Източник на снимката: https://pixlr.com/photo-collage/Имат ли шанс Бурас и Брахими за участие на Мондиал 2026?
Ето на какво мнение са в Алжир
- 27/02/2026
Спекулациите в България около възможността звездите на Левски и ЦСКА - Акрам Бурас и Мохамед Брахими, да попаднат в състава на Алжир за Мондиал 2026, засега остават тема основно на местно ниво. Прегледът на Arenasport.bg из алжирските и френскоезичните спортни медии показва далеч по-умерен тон и поставя двамата по-скоро в периферията на националния разговор.
При Бурас профилът е по-разпознаваем. Алжирските сайтове го следят като част от поколението футболисти, минали през местния елит и направили трансфер в Европа. Фактът, че е четирикратен шампион на страната с МС Алжир и играе редовно в Левски, се отчита като положителна стъпка в развитието му. Акцентира се върху универсалността му в халфовата линия и върху физическите му показатели – профил, който традиционно влиза в полезрението на националния селекционер Владимир Петкович при търсене на баланс в средата на терена.
В същото време липсата на повиквателна в "А"-гарнитурата до момента и сравнително скромната му европейска визитка го държат извън реалните дискусии за предстоящите лагери. В публикациите около националния тим имената, които се повтарят, идват основно от първенства като френската Лига 1, белгийската Про лига и Бундеслигата, което ясно очертава нивото на конкуренцията.
При Брахими дистанцията е още по-видима. Френско-алжирският му профил е отбелязван, но минутите му на клубно ниво и ролята му в ЦСКА засега не го поставят сред играчите, които се обсъждат като вариант за селекцията. Припомняме, че игровият му възход е едва от месец януари, тъй като до декември дори се смяташе, че може да бъде освободен от "армейците". В медиите той по-често присъства в контекста на клубното си представяне, отколкото като потенциален национал.
Общото между двамата е, че попадат в категорията на футболистите, които трябва да направят следващата крачка, за да се превърнат в тема за алжирците. Конкуренцията в атака и по крилата идва от играчи с постоянни минути в силни европейски първенства, докато в халфовата линия изборът традиционно пада върху футболисти с опит на най-високо ниво.
Това обяснява защо към момента в алжирските медии няма натиск или дебат около отсъствието им. Те са следени като развитие, но не и като непосредствена опция за националния отбор.
При Бурас профилът е по-разпознаваем. Алжирските сайтове го следят като част от поколението футболисти, минали през местния елит и направили трансфер в Европа. Фактът, че е четирикратен шампион на страната с МС Алжир и играе редовно в Левски, се отчита като положителна стъпка в развитието му. Акцентира се върху универсалността му в халфовата линия и върху физическите му показатели – профил, който традиционно влиза в полезрението на националния селекционер Владимир Петкович при търсене на баланс в средата на терена.
В същото време липсата на повиквателна в "А"-гарнитурата до момента и сравнително скромната му европейска визитка го държат извън реалните дискусии за предстоящите лагери. В публикациите около националния тим имената, които се повтарят, идват основно от първенства като френската Лига 1, белгийската Про лига и Бундеслигата, което ясно очертава нивото на конкуренцията.
При Брахими дистанцията е още по-видима. Френско-алжирският му профил е отбелязван, но минутите му на клубно ниво и ролята му в ЦСКА засега не го поставят сред играчите, които се обсъждат като вариант за селекцията. Припомняме, че игровият му възход е едва от месец януари, тъй като до декември дори се смяташе, че може да бъде освободен от "армейците". В медиите той по-често присъства в контекста на клубното си представяне, отколкото като потенциален национал.
Общото между двамата е, че попадат в категорията на футболистите, които трябва да направят следващата крачка, за да се превърнат в тема за алжирците. Конкуренцията в атака и по крилата идва от играчи с постоянни минути в силни европейски първенства, докато в халфовата линия изборът традиционно пада върху футболисти с опит на най-високо ниво.
Това обяснява защо към момента в алжирските медии няма натиск или дебат около отсъствието им. Те са следени като развитие, но не и като непосредствена опция за националния отбор.
