Източник на снимката: Личен архив 🔴Ще бъде ли "подобрен"? Най-слабият сезон на ЦСКА - водопад от голове и 11-о място!
През 1964 г. „червените“ са на 3 точки от зоната на изпадащите, но с най-добрата атака в „А“ група
- 01/09/2025
Началото на настоящия сезон е истински кошмар за привържениците на ЦСКА, след като преди началото на двубоите от изминалия уикенд тимът заемаше последно място в класирането с актив от едва 3 точки след 5 изиграни мача и със само 2 отбелязани гола. Ако след паузата за национални отбори не станем свидетели на коренна промяна в изявите на играчите в червено, те като нищо могат да подобрят досегашното най-лошо класиране в клубната история – 11-о място през сезон 1963-64. И докато настоящата ситуация е по-скоро резултат от грешки на управлението и селекцията, срамът отпреди повече от 60 години е реалното доказателство за конкуренцията в тогавашната ни елитна група.
Както е добре известно, между 1954 и 1962 г. ЦСКА (тогава носещ името ЦДНА) е абсолютен доминатор в българския футбол, печелейки 9 поредни титли. Неизбежната смяна на поколенията, съпроводена с вдигането на нивото на останалите отбори водят до това, че през 1962-63 остават на 3-о място в подреждането след пловдивските Спартак и Ботев. „Опитваха се някои генерали, хора с чепати характери, да ми натрапват „треньорски“ решения. Недоразумения... За тях не ми се говори. Хубав пример даваше министърът на отбраната Добри Джуров. Той никога не се бъркаше в моята работа. Наблюдаваше и наши тренировки. Идваше при отбора, но казваше: „Аз командвам войската, тук ти си командирът“, спомня си години по-късно треньорът Крум Милев.
Чичето, както е известен още той, няма как да предполага какви проблеми се задават, тъй като преди началото на сезона тима изиграва само 2 приятелски мача, завършили с общ резултат 17:0 срещу Рилски спортист и ДИП Самоковска комуна. Още в първия шампионатен мач (гостуване на Черно море във Варна, завършило 0:0) си проличава, че нещата не са както трябва, след като пресата отличава единствено вратарят Стоян Йорданов и бранителите пред него. Следва столично дерби със Славия, което е загубено с 2:3 в символичното домакинство на „Васил Левски“. Симптоматичен за целия сезон е епизода в 35-ата минута, когато след като пропуска дузпа Никола Ковачев – Тулата стъпква ръцете на вратаря Стефан Пашоолов и логично е отстранен от игра. Всъщност за целия сезон „армейците“ ще запишат само 1 точка в сблъсъците си със софийски отбори – 1:1 с бъдещия шампион Локомотив през декември. Към това все пак трябва да добавим и една победа с 2:1 срещу Славия в незавършилия турнир, посветен на съветските космонавти Юрий Гагарин и Валентина Терешкова. Първият успех в първенството е постигнат в 3-ия кръг - 1:0 като гост на шампиона Спартак в Пловдив. И там обаче е проявено колебание, след като Иван Ранков пропуска дузпа в 73-ата минута. Само 3 дни след поражението с 1:2 от Левски на 6 октомври 1963 г. в целия клуб се стига до структурни промени. Той бива обединен с Доброволната спортна организация Червено знаме, поради което името на отбора се променя на ЦСКА Червено знаме. Начело на новата организация застава заместник-министърът на народната отбрана генерал лейтенант Здравко Георгиев. Промените, които частично могат да се сравнят с настоящите смени на ръководители в ЦСКА, не подобряват кой знае колко положението. Отборът завършва есенния полусезон на 7-о място с актив от 16 точки (в този период за победа се дават 2), на 4 от лидерите в подреждането Левски и Дунав. За разлика от други години международните изяви също са ограничени – през декември тима взима участие в Спартакиадата на дружеските армии във Виетнам, където завършва на 9-о място, а през януари и февруари 1964 г. прави турне в Ливан и Сирия, където надвива 3 местни отбора с общ резултат 11:3. Привличането на бранителя на Беласица Христо Маринчев би трябвало да укрепи защитата, но вместо това футболната пролет се превръща в ходене по мъките.
Началото все пак вдъхва оптимизъм – 2:0 срещу Черно море на заснежения терен на „Народна армия“. Домакинските победи се редуват с поражения в Станке Димитров (днес Дупница) и Сливен, за да дойде дербито с Левски на 18 април 1964 г. В него „армейците“ доминират напълно през първата част, но отбелязват само едно попадение след плонж с глава. Самият капитан на противника Христо Илиев – Патрата признава: „през цялото първо полувреме ние не играехме, а се движихме като сенки“. След паузата обаче всичко се преобръща и „сините“ стигат до обрат след попадения на Александър Костов и Георги Аспарухов. До края на сезона „червените“ ще са в състояние да съберат едва 27 точки, което ги поставя само на 3 над първия изпадащ Спартак Варна. Сред 15-те им загуби може да отличим 0:1 при гостуването на Локомотив Горна Оряховица и 4:5 в Стара Загора срещу Берое (хеттрик за домакините отбелязва Петър Жеков). Аномалията в този странен сезон е факта, че с 58 отбелязани гола ЦСКА е най-резултатния отбор в цялото първенство. 26 от тях реализира Никола Цанев, който изпреварва в листата на стрелците Трайчо Спасов от Марек и Александър Василев от Славия. По същия начин класираният на 7-о място Ботев е допуснал 54 гола, което е най-лошо постижение от всички тимове.
