🐺Сам сред вълците: ЦСКА остави Керкез да гори в огъня на спекулациите

ЦСКА отново е в окото на бурята. След слабия старт на сезона и липсата на победа в първенството, темата около Душан Керкез ври и кипи. В медиите от дни се въртят имена за негов наследник – Любослав Пенев, Христо Янев, Александър Тунчев… но от самия клуб – пълно мълчание.

Представете си ситуацията: спортният директор Бойко Величков, изпълнителният директор Радослав Златков и собственикът Валтер Папазки обсъждат бъдещето на Керкез. От тях единствено Величков може да даде някакво експертно мнение, защото е човек с футболна тежест. Другите двама, не е тайна за никого, че не разбират от играта. И именно в този вакуум се решава съдбата на треньора.

Днес Керкез изглежда оставен сам на вълците. Получил е вот на доверие, но това доверие е беззвучно. Липсата на ясна позиция от страна на ръководството само засилва лавината от слухове. А при още един-два неуспеха натискът ще стане непоносим – за отбора, за треньора и за феновете.

А историята е на път да се повтори като фарс, както често се случва. Миналата година, по същото време, Томислав Стипич беше сменен и на негово място дойде Александър Томаш. И какво, сега пак ли ще плащаме неустойки, за да „грабнем“ Тунчев от Арда, по сценария „Томаш“? Няма такива филми. Всички първенства тепърва започнаха, кой добър треньор ще дойде по това време на годината? Самият Тунчев трябва да е луд, за да повтори грешката на своя адаш от миналото лято и да падне в този капан. Да дойде да спасява положението, да подрежда разградения двор? Никой здраво мислещ човек няма да го направи на този етап. Затова - като сте се хванали на хорото, ще го играете докрай. Щом сте избрали Керкез, оставете го да извърви пътя си, доколкото може.

Той и без това изглежда като жертва на обстоятелствата. Ситуацията е почти копие на тази със Стипич – в началото на сезона разполагаше с един състав, а днес на терена виждаме съвсем различен. Въртят се схеми, сменят се играчи, едни идват, други си тръгват. Разбира се, Керкез също има своите грешки, но това не е нормална обстановка за работа. След мача на „Александър Шаламанов“ самият треньор каза: „Бил съм на много места и съм се справял с всякакви трудности, но такова чудо, каквото ми се случва тук, никъде не е било.“

Истината е проста: или ЦСКА трябваше вече да го смени, или да излезе с категорична позиция – „Керкез е нашият човек, стоим зад него“. Но не и това колебливо мълчание, което звучи като „търсихме друг, не намерихме, засега оставаш“. В такава обстановка как един треньор да работи спокойно?

Въпросът дори не е дали Керкез е точният човек за ЦСКА. Въпросът е принципен. Време е треньорите в този клуб да получават реална, шумна подкрепа, за да имат шанса да реализират идеите си. Някой от ръководството трябва да излезе, да тропне по масата и да заяви ясно: „Това е нашият треньор, следваме си пътя и му имаме доверие. “. Така се спират спекулациите, така се защитава клубът, така се работи. А ако не, сменяш го и толкова! Но не и такова болезнено мълчание.

В момента ЦСКА изглежда в пълна безтегловност. И това е не по-малък проблем от липсата на победи. За клуб с такава история и претенции мълчанието е най-лошият съветник.