Източник на снимката: startphoto.bg Най-екзотичните и абсурдни мачове на националния отбор
И вие ще се изненадате от съперниците, срещу които са се изправяли "лъвовете"
- 03/04/2026
Измина международнaта пауза, а противно на очакванията националният отбор, който отнесе най-голям хейт в глобален мащаб не бе някой измежду некласиралите се за Мондиал 2026 Италия, Полша и Дания, а представителния тим на България. Пишем това с абсолютна убеденост, тъй като критики и закачки към Скуадра адзура, Дружина полска и Червения динамит има и е нормално да има, особено след като четирикратните световни шампиони няма да участват в най-големия турнир за трети пореден път.
В същото време Александър Димитров и българските национали трябваше да прочетат и видят куп злобни коментари и мемета по свой адрес, само защото участваха в турнира Сериите на ФИФА в Индонезия и го спечелиха след победи над домакините и Соломонови острови с общ резултат 12:2. Първоначално озлоблението дойде от фалшивата новина, че едва ли не те са си направили скъпа екскурзия с народните пари, но когато стана ясно, че все пак световната централа покрива всички разходи плочата бе сменена. Тогава всички започнаха да говорят колко слаби са съперниците и как от подобни мачове нямало смисъл. Вековната история на представителния ни тим показва, че той се е изправял в далеч по-неравностойни мачове и двубои, с още по-съмнителен спортно-технически принос, като без да имаме претенции за изчерпателност ви предлагаме десетте най-сериозни примера в това отношение.
10.Шахтьор – България 0:0, 13.11.2009 г.
Мачовете на националния отбор с клубни формации са безброй и включва както сблъсъци с отбори от европейска величина като Ювентус и Щутгарт, така и тренировъчни срещи с американски колежански тимове. Избрали сме този двубой като илюстрация какви куриозни срещи биха се получили, ако ФИФА не бе взела нещата в свои ръце и не уреждаше контролите на националните отбори. По време на тогавашната международна пауза тимът на Станимир Стоилов първоначално трябва да играе с Боливия в турския курорт Анталия, но след като южноамериканците се отказват в последния момент украинския гранд се появява като пожарен вариант. По това време тимът на Мирча Луческу е действащ носител на Купата на УЕФА и въпреки че е лишен от 10 национали излиза с играчи като Фернандиньо, Жадсон, Вилиан и Луиш Адриано. Без Димитър Бербатов и Стилиян Петров българите се отчитат с греда на Георги Сърмов, а колкото и да е престижен този мач едва 25 души го удостояват с присъствието си.
9.Тайланд – България 0:4, 8.11.1996 г.
Едно от най-популярните мемета от последните дни показваше, как на 27 март преди 30 години играем с Англия на „Уембли“, докато сега се изправяме срещу вратаря Филип Манго и неговите съотборници. Всъщност националния ни тим в пика на своята популярност играе серия от безмислени от днешна гледна точка мачове, които обаче носят приходи в касата на БФС, а на тези воаяжи обикновено отиваме в експериментален състав. Такъв е случая с контролата с Тайланд, който по това време е 54-и в ранглистата на ФИФА и макар да е действащ носител на Тайгър Къп просто не е от нашата класа. Въпреки 35-градусовата жега и факта, че Борислав Михайлов отпада от срещата поради стомашни проблеми, играчите на Христо Бонев надвиват съперника след 2 гола на Мариян Христов и по един на Емил Костадинов и Даниел Боримиров.
8.Саудитска Арабия – България 0:2, 12.10.2010 г.
Сам по себе си Саудитска Арабия е достатъчно сериозен съперник, но не и когато срещата се играе на помощния терен на стадион „Ататюрк“. В деня преди срещата играчите на Лотар Матеус дори не могат да проведат нормална тренировка, тъй като се оказва, че предвидения за тях терен е заключен. Головете на Димитър Рангелов и Валери Домовчийски изобщо не могат да прикрият организационното фиаско на този двубой. В своята автобиография „Всичко или нищо“ именития немец отбелязва, че тази среща е организирана без негово съгласие по „маркетингови причини“, а по време на тренировката теренът е осветен от 4 прожектора и играчите почти не виждат топка. Фактът, че в този период има 2 мача на националния отбор, заличени от официалните статистики (с ЮАР и Естония) заради манипулации иде да покаже какво всъщност може да се крие зад една подобна среща. Това е много по-подсъдно дори и от най-безмисления истински изигран мач.
