Източник на снимката: pixsell❤️ Футболистът, който спаси майка си - дари черния си дроб и се прости с мечтата за голяма кариера
Една сърцераздирателна история
- 03/09/2025
Футболът е живот. За милиони хора по света той е страст, бягство, надежда, понякога дори религия. На терена се водят битки за титли, за слава и за безсмъртие в спомените на феновете.
Но има и други битки - далеч от прожекторите, в тишината на болничните коридори, в които резултатът не е въпрос на точки и класиране, а на оцеляване.
Именно такава битка преживява един млад хърватски футболист, чието име доскоро не беше познато извън границите на неговия клуб. Роден на 30 март 1999 г. в Сараево, висок 1,93 м и с мечти да стане голям централен нападател, Роберт Перич-Комшич не блести с бляскави трансфери или международна слава.
Всичко започва още в детството му. Когато е на едва десет години, научава, че майка му Лиляна страда от тежко чернодробно заболяване. Тогава й дава обещание: „Мамо, не се притеснявай, когато порасна, ще стана велик футболист и ще ти помогна да оздравееш.“ От този миг футболът за Роберт се превръща не просто в игра или амбиция, а в мисия. Тренира с часове, винаги остава последен на терена, живее с една цел - да сбъдне думите си.
Когато вече е част от професионалния футбол и печели достатъчно, за да се грижи за майка си, идва най-голямото изпитание. В клиника в Истанбул лекарите му казват, че единствената надежда за Лиляна е трансплантация от жив донор. И този донор е самият той. На 23 години, със стабилно изграден път пред себе си, с обещаваща кариера и мечти за бъдеще във футбола, Роберт е изправен пред избор: да запази собствената си кариера или да подари живот на майка си. Не се колебае нито миг. Дарява 70% от черния си дроб, въпреки че знае, че това може да означава край на мечтата му. „Моята мисия беше ясна – да излекувам майка си. Всичко останало беше второстепенно“, признава той.
Операцията минава успешно. След 13 години борба Лиляна получава нов шанс за живот, а синът й – белег, който винаги ще му напомня за решението, променило всичко. Вълна от подкрепа залива младия футболист, а той отговаря с благодарност: „Не съм герой. Майка ми е истинският герой. Аз направих това, което би направил всеки, израснал в нормално семейство. Тя ми даде живот, аз просто й го удължих.“
Лекарите не могат да гарантират, че ще се върне на терена. Но само четири месеца по-късно Перич-Комшич вече тренира с Цибалия, пазен от тежки сблъсъци, но с непримиримо желание отново да усети футбола. А шест месеца след операцията се случва чудо – в мач срещу Дугополе влиза като резерва в 80-ата минута и секунди по-късно бележи гол. Следват още попадения срещу Хърватия (Змиявци) и Кустошия, доказвайки, че човешката воля и любовта могат да надвият дори медицинските прогнози.
Днес Роберт Перич-Комшич не е суперзвезда, няма трофеи и не играе в най-големите първенства. Но неговата история е по-ценна от купата във витрината – защото показва, че футболът е много повече от игра. Той е сила, която вдъхновява, и доказателство, че истинските победи често се постигат далеч от стадионите.
Но има и други битки - далеч от прожекторите, в тишината на болничните коридори, в които резултатът не е въпрос на точки и класиране, а на оцеляване.
Именно такава битка преживява един млад хърватски футболист, чието име доскоро не беше познато извън границите на неговия клуб. Роден на 30 март 1999 г. в Сараево, висок 1,93 м и с мечти да стане голям централен нападател, Роберт Перич-Комшич не блести с бляскави трансфери или международна слава.
Всичко започва още в детството му. Когато е на едва десет години, научава, че майка му Лиляна страда от тежко чернодробно заболяване. Тогава й дава обещание: „Мамо, не се притеснявай, когато порасна, ще стана велик футболист и ще ти помогна да оздравееш.“ От този миг футболът за Роберт се превръща не просто в игра или амбиция, а в мисия. Тренира с часове, винаги остава последен на терена, живее с една цел - да сбъдне думите си.
Когато вече е част от професионалния футбол и печели достатъчно, за да се грижи за майка си, идва най-голямото изпитание. В клиника в Истанбул лекарите му казват, че единствената надежда за Лиляна е трансплантация от жив донор. И този донор е самият той. На 23 години, със стабилно изграден път пред себе си, с обещаваща кариера и мечти за бъдеще във футбола, Роберт е изправен пред избор: да запази собствената си кариера или да подари живот на майка си. Не се колебае нито миг. Дарява 70% от черния си дроб, въпреки че знае, че това може да означава край на мечтата му. „Моята мисия беше ясна – да излекувам майка си. Всичко останало беше второстепенно“, признава той.
Операцията минава успешно. След 13 години борба Лиляна получава нов шанс за живот, а синът й – белег, който винаги ще му напомня за решението, променило всичко. Вълна от подкрепа залива младия футболист, а той отговаря с благодарност: „Не съм герой. Майка ми е истинският герой. Аз направих това, което би направил всеки, израснал в нормално семейство. Тя ми даде живот, аз просто й го удължих.“
Лекарите не могат да гарантират, че ще се върне на терена. Но само четири месеца по-късно Перич-Комшич вече тренира с Цибалия, пазен от тежки сблъсъци, но с непримиримо желание отново да усети футбола. А шест месеца след операцията се случва чудо – в мач срещу Дугополе влиза като резерва в 80-ата минута и секунди по-късно бележи гол. Следват още попадения срещу Хърватия (Змиявци) и Кустошия, доказвайки, че човешката воля и любовта могат да надвият дори медицинските прогнози.
Днес Роберт Перич-Комшич не е суперзвезда, няма трофеи и не играе в най-големите първенства. Но неговата история е по-ценна от купата във витрината – защото показва, че футболът е много повече от игра. Той е сила, която вдъхновява, и доказателство, че истинските победи често се постигат далеч от стадионите.
