Източник на снимката: nullГолов дъжд насред трофейна суша
Водещите реализатори на Левски в най-тежкия период в клубната история
- 26/02/2026
Късният гол на Карлос Алгара, донесъл победата на Ботев Пловдив срещу Лудогорец накара феновете на Левски вече смело да говорят за първа шампионска титла от 2009 г. Статистиките и суперкомпютрите може и да предричат края на хегемонията на разградчани, но всичко ще стане ясно едва след 14 мача, включително и три директни сблъсъка. От настоящия тим на „сините“ без съмнение най-добро впечатление прави бразилското дясно крило Евертон Бала, който на този етап има 12 гола във всички надпревари. Това постижение е добър повод да се върнем назад във времето и да погледнем кои футболисти бяха водещи реализатори на Левски в най-тежкия период в клубната история, в който тима спечели само една национална купа (през 2022 г.).
Всъщност черната серия започва от 1 август 2009 г., когато действащите шампиони надвиват Литекс с 1:0 във финала за Суперкупата на страната с победен гол на Седрик Бардон. В хода на сезон 2009-10 в тима се извършват кадрови и ръководни промени, а водещия реализатор от предишния сезон Георги Христов е нарочен от феновете. Всъщност това се случва още в момента, в който разгневен привърженик го пресреща на летище „София“ и го пита дали знае какво е 10-и номер, при все че дошлия от Ботев Пловдив футболист играе с 11-и. В тази турбулентна ситуация, в която тима завършва трети, Христо Йовов преоткрива головия си талант и отбелязва общо 14 попадения във всички надпревари.
Сезон 2010-11 минава изцяло под знака на привлечения от Локомотив Пловдив Гарра Дембеле. В началото му малиецът буквално се подиграва с противниковите защити и бележи гол след гол, като в неговия край той ще достигне респектиращите 37 попадения във всички турнири. Вероятно бройката можеше и да е по-голяма ако Дембеле не бе арестуван за шофиране в нетрезво състояние, което доведе до откритието, че кара с фалшива книжка. Така или иначе след завършека на първенството той е изпратен във Фрайбург срещу 2,5 млн. евро, но повече не може да си върне старата форма.
Ветеранът Иван Цветков е единственият светъл лъч за „сините“ през сезон 2011-12. Първоначално той е привлечен с идеята да бъде резерва на нидерландеца Сьорд Арс след добрите си изяви в Пирин. Вуйчо Ваньо обаче се оказва по-резултатен в края на сезона и се разписва общо 14 пъти. Това от своя страна му отваря пътя към имащия по-сериозни финансови възможности на онзи етап Ботев Пловдив, където той се превръща в ключова фигура.
Историята на Базил де Карвальо спокойно може да бъде сценарий за филм. През януари 2011 г. той е представен като нов играч на Левски, преминавайки от Локомотив Пловдив, но само няколко дни по-късно „сините“ се отказват от него, тъй като не е успял да мине медицинските тестове. Сенегалецът си го връща и се разписва 3 пъти в следващите 4 мача между двата отбора преди все пак да бъде взет през 2012 г. През сезон 2012-13 той отбелязва впечатляващите 20 гола във всички турнири, но печалния мач със Славия на „Герена“ в последния кръг го лишава от шампионска титла. Емблематично е интервюто му след последния съдийски сигнал, в което нарича Лудогорец „лайнян клуб“. „Те плащат на другите отбори да се хвърлят срещу нас. Изобщо цялото българско първенство е лайняно. Уреждат се много мачове“, избухва той докато съотборниците му са обляни в сълзи.
Един от най-съкрушените играчи след въпросния мач е националът на Кабо Верде Гари Родригес, който се включва отлично след привличането си през зимния трансферен прозорец. През есента на 2012 г. той бележи 14 гола във всички турнири и това се оказва достатъчно за трансфер в испанския Елче. Показателен за посредствения сезон 2012-13 е фактът, че с това си постижение той става голмайстор на тима, като намиращите се на втора позиция Цветан Генков, Димитър Макриев и Валери Божинов имат половината на неговите голове – 7.
Антонио Салас Кинта, известен още като Аниете, е един от малкото чужденци, обикнати безусловно от Сектор Б. Победният му гол на полуфинала за Купата на България срещу Лудогорец през 2014 г. и откриващото попадение в спора за отличието биха му цименирали място в историята на клуба, но армадата на Черно море, водена от адмирал Никола Спасов потапя „синия“ кораб след продължения в Бургас. Въпреки това 17-те му гола са си солидно постижение, като 14 от тях са в първенството и му носят приза за най-добър реализатор в елита.
