🏆Само титлата е важна!

Свърши се! За добро или зло, приключи участието на Левски в европейските клубни турнири. Някои го нарекоха лудо „синьо“ лято, други - началото на приказката при дон Хулио…

Едно обаче е ясно – отборът зареди с положителна емоция всички тези левскарски сърца, които жадуваха да видят един горд футболен тим, готов да се сражава като равен със силни международни опоненти.

Случилото се с АЗ Алкмаар беше отрезвяващо. На някои фенове любовта към Левски се оказа по-голяма от здравата логика. Нямаше абсолютно никаква реалност, или паралелна такава, в който тимът да се противопостави на нидерландците и да ги спре към попадане в елитната фаза на Лигата на конференциите. Та това най-вероятно ще бъде отборът, който ще играе минимум полуфинал в нея, помнете думите ми!


Разликата в класите беше очевадна и показа колко много работа има да се свърши в българския футбол като цяло, за да бъдем поне малко конкурентни на четвъртия най-силен състав от Ниската земя.

Поражение с 1:4 от АЗ не е края на света. През 1980 година Левски пак губи в Алкмаар за Купата на УЕФА, при това с 0:5, а тогава в редиците на гранда са имена като Емо Спасов, Павел Панов, Стефан Аладжов, Петър Курдов, Руси Гочев, Тодор Барзов. Важното е, че го нямаше срамният разгром, който например инкасира ЧФР Клуж срещу Хекен. Така да го кажем, „сините“ на Веласкес бяха бити, но не и пребити, а както знаем шут в задника, винаги е крачка напред.

Да бъдем откровени. Ако Левски иска да играе елитна фаза на един от трите европейски турнира, то клубът трябва да стане шампион на България. И това е простата истина. С оглед на клубния коефициент и жестоката конкуренция във всяка една от надпреварите, само шампионското потекло би могло да вкара тима в същинския кръг. Регламентът на УЕФА е такъв, че първенците на държавите са облагодетелствани и само много слаба форма може да те лиши от европейска футболна есен. Пример за това е дори Лудогорец, който и при тази си неубедителна версия не излиза от Лига Европа или Лигата на конференциите. Видяхме и печално познатият Хамрун, който макар и да отпадна от ШЛ и ЛЕ, намери пътечка за себе си до исторически пробив в ЛК.


Периодът от четвъртък до неделя изглежда кратък. Но колко неща могат да се случат - войни да започнат, човек да се влюби или пък футболен тим да фиксира голямата си цел през сезона. От днес нататък, Левски трябва да се бори за титлата. Да бъде обаче истински претендент за трофея, а не такъв в мечтите на фенове и журналисти.

През годините на лудогорска доминация, на няколко пъти „сините“ сякаш насила биваха обявявани за конкурент в борбата за титлата. Класата липсваше, а и резултатите също. Време е това да се промени и точно падението в Алкмаар да роди от пепелта един шампионски тим на Левски. Основните за изграждането на подобен тим стартират с умната селекция до средата на септември. Както при имената на тези, с които да предстои раздяла, така и с набелязаните за входящи покупки.

После идва спокойната работна среда. Да се даде време на Веласкес, но не публично такова, което често значи уволнение. Просто без много думи испанецът да усети подкрепата от шефове и публика, за да вървят „сините“ напред. И като за финал – РЕЗУЛТАТИ! Победи в тежките мачове -Вечно дерби, гостувания на Лудогорец, визити на Черно море, Ботев, Локото…

Звучи просто, може и така да бъде, само трябва работа и здрава футболна мисъл. Левски постави преживя горещото лято, може да продължи през бурна есен с успешна зима и накрая - шампионска пролет! Възможно е!


Отборът има потенциал, каквото и да казват онези, които следят дали отборът им ще излезе от зоната на изпадащите.

Истинската проверка пред Левски е не в спорадични европейски вечери, а в дългия и изтощителен маратон за титлата. Там се кове манталитетът на шампиони и там се пишат новите страници в историята. А когато този тим най-сетне превземе върха у нас, Европа вече няма да изглежда като недостижим сън, а като логично продължение.