Източник на снимката: Sin City"Наздраве!", поздрави за Пастор от Рабех и Гарата
Спомнете си и за други футболни герои, които също имаха проблеми с шофирането пияни
- 09/02/2026
В българския футбол никога не е било новина някой да се качи пиян зад волана и да се превърне в лош пример. Годините назад са пълни с такива провинения. Клише е и реакцията на провинилия се. Мълчание след строго мъмрене и обещания от сорта: „Повече така няма да правя…“.
Случаят с Давид Пастор от ЦСКА е поредното напомняне, че този филм не просто сме го гледали, а го знаем наизуст, защото детайлите от нощта звучат до болка познато и не оставят усещането за нещо изключително или различно. И ако на някого това му се струва като единичен инцидент, достатъчно е да си спомни какво се случваше през годините назад, когато подобни истории се редяха една след друга и постепенно се превърнаха в част от мрачния фолклор на българския футбол.
Ретроспекцията ни стартира от 2007 година. Чавдар Янков, тогава национал и футболист на Хановер, е спрян в Германия след победа за Купата, след като не спира на червен светофар, а последвалата проверка отчита 0.93 промила алкохол, случай, който намира широко отражение както в българските медии, така и в немския „Bild“. Самият Янков признава, че е направил голяма глупост и обяснява как празненството се превръща в лошо решение, което по негови думи не бива да се повтаря, макар че още тогава става ясно колко тънка е границата между еуфорията и безотговорността, когато си публична фигура.
Две години по-късно тази граница е премината много по-грубо от Юсеф Рабех, защитник на Левски, който през 2009 година отново е арестуван за шофиране в нетрезво състояние, този път с 2.04 промила алкохол в кръвта, при положение че вече има условна присъда, отнета книжка и напълно ясно съзнание какви са последствията. Въпреки това се стига до ново задържане, нов скандал и реална опасност условното наказание да се превърне в ефективно, докато от клуба се опитват да омекотят ситуацията с версии за лични и семейни проблеми, които не успяват да скрият простия факт, че това вече не е изолиран инцидент, а поведение.
2010 година пък се превръща в своеобразен пик на подобни истории, защото в рамките на няколко месеца Божидар Митрев е арестуван с 1.36 промила алкохол, след като току-що е станал баща и очевидно решава да отпразнува събитието по начин, който го отвежда до ареста и до пропуснато дерби. Малко по-късно Гара Дембеле се превръща в централен герой на дълги, шумни и често жълти публикации, които описват нощния му живот, купоните в столичните клубове и ареста му с 1.64 промила в Студентски град, докато Левски търси начини да овладее ситуацията с вътрешни мерки, декларации и легенди, целящи да успокоят напрежението сред феновете.
Сякаш това не е достатъчно, само дни по-късно Лъчезар Балтанов катастрофира пиян след празненство, като неофициалната информация сочи над 2 промила алкохол в кръвта му, а случаят е представен като поредния епизод от дълъг списък с футболисти на Левски, които през годините са хващани зад волана в нетрезво състояние, без това да води до трайна промяна в общата картина.
Шакиб Бензукан пък е поредният левскар, заради когото Георги Иванов, Ясен Петров, та дори и Тодор Батков, се хващат за главата. По подобие на дружката си Рабех, той често кара пиян, в компанията на тогавашното свое русо гадже. Така и не бива хванат в крачка от КАТ, но често е бил на ръба. В крайна сметка е изгонен от Левски заради лошо поведение.
През 2012 година името Бербатов отново влиза в криминалните хроники, но този път с Асен Бербатов, брат на Димитър, който се оказва рецидивист на пътя с множество нарушения, включително шофиране без книжка и след употреба на алкохол. Прокуратурата в Благоевград внася обвинителен акт и предлага максимална глоба вместо наказателна отговорност, решение, което формално отговаря на закона, но оставя усещането, че санкциите често идват твърде късно и твърде меко.
Година по-късно Венцислав Велинов, син на легендата Георги Велинов, е задържан на входа на Бургас с 1.81 промила алкохол, случай, който натежава още повече заради фамилното име и очакването, че наследството носи не само привилегии, но и отговорност. И той се вписва в дългата редица от футболисти, за които една нощ се оказва достатъчна, за да засенчи кариера, труд и репутация.
През 2015 година Радостин Кишишев добавя към тази ретроспекция елемент, който вече граничи с абсурда, защото след като е хванат с 1.02 промила алкохол и му е отнета книжката, само дни по-късно отново е засечен зад волана, а обяснението му, че не кара, а се крие от дъжда, се превръща в символ на онази самоувереност, с която част от футболните хора приемат закона като нещо условно.
И на този фон случаят с Давид Пастор просто се нарежда в хронология, която българският футбол познава твърде добре, защото тук не става дума за един човек, една грешка или лош момент, а за повтарящ се модел.