7.България-Судан 1:1, 18.09.1963
В днешно време свързваме Судан основно с нестабилната обстановка и разцепването ѝ на две държави. През 60-те години обаче това е една от водещите футболни сили в Африка и неслучайно през 1963 г. достига финал в Купата на африканските нации, който губи от Гана с 0:3. Селекционер е българинът Лозан Коцев, а като част от подготовката за турнира Соколите от Джедиан играят с олимпийския ни отбор. Срещата привлича близо 45 000 зрители на „Васил Левски“, а след като гостите откриват чрез Абдел-Маджид Ахмед Осман все пак Никола Котков успява да оформи крайното 1:1. В репортажа си за „Народен спорт“ Димитър Попдимитров казва хубави думи за „шоколадовите момчета от Судан“ и отправя умерени критики към нашия тим, докато подобен резултат понастоящем най-вероятно ще отвори кутията на Пандора за нови подигравки.
6.Турнир Мердека 1995
Малко повече от месец след знаменития обрат от 0:2 до 3:2 срещу Германия, Димитър Пенев извежда националите ни в далечна Малайзия, където сме поканени на участваме на традиционния турнир Мердека. Тимът ни е меко казано експериментален, но предвид съперниците очакванията са да се справим. Вместо това правим две нулеви равенства с Узбекистан и унгарския Вашаш, които ни дават възможност да се класираме на полуфиналите. Там губим с 0:1 от Ирак, след като още в 36-ата минута оставаме в намален състав заради изгонването на Румен Христов. В малкия финал все пак показваме достойнство и надвиваме домакините след попадения на Петър Жабов и Георги Бачев. Четирите мача в Куала Лумпур носят в касите на футболния съюз 25 000 долара, което би трябвало да оправдае близо двуседмичния престой в Азия.
5.Каталуния-България 1:1, 23.12.1997 г.
И преди се е случвало националите да играят мачове в навечерието на коледните празници и новата година (справка епопеята с Белгия във Флоренция на 29 декември 1965 г.), но да го направиш срещу отбор на географска област, пък била тя и Каталуния, е леко ексцентрично. В срещата „Монтжуик“ Христо Бонев излиза с експериментален отбор, но в него личат имената на капитана Красимир Балъков, Емил Костадинов и Любослав Пенев. В селекцията на Пичи Алонсо влизат познати от днешна гледна точка имена като Серхи Бархуан, Раул Тамудо и Жорди Кройф, но едва ли това е подходящ съперник за подготовка за Мондиал’98. Домакините откриват резултата чрез Дани Гарсия, а за да завърши срещата наравно трябва да благодарим на Кике Алварес, който си отбелязва автогол.
4.Сборен отбор на Хонконг – България 0:3, 19.02.1999 г.
През февруари 1999 г. националният отбор заминава за Хонконг, където участва в турнира Карлсберг къп, традиционно организиращ се по повод китайската нова година. Макар селекцията ни да включва Христо Стоичков като капитан, това не се оказва достатъчно и на полуфинала губим с 1:3 срещу Египет. В двубоя за трето място се изправяме срещу сборен отбор на играчи от местната лига, които са отстъпили трудно на Мексико след изпълнение на дузпи. Част от противниковата селекция е и българинът Димитър Калканов, който е определен за най-добър футболист в местното първенство за изминалата година. Въпреки това нашата селекция печели с 3:0 след 2 гола на Христо Йовов и един на Христо Стоичков, което не ни помага много в квалификациите за Евро 2000.
3.Корсика – България 1:0, 31.05.2011 г.
Немалко четящи ироничният пост на Стилиян Петров по повод на мача ни със Соломонови острови не пропуснаха да припомнят, че рекордьорът по мачове в националния ни отбор е бил част от един от най-срамните двубои на представителния ни тим – поражението с 0:1 от отбор на остров Корсика. Тимът на Лотар Матеус излиза на стадион „Франсоа Коти“ в Аячо срещу съперник, в чийто редици личат имената на Себастиан Скилачи от Арсенал и Людовик Жюли от ПСЖ, но в крайна сметка е сборна формация. Единственият гол е дело на Йоан Кавали в 62-ата минута, а за отбелязване е дебюта на Маркиньос с националната фланелка.
