Дафовска към Лора: „Браво, хубавицата ми!“ - олимпийската шампионка не скри сълзите си

Единствената българска олимпийска шампионка от зимни игри – Екатерина Дафовска – преживя емоционален ден в Милано-Кортина. Златната медалистка от Зимни олимпийски игри 1998 в дисциплината 15 км индивидуално поздрави лично Лора Христова за бронза ѝ в същата надпревара на Зимни олимпийски игри 2026.

Дафовска участва в церемонията по награждаването и връчи на Христова официалния талисман на игрите от името на Международния съюз по биатлон.

„Днес беше такъв хубав, изненадващ ден. Още като тръгнах от България си пожелах да награждавам някой. Направо сме на седмото небе, че това се случи още на първия старт. Поздравления за Лора, за екипа, за абсолютно всички замесени.“

Тя призна, че е следяла всяка стрелба и всяка обиколка с огромно напрежение:

„Всички тръпнехме, следяхме. Много добре ѝ тръгнаха и ски, и бягане. И най-вече тя беше много спокойна в стрелбата. Това е професионализъм.“

Дафовска разкри, че още предишната вечер е разбрала, че ще награждава именно в „своята“ дисциплина:

„Снощи ми казаха: Катя, утре ти ще награждаваш на 15 километра, защото това е твоята дисциплина.“

Емоцията на почетната стълбичка е била толкова силна, че шампионката от Нагано едва помни думите си:

„Толкова се радвах, че не помня какво съм ѝ казала. Поздравих я и на стълбичката ѝ казах: Браво, хубавицата ми.“

Според Дафовска този медал е много повече от индивидуален успех – той е доказателство за правилна работа в отбора и за ефекта от методиката на Волфганг Пихлер:

„Този медал дава сигурност, че са работили правилно. Това е потвърждение, че програмата работи и че Лора е изпълнявала всичко.“

Легендата на българския биатлон очаква по-спокойни и уверени стартове занапред, включително и от Милена Тодорова, както и силно представяне при мъжете.

„Мъжете също не са толкова зле. Ако Благой беше с един наказателен изстрел по-малко, щеше да бъде в 15-ата. Всичко е до успокоение.“

Финалът ѝ беше в типичния стил на човек, който е виждал и върховете, и трудните години:

„Това, което с 20 човека делегация направиха нашите спортисти с два бронза, трябва да сме благодарни. На зимна Олимпиада през 20 години печелим по един медал. Но нека да си мечтаем за повече – колкото повече, толкова повече.“

В Милано-Кортина българският биатлон отново получи своя момент. А когато шампион от Нагано връчва медал на нова героиня, това вече не е просто резултат – това е приемственост.