
🎞️Усмивки от „сините“ ленти: Лошият алжирски пример
Акрам Бурас не трябва да повтаря съдбата на Наджип Амари
- 30/08/2025
Добре дошли отново рубриката на Arenasport.bg – „Усмивки от „сините“ ленти“, където ви срещаме с едни от най-колоритните чуждестранни футболисти, които някога са носили фланелката на Левски.
Ще надникнем зад завесата на техните кариери след „Герена“ – къде ги отведе съдбата, какви върхове (или пропасти) достигнаха и какви усмивки (или сълзи) ни оставиха.
Когато днес говорим за алжирци на „Герена“, всички погледи са насочени към новото попълнение Акрам Бурас. Но преди него в историята на Левски вече се е появявал един футболист с корени от тази северноафриканска държава – Наджип Амари. Роден в Марсилия, но израснал в семейство емигранти, той никога не забравя своя произход и дори стига до националния отбор на "пустинните лисици" до 17 години.
Пристигането в Левски
Есента на 2014-а, в разгара на поредната финансова криза, Георги Иванов решава да му даде шанс. Амари вече е минал през българския футбол – в Черноморец (Бургас), където работи под ръководството на Димитър Димитров – Херо. Именно Херо, който тогава се спряга за бъдещ треньор на Левски, препоръчва бившия си възпитаник. Дава уверението, че този състезател ще вдъхне нов живот на компрометираната "синя" атака.

Амари идва с визитка на полузащитник, излязъл от школата на Олимпик (Марсилия), но в София го чакат много по-скромни реалности. На „Герена“ подписва договор след кратък пробен период и още през септември записва дебют в първенството срещу Славия – победа с 2:0, като започва сред титулярите и играе 65 минути.
Статистика без блясък
В шампионата натрупва 6 мача, 352 минути и нито един гол. За Купата на България участва в 2 срещи (103 минути), но отново без да остави следа. Често влиза и излиза от състава – играе пълни 90 минути при победата с 4:1 срещу Хасково, но само осем минути срещу Берое или 44 минути при поражението от Черно море. На практика за 8 официални мача с екипа на „сините“ не успява да запише нито попадение, нито асистенция. Ранните надежди, че може да се превърне в креативен плеймейкър/крило, се изпаряват светкавично.
Раздялата
На 31 януари 2015 година официалният сайт на Левски обявява, че договорът с Амари е разтрогнат по взаимно съгласие. Причините – травми, слаба форма и липса на доверие от новия треньор Стойчо Стоев. Лобиралият за него Димитър Димитров така и не поема клуба, а футболистът остава като поредна „синя издънка“ от онзи труден период.
Кариера на зиг-заг след „Герена“
След напускането на Левски Амари започва да сменя посоките така, както от него се очакваше да финтира на терена. През 2015–2016 г. играе в Латина (42 мача, 3 гола), после във Виртус Ентела (24/3), Специя (13/2), а през 2019 се завръща в Румъния – Дунав Кълараши (18/4) и Виторул Констанца (1/0). Следват кратки и неуспешни епизоди в Саудитска Арабия с Дамак (2/0) и във Витербесе (3/0). През 2021–2022 за кратко облича екипа на алжирския гранд Белуиздад, но без да запише официален мач.
След 2022 г. следите на Амари се губят. Нито един нов трансфер, нито данни за активност на професионално ниво. Дали е приключил с футбола, или се е оттеглил в родната Франция – така и не става ясно. Ако някой знае, нека напише в коментарите – може би заедно ще открием къде се е „затрил“ този алжирски експеримент на Гонзо.
Историята на Амари остава като кратък и неуспешен епизод, но сега, 11 години по-късно, Левски посреща друг алжирец – Акрам Бурас. Разликата е, че той идва с по-сериозна визитка, национален статут и далеч по-големи очаквания. Феновете на „Герена“ се надяват неговата съдба да бъде обратната на тази на Амари – вместо бързо разочарование, да се превърне във важна фигура в халфовата линия и да донесе онази креативност, която толкова липсва в халфовата линия на Левски през годините.
