Призракът на Везалов отново броди из „Герена“

Във футбола има един стар закон – нищо не е решено, докато не стане математически сигурно. И точно този закон започва тихо да се прокрадва из футболните среди напоследък.

Да, Левски води с цели 10 точки на върха. Да, „сините“ изглеждат по-близо до титлата от всякога. Но в същото време в паметта на феновете започва да изплува един призрак. Един момент, който и до днес кара мнозина да потръпват.

2013 година.

Стадион „Георги Аспарухов“.

Последният мач от сезона.

Левски трябва само да победи Славия, за да стане шампион. Всичко е подготвено за празник – трибуните са пълни, шампионската купа чака на „Герена“, а в БФС вече са готови да я връчат на „сините“.

Планът обаче се оказва написан с молив.

Отборът на Николай Митов повежда с гол на Базил Де Карвальо и стадионът започва да усеща мириса на титлата. Часовникът тиктака, а минутите бавно се изнизват към финала.

И тогава идва 74-ата минута.

Едно центриране, една топка, едно неразбирателство… и един автогол, който остава завинаги в историята на българския футбол.

Димитър Везалов праща топката в собствената мрежа - 1:1.

„Герена“ изстива за секунди. Левски се хвърля напред, но вратата на Славия сякаш е заключена. Георги Петков прави един от онези мачове, които вратарите помнят цял живот, и не позволява на „сините“ да стигнат до победния гол.

С последния съдийски сигнал мечтата се разпада.

Шампионската купа, която трябваше да бъде вдигната в София, пое по друг маршрут. Няколко дни по-късно тя се озовава в Разград, където Лудогорец празнува титлата.

И това е една от най-болезнено изпуснатите титли в историята на Левски.

Днес, повече от десетилетие по-късно, ситуацията изглежда различна. Левски има солиден аванс и контролира първенството.

Но футболът има навика да напомня за старите си уроци.

Затова някъде из "сините" форуми и разговори отново започва да се чува едно име: Везалов.