Вероятно мнозина от феновете са забравили за Венцислав Христов, който понастоящем се подвизава в Рилски спортист, а преди десетилетие бе със статут на национал. След кратки периоди в Украйна, Хърватска и Албания нападателят бе привлечен по средата на сезон 2015-16, като осемте му гола в първенството го превръщат във водещия реализатор на тима за този период. Отново българин е над всички през 2016-17 – Божидар Краев, регистрирал 11 попадения във всички надпревари. Тенденцията се променя на следващия сезон, когато с 12 гола класацията се оглавява от Серджу Буш. Статистически престоят на румънеца на „Герена“ е по-добър от този в ЦСКА, но понастоящем едва ли феновете на столичните грандове пазят някакви особено сантименти към него.
При нормални обстоятелства 23-те гола на Станислав Костов през сезон 2018-19 биха били достатъчни поне за сребърни медали, но тогава Левски завършва трети, което е отлично постижение на фона на това, което ще последва. Пандемичната 2019-20 приключва с четвърто място, а с 11 попадения водещ реализатор е нидерландеца Найджъл Робърта, който понастоящем е част от сръбския Спартак Суботица. През 2020-21 „сините“ дори пропадат в групата отбори от 7-о до 10-о място, но отново Робърта е най-отличаващ се от останалите с 9 попадения. „1, 2, 3. Билал Бари“ е рефрена на сезон 2021-22, в който Левски най-накрая завършва с трофей – Купата на България, спечелена с 1:0 срещу вечния съперник ЦСКА. Мароканецът се разписва общо 10 пъти, но за съжаление скоро кариерата му пада в жертва на контузиите и понастоящем той е футболен агент.
Изненадващото напускане на Станимир Стоилов и серията му от 11 мача без победа са акцентите на сезон 2022-23. В него голмайсторския приз в отбора си поделят Филип Кръстев и Рикардиньо, които се разписват по 9 пъти. Бразилецът дублира постижението си на следващия сезон, като дори надгражда над него с 11 попадения във всички надпревари. През 2024-25 голмайсторският приз бе поделен от Марин Петков и Александър Колев, които регистрират по 9 гола, а понастоящем се подвизават по азиатските терени (съответно в Саудитска Арабия и Китай).
Тази кратка ретроспекция показва две неща – наличието на нападател, бележещ голям брой голове не е гаранция за трофеи (спомнете си Хари Кейн в Тотнъм), но факта, че само в 2 случая някой футболист успява да дублира върховото си постижение от предишната година говори за голямо текучество. Истината е, че ако в края на сезона Левски е шампион никой няма да се вълнува кой е вкарал головете и по какъв начин са дошли победите, тъй като евентуална титла ще сложи официален край на най-трудния период в клубната история.
Всъщност черната серия започва от 1 август 2009 г., когато действащите шампиони надвиват Литекс с 1:0 във финала за Суперкупата на страната с победен гол на Седрик Бардон. В хода на сезон 2009-10 в тима се извършват кадрови и ръководни промени, а водещия реализатор от предишния сезон Георги Христов е нарочен от феновете. Всъщност това се случва още в момента, в който разгневен привърженик го пресреща на летище „София“ и го пита дали знае какво е 10-и номер, при все че дошлия от Ботев Пловдив футболист играе с 11-и. В тази турбулентна ситуация, в която тима завършва трети, Христо Йовов преоткрива головия си талант и отбелязва общо 14 попадения във всички надпревари.
Сезон 2010-11 минава изцяло под знака на привлечения от Локомотив Пловдив Гарра Дембеле. В началото му малиецът буквално се подиграва с противниковите защити и бележи гол след гол, като в неговия край той ще достигне респектиращите 37 попадения във всички турнири. Вероятно бройката можеше и да е по-голяма ако Дембеле не бе арестуван за шофиране в нетрезво състояние, което доведе до откритието, че кара с фалшива книжка. Така или иначе след завършека на първенството той е изпратен във Фрайбург срещу 2,5 млн. евро, но повече не може да си върне старата форма.
Ветеранът Иван Цветков е единственият светъл лъч за „сините“ през сезон 2011-12. Първоначално той е привлечен с идеята да бъде резерва на нидерландеца Сьорд Арс след добрите си изяви в Пирин. Вуйчо Ваньо обаче се оказва по-резултатен в края на сезона и се разписва общо 14 пъти. Това от своя страна му отваря пътя към имащия по-сериозни финансови възможности на онзи етап Ботев Пловдив, където той се превръща в ключова фигура.