2.Нова Каледония-България 3:5, 8.02.1973 г.
Гостуването в Нумеа е част от по-голямо турне, включващо още Индонезия и Австралия. На Острова на човекоядците, както го нарича един от участниците в отбора Александър Шаламанов, печелим след 2 гола на Атанас Михайлов и по един на Георги Василев – Гочо, Димитър Якимов и Динко Дерменджиев. В интервю за БЛИЦ легендата на Локо Пловдив отбелязва, че когато се завръща в България разбира, че феновете на клубния му тим са измислили закачливо стихче по негов адрес:
„Завърна се от Нова Каледония
синът на Македония,
за да оправи тая какафония
и да извади Локото от агония.
1.България-Френски работнически отбор, много на нула, 1950 г.
Безспорен лидер по безсмислие и екзотичност е един апокрифен мач на представителния ни тим срещу отбор на ФСЖТ. Това е съкращение от френската Спортна и гимнастическа федерация на работниците, която е тясно свързана с местната комунистическа партия. През годините нейни спортисти неведнъж са се изправяли срещу родни отбори в спортове като колоездене и тенис на маса, но там разликата между аматьори и „аматьори“ не е така отчетлива. В спомените на Крум Милев намираме описание на въпросния мач, който той посочва като изигран през 1950 г. „Всеки ден, преди всяка тренировка, при нас идваше специален пратеник на големеца (б.а. партиен деятел, чието име знаменития треньор не иска да споменава) и ни внушаваше: „Ако не ги биете, да му мислите! Западен отбор е това, не е шега работа!“ И пак отново: „Да му мислите, ако не победите! Няма да правите за срам социализма!“ Това изостряше обстановката, правеше ни нервни – и треньорите, и играчите. И понеже нямахме никаква представа за силата на съперника, тренирахме до припадък. Слава богу, този прословут мач дойде. Стадионът се напълни. Още в първите минути ние поведохме в резултата. Като на шега той набъбваше, за да стигне на полувремето 6 или 7 на нула. Не си спомням точно. През почивката големецът изпрати секретаря на федерацията Стефан Боцев при нас, за да ни каже, че трябва да се смилим над гостите. Били хора работници, били наши хора... Кипнах: „Кажи му той да дойде и той да го каже на играчите. Седмици наред им наливаме в главите, че трябва да бият на всяка цена!“ Вкарахме им още толкова голове.“
Години след това сред възрастните фенове споменът за този мач е все още жив, а всеобщата оценка е, че той е бил абсолютно безмислен.
За съжаление не успяхме да открием вестникарски репортаж за него с повече подробности, но предвид характера му някак си е нормално той да не е толкова тиражиран.
Както се вижда през годините националният отбор е играл какви ли не типове мачове, някои от които със съмнителна стойност и качество. В повечето случаи обаче тогавашните ни играчи са били късметлии, че социалните мрежи все още не са съществували и желаещите да им се обяснят в „любов“ са имали далеч по-малко възможности.
В същото време Александър Димитров и българските национали трябваше да прочетат и видят куп злобни коментари и мемета по свой адрес, само защото участваха в турнира Сериите на ФИФА в Индонезия и го спечелиха след победи над домакините и Соломонови острови с общ резултат 12:2. Първоначално озлоблението дойде от фалшивата новина, че едва ли не те са си направили скъпа екскурзия с народните пари, но когато стана ясно, че все пак световната централа покрива всички разходи плочата бе сменена. Тогава всички започнаха да говорят колко слаби са съперниците и как от подобни мачове нямало смисъл. Вековната история на представителния ни тим показва, че той се е изправял в далеч по-неравностойни мачове и двубои, с още по-съмнителен спортно-технически принос, като без да имаме претенции за изчерпателност ви предлагаме десетте най-сериозни примера в това отношение.
10.Шахтьор – България 0:0, 13.11.2009 г.
