Хем те дразни, хем бута Левски към титлата

Има футболисти, чието присъствие се измерва с аплодисменти, и други, за които говориш с нерви, защото всяко тяхно докосване носи съмнение, а всяко следващо действие те кара да очакваш повече. Мустафа Сангаре от месеци живее точно в тази гранична зона между възхищението и раздразнението, тъй като пропуските, неточните отигравания и понякога тежкото първо докосване са толкова видими, че лесно се превръщат в основен разговор около името му.

И точно в моментите, когато критиките достигнат своя връх, идва следващият поглед към класирането и напомня, че влиянието му се измерва не с естетика, а с точки, които държат Левски в шампионската траектория.

Колкото и често да бъде поставян под съмнение, мястото му редом до константите Майкон, Евертон Бала и Светослав Вуцов в разказа за сезона вече не подлежи на сериозен спор. Причината е проста и се съдържа в конкретните мачове, в които неговите голове променят посоката на резултата и съответно тежестта в актива на отбора.

Няма нищо пресилено в това да се каже, че дванадесет точки минават пряко през неговите намеси, защото става дума за попадения, които отключват обрати, решават равностойни двубои и дават спокойствие в най-напрегнатите гостувания.

Началото идва още в „Надежда“, когато Левски изостава срещу Септември и срещата започва да влиза в сценарий, който отнема инерция. Тогава Сангаре намира път към триумфа, след като не трепва от дузпата осем минути преди последния съдийски сигнал.

В Пловдив срещу Ботев ролята му е различна, защото влиза като смяна в двубой, който се движи опасно близо до нулевото равенство, и в 76-ата минута с движение и завършек превръща една точка в три. На „Тича“ неговите два гола дават онова усещане за контрол в мач, който традиционно поставя под напрежение всеки гост, а срещу Локомотив (София) попадението му за 3:2 идва в мига, в който отборът търси път от изоставане към обрат и именно този момент обръща енергията на срещата.

Цялостната му статистика от началото на първенството (20 мача 9 гола, 3 асистенции) изглежда като огледало на характера му. Сезонът започва с контузия и пропуснати мачове, преминава през периоди, в които влиза от пейката и оставя следа, следват силни серии като титуляр, а след това идва дългият период без попадение, който за всеки централен нападател е изпитание и на самочувствие, и на търпение. От гола му срещу Монтана на 23 ноември до попадението срещу Локомотив (София), изминават деветдесет и осем дни, в които топката не влиза във вратата след негов удар, но ролята му в групата остава жива и в крайна сметка именно той слага край на тази серия в мач, който се решава на ръба.

Още по-красноречив е фактът, че всеки път, когато Сангаре се разписва в първенството през този сезон, Левски стига до победата. Това превръща головете му в маркер за точки, а не просто в елемент от крайния резултат. Всичко това се случва в ситуация на реална конкуренция с Хуан Переа, която при други нападатели би довела до отстъпление, но при него създава усещане за постоянна битка за всяка минута и всяко докосване до топката.

Истината е, че шампионският път рядко се гради само с безупречни изпълнители. Нужни са и такива футболисти, които дразнят, които не изглеждат съвършени, но се появяват в точния момент и оставят резултат след себе си.

Сангаре вече го направи в няколко ключови вечери и по този начин се превърна в част от математиката на върха.

Следващата стъпка е най-логичната и най-трудната, защото ако успее да пренесе същата тежест на попаденията си и в големите директни сблъсъци, тогава приносът му няма да бъде тема на спор, а един от фундаментите, върху които ще се разказва историята на евентуалната титла.