Историята на Базил де Карвальо спокойно може да бъде сценарий за филм. През януари 2011 г. той е представен като нов играч на Левски, преминавайки от Локомотив Пловдив, но само няколко дни по-късно „сините“ се отказват от него, тъй като не е успял да мине медицинските тестове. Сенегалецът си го връща и се разписва 3 пъти в следващите 4 мача между двата отбора преди все пак да бъде взет през 2012 г. През сезон 2012-13 той отбелязва впечатляващите 20 гола във всички турнири, но печалния мач със Славия на „Герена“ в последния кръг го лишава от шампионска титла. Емблематично е интервюто му след последния съдийски сигнал, в което нарича Лудогорец „лайнян клуб“. „Те плащат на другите отбори да се хвърлят срещу нас. Изобщо цялото българско първенство е лайняно. Уреждат се много мачове“, избухва той докато съотборниците му са обляни в сълзи.Един от най-съкрушените играчи след въпросния мач е националът на Кабо Верде Гари Родригес, който се включва отлично след привличането си през зимния трансферен прозорец. През есента на 2012 г. той бележи 14 гола във всички турнири и това се оказва достатъчно за трансфер в испанския Елче. Показателен за посредствения сезон 2012-13 е фактът, че с това си постижение той става голмайстор на тима, като намиращите се на втора позиция Цветан Генков, Димитър Макриев и Валери Божинов имат половината на неговите голове – 7.
Антонио Салас Кинта, известен още като Аниете, е един от малкото чужденци, обикнати безусловно от Сектор Б. Победният му гол на полуфинала за Купата на България срещу Лудогорец през 2014 г. и откриващото попадение в спора за отличието биха му цименирали място в историята на клуба, но армадата на Черно море, водена от адмирал Никола Спасов потапя „синия“ кораб след продължения в Бургас. Въпреки това 17-те му гола са си солидно постижение, като 14 от тях са в първенството и му носят приза за най-добър реализатор в елита.
Вероятно мнозина от феновете са забравили за Венцислав Христов, който понастоящем се подвизава в Рилски спортист, а преди десетилетие бе със статут на национал. След кратки периоди в Украйна, Хърватска и Албания нападателят бе привлечен по средата на сезон 2015-16, като осемте му гола в първенството го превръщат във водещия реализатор на тима за този период. Отново българин е над всички през 2016-17 – Божидар Краев, регистрирал 11 попадения във всички надпревари. Тенденцията се променя на следващия сезон, когато с 12 гола класацията се оглавява от Серджу Буш. Статистически престоят на румънеца на „Герена“ е по-добър от този в ЦСКА, но понастоящем едва ли феновете на столичните грандове пазят някакви особено сантименти към него.
При нормални обстоятелства 23-те гола на Станислав Костов през сезон 2018-19 биха били достатъчни поне за сребърни медали, но тогава Левски завършва трети, което е отлично постижение на фона на това, което ще последва. Пандемичната 2019-20 приключва с четвърто място, а с 11 попадения водещ реализатор е нидерландеца Найджъл Робърта, който понастоящем е част от сръбския Спартак Суботица. През 2020-21 „сините“ дори пропадат в групата отбори от 7-о до 10-о място, но отново Робърта е най-отличаващ се от останалите с 9 попадения. „1, 2, 3. Билал Бари“ е рефрена на сезон 2021-22, в който Левски най-накрая завършва с трофей – Купата на България, спечелена с 1:0 срещу вечния съперник ЦСКА. Мароканецът се разписва общо 10 пъти, но за съжаление скоро кариерата му пада в жертва на контузиите и понастоящем той е футболен агент.Изненадващото напускане на Станимир Стоилов и серията му от 11 мача без победа са акцентите на сезон 2022-23. В него голмайсторския приз в отбора си поделят Филип Кръстев и Рикардиньо, които се разписват по 9 пъти. Бразилецът дублира постижението си на следващия сезон, като дори надгражда над него с 11 попадения във всички надпревари. През 2024-25 голмайсторският приз бе поделен от Марин Петков и Александър Колев, които регистрират по 9 гола, а понастоящем се подвизават по азиатските терени (съответно в Саудитска Арабия и Китай).
Тази кратка ретроспекция показва две неща – наличието на нападател, бележещ голям брой голове не е гаранция за трофеи (спомнете си Хари Кейн в Тотнъм), но факта, че само в 2 случая някой футболист успява да дублира върховото си постижение от предишната година говори за голямо текучество. Истината е, че ако в края на сезона Левски е шампион никой няма да се вълнува кой е вкарал головете и по какъв начин са дошли победите, тъй като евентуална титла ще сложи официален край на най-трудния период в клубната история.