При подобно класиране първосигналната реакция на феновете би се обобщила с изрази като „вие срамите червената фланелка“. В този злощастен сезон обаче част от тима са Иван Колев (30 мача и 6 гола), Димитър Якимов (29/14), Никола Ковачев (28/1), Борис Гаганелов (26), Панайот Панайотов – Гацо (14/1) и вратаря Георги Найденов (14/0) – все имена, прославили клуба и извън пределите на България. Начело пък е архитекта на големите успехи Крум Милев, който дори и след подобен сезон не е натирен с камъни от „Народна армия“, а е оставен като началник на футбола. Нека погледнем и отборите, завършили пред „червените“ в крайното класиране – шампионът Локомотив София има в редиците си Никола Котков, Спиро Дебърски и младия Димитър Пенев, Левски е с Георги Аспарухов, Димитър Йорданов – Кукуша и Христо Илиев, Славия - Александър Шаламанов, Михаил Мишев и Александър Василев – Чоко, Спартак Пловдив разполага с Тодор Диев и Христо Дишков, лидер на изненадата Дунав е Никола Йорданов, Черно море е с Георги Димитров-Червения и Стефан Богомилов, за Ботев Пловдив играят Динко Дерменджиев – Чико и Георги Попов – Тумби, звезди на градски им съперник Локомотив са Иван Кънчев и Иван Манолов – Големия орел, Марек разчита на головете на Трайчо Спасов, а за Спартак Плевен може да отличим Здравко Ченков и Сашо Върбанов. Част от тези играчи вероятно не говорят нищо на по-младите читатели, но е показателно, че в този период първите 11 отбора в родния елит разполагат с разпознаваеми и качествени играчи, способни да захранят националния отбор (в онзи период опцията „легионери“ просто не съществува). Така виждайки тогавашните отбори в „А“ група разбираме как конкуренцията ражда качество и как дори и най-малките грешки означават слизане надолу в класирането, камо ли когато говорим за непостоянно представяне през целия сезон. Дори и най-добрите играчи имат слаби дни, но въпросът е да направят необходимите изводи от тях и да продължат напред. Още от следващия сезон ЦСКА се връща по пътя на трофеите, а 3 години след 11-ото място достига полуфинал в турнира за КЕШ.
Както е добре известно, между 1954 и 1962 г. ЦСКА (тогава носещ името ЦДНА) е абсолютен доминатор в българския футбол, печелейки 9 поредни титли. Неизбежната смяна на поколенията, съпроводена с вдигането на нивото на останалите отбори водят до това, че през 1962-63 остават на 3-о място в подреждането след пловдивските Спартак и Ботев. „Опитваха се някои генерали, хора с чепати характери, да ми натрапват „треньорски“ решения. Недоразумения... За тях не ми се говори. Хубав пример даваше министърът на отбраната Добри Джуров. Той никога не се бъркаше в моята работа. Наблюдаваше и наши тренировки. Идваше при отбора, но казваше: „Аз командвам войската, тук ти си командирът“, спомня си години по-късно треньорът Крум Милев.