Ще надникнем зад завесата на техните кариери след „Герена“ – къде ги отведе съдбата, какви върхове (или пропасти) достигнаха и какви усмивки (или сълзи) ни оставиха.
Когато днес говорим за алжирци на „Герена“, всички погледи са насочени към новото попълнение Акрам Бурас. Но преди него в историята на Левски вече се е появявал един футболист с корени от тази северноафриканска държава – Наджип Амари. Роден в Марсилия, но израснал в семейство емигранти, той никога не забравя своя произход и дори стига до националния отбор на "пустинните лисици" до 17 години.
Пристигането в Левски
Есента на 2014-а, в разгара на поредната финансова криза, Георги Иванов решава да му даде шанс. Амари вече е минал през българския футбол – в Черноморец (Бургас), където работи под ръководството на Димитър Димитров – Херо. Именно Херо, който тогава се спряга за бъдещ треньор на Левски, препоръчва бившия си възпитаник. Дава уверението, че този състезател ще вдъхне нов живот на компрометираната "синя" атака.

Амари идва с визитка на полузащитник, излязъл от школата на Олимпик (Марсилия), но в София го чакат много по-скромни реалности. На „Герена“ подписва договор след кратък пробен период и още през септември записва дебют в първенството срещу Славия – победа с 2:0, като започва сред титулярите и играе 65 минути.
Статистика без блясък
В шампионата натрупва 6 мача, 352 минути и нито един гол. За Купата на България участва в 2 срещи (103 минути), но отново без да остави следа. Често влиза и излиза от състава – играе пълни 90 минути при победата с 4:1 срещу Хасково, но само осем минути срещу Берое или 44 минути при поражението от Черно море. На практика за 8 официални мача с екипа на „сините“ не успява да запише нито попадение, нито асистенция. Ранните надежди, че може да се превърне в креативен плеймейкър/крило, се изпаряват светкавично.
Раздялата
На 31 януари 2015 година официалният сайт на Левски обявява, че договорът с Амари е разтрогнат по взаимно съгласие. Причините – травми, слаба форма и липса на доверие от новия треньор Стойчо Стоев. Лобиралият за него Димитър Димитров така и не поема клуба, а футболистът остава като поредна „синя издънка“ от онзи труден период.
Кариера на зиг-заг след „Герена“
След напускането на Левски Амари започва да сменя посоките така, както от него се очакваше да финтира на терена. През 2015–2016 г. играе в Латина (42 мача, 3 гола), после във Виртус Ентела (24/3), Специя (13/2), а през 2019 се завръща в Румъния – Дунав Кълараши (18/4) и Виторул Констанца (1/0). Следват кратки и неуспешни епизоди в Саудитска Арабия с Дамак (2/0) и във Витербесе (3/0). През 2021–2022 за кратко облича екипа на алжирския гранд Белуиздад, но без да запише официален мач.
След 2022 г. следите на Амари се губят. Нито един нов трансфер, нито данни за активност на професионално ниво. Дали е приключил с футбола, или се е оттеглил в родната Франция – така и не става ясно. Ако някой знае, нека напише в коментарите – може би заедно ще открием къде се е „затрил“ този алжирски експеримент на Гонзо.
Историята на Амари остава като кратък и неуспешен епизод, но сега, 11 години по-късно, Левски посреща друг алжирец – Акрам Бурас. Разликата е, че той идва с по-сериозна визитка, национален статут и далеч по-големи очаквания. Феновете на „Герена“ се надяват неговата съдба да бъде обратната на тази на Амари – вместо бързо разочарование, да се превърне във важна фигура в халфовата линия и да донесе онази креативност, която толкова липсва в халфовата линия на Левски през годините.