Математика за шампиони - колко точки трябват на Левски за титлата?

Десет точки преднина в края на февруари звучат като изречение, което левскарите от години искат да прочетат, но истината е, че това е онзи момент от сезона, в който таблицата започва да задава въпроси, а не да дава отговори. Към този ден и час, Левски е лидер с 53 точки след 22 кръга, Лудогорец е с 43, а между тези две числа стои цялата пролет – осем мача от редовния сезон и още шест в плейофите, които ще решат дали тази дистанция е шампионска или просто добра изходна позиция.

Сметката е проста и безмилостна. При сегашния актив и при хипотезата, че разградчани спечелят всичко до края, техният максимум е 85 точки. Това означава, че Левски трябва да стигне до 86, за да бъде недостижим без да се интересува от чужди резултати. От сегашните 53 това прави още 33 точки в оставащите 14 мача. Преведено на футболен език – титлата минава през минимум десет победи + 1 и още нещо като бонус. Това е математиката на първото място.

Голямата разлика може да дойде още в 23-ия кръг, когато програмата праща Левски в Разград. Победа там не носи просто три точки, а отнема въздуха на преследвача и сваля максималния му таван. При успех преднината става 13 точки, а оставащите мачове намаляват с един, което променя цялата аритметика и превръща всяка следваща победа в огромна крачка към титлата. Равенството запазва статуквото, загубата връща напрежението и прави пролетта дълга.

Програмата на Левски до края на редовния сезон изглежда така:

23 кръг – Локомотив (София)

24 кръг – Лудогорец

25 кръг – Локомотив (Пловдив)

26 кръг – Берое

27 кръг – Черно море

28 кръг – Добруджа

29 кръг – Арда

30 кръг – ЦСКА

Това са осем мача, в които има всичко – директен сблъсък за върха, гостувания, които традиционно са трудни, и съперници, които играят най-силно именно срещу лидера. Нито един от тези двубои не е „подарен“, защото Локомотив (Пловдив) и Черно море са отбори, които умеят да затварят мачове, Берое в Стара Загора винаги е изпитание, а дербито в последния кръг по дефиниция не признава класиране.

От другата страна Лудогорец също има серия, която не позволява да се мисли за автоматично наваксване:

23 кръг – Локомотив (Пловдив)

24 кръг – Левски

25 кръг – Монтана

26 кръг – ЦСКА (София)

27 кръг – Спартак (Варна)

28 кръг – ЦСКА 1948

29 кръг – Черно море

30 кръг – Арда

Тук има два директни мача срещу отбори от челото, домакинства, които изглеждат сигурни само на хартия, и гостувания, в които всяка грешка струва скъпо. Това е програмата, която показва защо тези десет точки са предимство, но не са титла.

Истината е, че Левски няма нужда да бъде перфектен, а да бъде последователен. В подобна поредица от мачове грешка ще има, въпросът е дали след нея ще дойдат две победи или ще започне серия от колебания. Именно това отличава шампиона от отбора, който е водил класирането до пролетта.

И тук идва най-важното – моментът е идеален. Левски държи съдбата си изцяло в собствените си ръце, има аванс, има самочувствие и има програма, в която по-трудните съперници идват на „Герена“. Това е сезонът, в който титлата не трябва да бъде догонвана, а защитена.

Но математиката не търпи еуфория. Тя иска точки.

Тези 33, които делят Левски от сигурността, не са просто число. Те са единадесет победи, събрани в мачове, в които напрежението ще бъде по-голямо от качеството, в които нервите ще тежат колкото тактиката и в които таблицата няма да играе вместо отбора.

Затова пролетта започва сега. Не като празник, а като изпит.

И ако този Левски наистина е узрял за титлата, той няма да я спечели в деня, в който поведе с десет точки, а в онези вечери, в които ще трябва просто да вземе трите точки и да затвори кръга, без да поглежда назад.