Чичето, както е известен още той, няма как да предполага какви проблеми се задават, тъй като преди началото на сезона тима изиграва само 2 приятелски мача, завършили с общ резултат 17:0 срещу Рилски спортист и ДИП Самоковска комуна. Още в първия шампионатен мач (гостуване на Черно море във Варна, завършило 0:0) си проличава, че нещата не са както трябва, след като пресата отличава единствено вратарят Стоян Йорданов и бранителите пред него. Следва столично дерби със Славия, което е загубено с 2:3 в символичното домакинство на „Васил Левски“. Симптоматичен за целия сезон е епизода в 35-ата минута, когато след като пропуска дузпа Никола Ковачев – Тулата стъпква ръцете на вратаря Стефан Пашоолов и логично е отстранен от игра. Всъщност за целия сезон „армейците“ ще запишат само 1 точка в сблъсъците си със софийски отбори – 1:1 с бъдещия шампион Локомотив през декември. Към това все пак трябва да добавим и една победа с 2:1 срещу Славия в незавършилия турнир, посветен на съветските космонавти Юрий Гагарин и Валентина Терешкова. Първият успех в първенството е постигнат в 3-ия кръг - 1:0 като гост на шампиона Спартак в Пловдив. И там обаче е проявено колебание, след като Иван Ранков пропуска дузпа в 73-ата минута. Само 3 дни след поражението с 1:2 от Левски на 6 октомври 1963 г. в целия клуб се стига до структурни промени. Той бива обединен с Доброволната спортна организация Червено знаме, поради което името на отбора се променя на ЦСКА Червено знаме. Начело на новата организация застава заместник-министърът на народната отбрана генерал лейтенант Здравко Георгиев. Промените, които частично могат да се сравнят с настоящите смени на ръководители в ЦСКА, не подобряват кой знае колко положението. Отборът завършва есенния полусезон на 7-о място с актив от 16 точки (в този период за победа се дават 2), на 4 от лидерите в подреждането Левски и Дунав. За разлика от други години международните изяви също са ограничени – през декември тима взима участие в Спартакиадата на дружеските армии във Виетнам, където завършва на 9-о място, а през януари и февруари 1964 г. прави турне в Ливан и Сирия, където надвива 3 местни отбора с общ резултат 11:3. Привличането на бранителя на Беласица Христо Маринчев би трябвало да укрепи защитата, но вместо това футболната пролет се превръща в ходене по мъките.
Началото все пак вдъхва оптимизъм – 2:0 срещу Черно море на заснежения терен на „Народна армия“. Домакинските победи се редуват с поражения в Станке Димитров (днес Дупница) и Сливен, за да дойде дербито с Левски на 18 април 1964 г. В него „армейците“ доминират напълно през първата част, но отбелязват само едно попадение след плонж с глава. Самият капитан на противника Христо Илиев – Патрата признава: „през цялото първо полувреме ние не играехме, а се движихме като сенки“. След паузата обаче всичко се преобръща и „сините“ стигат до обрат след попадения на Александър Костов и Георги Аспарухов. До края на сезона „червените“ ще са в състояние да съберат едва 27 точки, което ги поставя само на 3 над първия изпадащ Спартак Варна. Сред 15-те им загуби може да отличим 0:1 при гостуването на Локомотив Горна Оряховица и 4:5 в Стара Загора срещу Берое (хеттрик за домакините отбелязва Петър Жеков). Аномалията в този странен сезон е факта, че с 58 отбелязани гола ЦСКА е най-резултатния отбор в цялото първенство. 26 от тях реализира Никола Цанев, който изпреварва в листата на стрелците Трайчо Спасов от Марек и Александър Василев от Славия. По същия начин класираният на 7-о място Ботев е допуснал 54 гола, което е най-лошо постижение от всички тимове.
При подобно класиране първосигналната реакция на феновете би се обобщила с изрази като „вие срамите червената фланелка“. В този злощастен сезон обаче част от тима са Иван Колев (30 мача и 6 гола), Димитър Якимов (29/14), Никола Ковачев (28/1), Борис Гаганелов (26), Панайот Панайотов – Гацо (14/1) и вратаря Георги Найденов (14/0) – все имена, прославили клуба и извън пределите на България. Начело пък е архитекта на големите успехи Крум Милев, който дори и след подобен сезон не е натирен с камъни от „Народна армия“, а е оставен като началник на футбола. Нека погледнем и отборите, завършили пред „червените“ в крайното класиране – шампионът Локомотив София има в редиците си Никола Котков, Спиро Дебърски и младия Димитър Пенев, Левски е с Георги Аспарухов, Димитър Йорданов – Кукуша и Христо Илиев, Славия - Александър Шаламанов, Михаил Мишев и Александър Василев – Чоко, Спартак Пловдив разполага с Тодор Диев и Христо Дишков, лидер на изненадата Дунав е Никола Йорданов, Черно море е с Георги Димитров-Червения и Стефан Богомилов, за Ботев Пловдив играят Динко Дерменджиев – Чико и Георги Попов – Тумби, звезди на градски им съперник Локомотив са Иван Кънчев и Иван Манолов – Големия орел, Марек разчита на головете на Трайчо Спасов, а за Спартак Плевен може да отличим Здравко Ченков и Сашо Върбанов. Част от тези играчи вероятно не говорят нищо на по-младите читатели, но е показателно, че в този период първите 11 отбора в родния елит разполагат с разпознаваеми и качествени играчи, способни да захранят националния отбор (в онзи период опцията „легионери“ просто не съществува). Така виждайки тогавашните отбори в „А“ група разбираме как конкуренцията ражда качество и как дори и най-малките грешки означават слизане надолу в класирането, камо ли когато говорим за непостоянно представяне през целия сезон. Дори и най-добрите играчи имат слаби дни, но въпросът е да направят необходимите изводи от тях и да продължат напред. Още от следващия сезон ЦСКА се връща по пътя на трофеите, а 3 години след 11-ото място достига полуфинал в турнира за КЕШ.
