един от спасителите на ЦСКА – нещо, което новите поколения не бива да забравят.
Със своя авторитет, аура и човешко излъчване той показа на свои и чужди, че ЦСКА е единствен и неделим със своята памет, ценности и символи. Един от тези символи завинаги ще остане Джони Велинов.
Георги Атанасов, Тема спорт
Връщам лентата назад и си давам сметка, че за първи път чух името на Георги Велинов някъде в средата на 70-те години, когато възпитаникът на Дунав Русе мощно навлезе в елитния футбол с екипа на Черно море. Малко по-късно си спомням публикация в тогавашния спортен седмичник „Старт“, в която Джони бе представен като изгряваща звезда с очакване, естествено, да премине в ЦСКА. Той дойде на „Армията“ през лятото на 1978 година в разгара на тежка криза според тогавашните стандарти – три сезона без титла за най-престижния български клуб. Влезе с гръм и трясък, без почти никаква адаптация, направо грабна титулярното място и се превърна в една от фундаменталните фигури в червената европейска епопея в началото на 80-те години под ръководството на Аспарух Никодимов.
По стечение на обстоятелствата, различни субективни причини, а може би и заради нечистоплътна странична намеса, Джони не можа да запише в националния отбор достатъчно мачове, съизмерими с неговите класа и талант. Но това не е най-важното, тъй като той направи предостатъчно на международната сцена с екипа на ЦСКА. Да не говорим за постиженията му на вътрешния фронт.
Колективната памет излъчва два мача като най-великите в кариерата му. Картината от единия помня и до днес – невероятните спасявания в снежния 17 март 1982 г. срещу действащия европейски шампион от Мърсисайд, когато правеше чудеса и вадеше топката от всички ъгли срещу играчи като Ръш и Сунес. Наскоро срещнах българи, които работят в Ливърпул, и стана дума, че по-възрастните фенове на „Анфилд“ и до днес помнят онези намеси на Джони Велинов.
Другият подвиг е гостуването на Реал Сосиедад – тогава най-силният испански отбор. Велинов геройски запази нулевото равенство, карайки футболистите им буквално да се хващат за главата от безсилие. В България слушахме мача по радио „Хоризонт“ и треперехме при всяка атака на баските, а гласът на коментатора непрекъснато повтаряше, че Джони спасява. По-късно кадри и разкази на очевидци затвърдиха усещането, че това е може би най-силният му мач, останал завинаги в митологията на ЦСКА и българския футбол.
Най-важното е, че освен любовта на своите той спечели уважението на чуждите и неутралните. А това е по силите на малцина. Опитвайки се да намеря обяснение защо Джони и неговият близък приятел Георги Димитров-Джеки се превърнаха в консенсусни фигури за българския футбол и общество, стигам до едно просто обяснение – и двамата съчетаваха талант, красота и човешка доброта. Тази „света троица“ принадлежи на ограничен брой богоизбрани.
В онези времена се смяташе, че футболист на 30 години е ветеран. С този етикет Велинов беше капитан и наставник в отбора, спечелил златен дубъл с промотираните от Димитър Пенев младоци Ицо, Любо и Емо. По-късно игра в Португалия и у нас, преди да се завърне през лятото на 1991 година и отново да стане шампион под ръководството на Паро Никодимов. Освен това отстрани в исторически сблъсък Парма, който тръгваше към европейските трофеи с футболисти като Бролин и Агостини.
Възхищението към Велинов не е само заради това, че бе велик вратар на ЦСКА, свързал името си с най-ярката европейска епопея на армейците, а и защото винаги остана верен на любовта си към клуба, привържениците, идеята и емблемата. Лесно е под фанфарите на успехите. Трудно е, когато ножът е опрял до кокала и трябва да се защитават родовата памет и каузата. А Джони направи точно това.
В най-тежкия период в историята на 31-кратните шампиони, когато оцеляването на великия клуб бе поставено на ръба, той заедно с Димитър Пенев, Паро Никодимов, Митата Якимов, Пламен Марков застана като стена пред опитите за разбиване на червената общност, фалшифициране на ценностите и подмяна на историята. Този принос е много по-важен от всички титли и спасявания. В онзи момент Джони беше един от спасителите на ЦСКА – нещо, което новите поколения не бива да забравят.
Със своя авторитет, аура и човешко излъчване той показа на свои и чужди, че ЦСКА е единствен и неделим със своята памет, ценности и символи. Един от тези символи завинаги ще остане Джони Велинов.
Георги Атанасов, Тема спорт
