🧭Посока напред или как Акрам Бурас може да промени играта на Левски

Левски е на прага да финализира сделка, който рядко се случва на нашия пазар: да вземе халф с лидерски навици, оформен в суровата дисциплина на алжирския футбол и каляван в африканската Шампионска лига. Акрам Бурас вече е в София и ако медицинските прегледи минат по план, „Герена“ ще има нов диригент в средата на терена — 23-годишен, висок - 1,84 м, играещ с ляв крак, с профил №8, който може да „връзва“ играта и да я ускорява тогава, когато съперникът е най-уязвим.

Това, което Левски търси от години — офанзивно качество между линиите — пасва идеално на характера на Бурас. Ако Георги Костадинов или Гашпер Търдин дадат гърба, Акрам ще е този, който ще свърже халфовете с нападението: първо докосване под преса, нисък център на тежестта в движенията, пасове през линиите, диагонали към фланговете и отлично позициониране около наказателното поле. Функционално напомня на това, което Якуб Пьотровски бе за Лудогорец — не огледално, а като роля и тежест върху темпото.


Историята му започва в Сетиф. Детството му минава в школата на ЕС Сетиф, а истинското порастване – в КР Белуиздад. Там трупа първите си „малки победи“: минути, доверие, отговорност, а в съблекалнята – усещането, че титлите са норма, не изненада. С Белуиздад Бурас става трикратен шампион на Алжир, взема и Купата, играе мачове в африканската ШЛ – ритъм, който възпитава тактическа грамотност: кога да държиш топката, кога да рискуваш, кога да „убиеш“ темпото. През 2024 преминава в МК Алжер, а още през следващата година добавя нова титла и Суперкупа. Където и да стъпи, витрината се пълни.

През 2025 идва и заслуженото признание: участие за алжирския национален отбор, включително за състава, формиран от играчи от местното първенство (A’), а съвсем скоро и дебют за първия отбор срещу Гамбия на 3 май, 2025 г. За него тези мачове не само ред в биографията му, а лична гордост — редовно споделя кадри от лагерите с „пустинните лисици“. Извън терена е спокоен, дисциплиниран и последователен. Ревностен мюсюлманин, който е извършил поклонение до Каабата в Мека – най-святото място за мюсюлманите. За контекста, поклонението до Каабата може да бъде хадж (извършва се в определени дни веднъж в живота, ако човек има възможност) или умра (малък хадж, извършван през цялата година). И в двата случая смисълът е пречистване, смирение и ново начало — ценности, които прозират и в поведението му на терена.


Профилът му като играч е от онези, които носят стойност в различни фази. В позиционни атаки търси „третия човек“ и напредва с топката толкова, колкото да изтегли пресата и да освободи коридор. В преходи напред умее да подава ударно във фланга (към типа профили като Евертон Бала/ Ради Кирилов) или да играе директно с централния нападател. При защита може да снижи линията си до класически №6 за изнасяне, а срещу преса е чест получател на първото подаване от отбраната. Левият му крак добавя опция и за статични ситуации – корнери/фаулове към далечната греда, върху които Левски може да построи заучени положения.


Има и още един важен маркер: агенцията му. DWMA (Deal With My Agent) представлява над сто играчи и оперира на високо ниво – от Мохамед Амура (Волфсбург), през Уесли Фофана (Челси), Артур Теате (Айнтрахт), Керем Акюрколу (Бенфика), Арно Калимуендо (Нотингам), Елие Уахи (Айнтрахт), до Марио Пашалич (Аталанта) и Мерих Демирал. Тоест – пазарът, който го е „селектирал“, е изискващ. И да, в началото името на Бурас бе завъртяно около Лудогорец. Дали Левски е спечелил битка на трансферния фронт, или това е било тактика за изкуствено повишаване на неговата цена – няма значение. Важното е крайният резултат.

Стойността му е индикативна (оценяван на около 800 000 евро към лятото на 2025 година), но истинската цена се плаща на терена. В София от него ще се очаква бърза адаптация към специфичния характер на Първа лига, ясни решения в последната третина и принос в головете – понякога с пас, друг път със спринт от дълбочина за „втора топка“. С правилна постройка и един по-обран №6 зад него (Търдин или Костадинов), и динамика по крилата, Бурас може да стане катализаторът, който превръща дългото „да владеем“ в краткото „да отбележим“.

Има и човешка нишка в тази история. Билал Бари – любимец на „Герена“, когото контузиите принудиха да смени посоката – помогна сделката да се случи. Във футбола мостовете често са по-важни от пътищата, а този мост може да се окаже златен.


Финалът е прост: Левски добавя футболист, който носи шампионски манталитет и висок праг на лична отговорност. Играч в отлична възраст, с профил, какъвто отдавна липсваше. Ако Акрам Бурас влезе в ритъм навреме, „синята“ публика ще получи не само нов плеймейкър, а и стожер в центъра на терена. И онзи импулс, който отличава добрия отбор от победителя.