"Заучена комбинация", при която нощта, алкохолът и воланът се срещат твърде често, а сутринта отново носи декларации, обещания и уверения, че подобно нещо няма да се повтори.
Случаят с Давид Пастор от ЦСКА е поредното напомняне, че този филм не просто сме го гледали, а го знаем наизуст, защото детайлите от нощта звучат до болка познато и не оставят усещането за нещо изключително или различно. И ако на някого това му се струва като единичен инцидент, достатъчно е да си спомни какво се случваше през годините назад, когато подобни истории се редяха една след друга и постепенно се превърнаха в част от мрачния фолклор на българския футбол.
Ретроспекцията ни стартира от 2007 година. Чавдар Янков, тогава национал и футболист на Хановер, е спрян в Германия след победа за Купата, след като не спира на червен светофар, а последвалата проверка отчита 0.93 промила алкохол, случай, който намира широко отражение както в българските медии, така и в немския „Bild“. Самият Янков признава, че е направил голяма глупост и обяснява как празненството се превръща в лошо решение, което по негови думи не бива да се повтаря, макар че още тогава става ясно колко тънка е границата между еуфорията и безотговорността, когато си публична фигура.Две години по-късно тази граница е премината много по-грубо от Юсеф Рабех, защитник на Левски, който през 2009 година отново е арестуван за шофиране в нетрезво състояние, този път с 2.04 промила алкохол в кръвта, при положение че вече има условна присъда, отнета книжка и напълно ясно съзнание какви са последствията. Въпреки това се стига до ново задържане, нов скандал и реална опасност условното наказание да се превърне в ефективно, докато от клуба се опитват да омекотят ситуацията с версии за лични и семейни проблеми, които не успяват да скрият простия факт, че това вече не е изолиран инцидент, а поведение.
2010 година пък се превръща в своеобразен пик на подобни истории, защото в рамките на няколко месеца Божидар Митрев е арестуван с 1.36 промила алкохол, след като току-що е станал баща и очевидно решава да отпразнува събитието по начин, който го отвежда до ареста и до пропуснато дерби. Малко по-късно Гара Дембеле се превръща в централен герой на дълги, шумни и често жълти публикации, които описват нощния му живот, купоните в столичните клубове и ареста му с 1.64 промила в Студентски град, докато Левски търси начини да овладее ситуацията с вътрешни мерки, декларации и легенди, целящи да успокоят напрежението сред феновете.
Сякаш това не е достатъчно, само дни по-късно Лъчезар Балтанов катастрофира пиян след празненство, като неофициалната информация сочи над 2 промила алкохол в кръвта му, а случаят е представен като поредния епизод от дълъг списък с футболисти на Левски, които през годините са хващани зад волана в нетрезво състояние, без това да води до трайна промяна в общата картина.
Шакиб Бензукан пък е поредният левскар, заради когото Георги Иванов, Ясен Петров, та дори и Тодор Батков, се хващат за главата. По подобие на дружката си Рабех, той често кара пиян, в компанията на тогавашното свое русо гадже. Така и не бива хванат в крачка от КАТ, но често е бил на ръба. В крайна сметка е изгонен от Левски заради лошо поведение.
През 2012 година името Бербатов отново влиза в криминалните хроники, но този път с Асен Бербатов, брат на Димитър, който се оказва рецидивист на пътя с множество нарушения, включително шофиране без книжка и след употреба на алкохол. Прокуратурата в Благоевград внася обвинителен акт и предлага максимална глоба вместо наказателна отговорност, решение, което формално отговаря на закона, но оставя усещането, че санкциите често идват твърде късно и твърде меко.
Година по-късно Венцислав Велинов, син на легендата Георги Велинов, е задържан на входа на Бургас с 1.81 промила алкохол, случай, който натежава още повече заради фамилното име и очакването, че наследството носи не само привилегии, но и отговорност. И той се вписва в дългата редица от футболисти, за които една нощ се оказва достатъчна, за да засенчи кариера, труд и репутация.
През 2015 година Радостин Кишишев добавя към тази ретроспекция елемент, който вече граничи с абсурда, защото след като е хванат с 1.02 промила алкохол и му е отнета книжката, само дни по-късно отново е засечен зад волана, а обяснението му, че не кара, а се крие от дъжда, се превръща в символ на онази самоувереност, с която част от футболните хора приемат закона като нещо условно.
И на този фон случаят с Давид Пастор просто се нарежда в хронология, която българският футбол познава твърде добре, защото тук не става дума за един човек, една грешка или лош момент, а за повтарящ се модел."Заучена комбинация", при която нощта, алкохолът и воланът се срещат твърде често, а сутринта отново носи декларации, обещания и уверения, че подобно нещо няма да се повтори.