Мачовете на националния отбор с клубни формации са безброй и включва както сблъсъци с отбори от европейска величина като Ювентус и Щутгарт, така и тренировъчни срещи с американски колежански тимове. Избрали сме този двубой като илюстрация какви куриозни срещи биха се получили, ако ФИФА не бе взела нещата в свои ръце и не уреждаше контролите на националните отбори. По време на тогавашната международна пауза тимът на Станимир Стоилов първоначално трябва да играе с Боливия в турския курорт Анталия, но след като южноамериканците се отказват в последния момент украинския гранд се появява като пожарен вариант. По това време тимът на Мирча Луческу е действащ носител на Купата на УЕФА и въпреки че е лишен от 10 национали излиза с играчи като Фернандиньо, Жадсон, Вилиан и Луиш Адриано. Без Димитър Бербатов и Стилиян Петров българите се отчитат с греда на Георги Сърмов, а колкото и да е престижен този мач едва 25 души го удостояват с присъствието си.
9.Тайланд – България 0:4, 8.11.1996 г.
Едно от най-популярните мемета от последните дни показваше, как на 27 март преди 30 години играем с Англия на „Уембли“, докато сега се изправяме срещу вратаря Филип Манго и неговите съотборници. Всъщност националния ни тим в пика на своята популярност играе серия от безмислени от днешна гледна точка мачове, които обаче носят приходи в касата на БФС, а на тези воаяжи обикновено отиваме в експериментален състав. Такъв е случая с контролата с Тайланд, който по това време е 54-и в ранглистата на ФИФА и макар да е действащ носител на Тайгър Къп просто не е от нашата класа. Въпреки 35-градусовата жега и факта, че Борислав Михайлов отпада от срещата поради стомашни проблеми, играчите на Христо Бонев надвиват съперника след 2 гола на Мариян Христов и по един на Емил Костадинов и Даниел Боримиров.
8.Саудитска Арабия – България 0:2, 12.10.2010 г.
Сам по себе си Саудитска Арабия е достатъчно сериозен съперник, но не и когато срещата се играе на помощния терен на стадион „Ататюрк“. В деня преди срещата играчите на Лотар Матеус дори не могат да проведат нормална тренировка, тъй като се оказва, че предвидения за тях терен е заключен. Головете на Димитър Рангелов и Валери Домовчийски изобщо не могат да прикрият организационното фиаско на този двубой. В своята автобиография „Всичко или нищо“ именития немец отбелязва, че тази среща е организирана без негово съгласие по „маркетингови причини“, а по време на тренировката теренът е осветен от 4 прожектора и играчите почти не виждат топка. Фактът, че в този период има 2 мача на националния отбор, заличени от официалните статистики (с ЮАР и Естония) заради манипулации иде да покаже какво всъщност може да се крие зад една подобна среща. Това е много по-подсъдно дори и от най-безмисления истински изигран мач.
7.България-Судан 1:1, 18.09.1963
В днешно време свързваме Судан основно с нестабилната обстановка и разцепването ѝ на две държави. През 60-те години обаче това е една от водещите футболни сили в Африка и неслучайно през 1963 г. достига финал в Купата на африканските нации, който губи от Гана с 0:3. Селекционер е българинът Лозан Коцев, а като част от подготовката за турнира Соколите от Джедиан играят с олимпийския ни отбор. Срещата привлича близо 45 000 зрители на „Васил Левски“, а след като гостите откриват чрез Абдел-Маджид Ахмед Осман все пак Никола Котков успява да оформи крайното 1:1. В репортажа си за „Народен спорт“ Димитър Попдимитров казва хубави думи за „шоколадовите момчета от Судан“ и отправя умерени критики към нашия тим, докато подобен резултат понастоящем най-вероятно ще отвори кутията на Пандора за нови подигравки.
6.Турнир Мердека 1995
Малко повече от месец след знаменития обрат от 0:2 до 3:2 срещу Германия, Димитър Пенев извежда националите ни в далечна Малайзия, където сме поканени на участваме на традиционния турнир Мердека. Тимът ни е меко казано експериментален, но предвид съперниците очакванията са да се справим. Вместо това правим две нулеви равенства с Узбекистан и унгарския Вашаш, които ни дават възможност да се класираме на полуфиналите. Там губим с 0:1 от Ирак, след като още в 36-ата минута оставаме в намален състав заради изгонването на Румен Христов. В малкия финал все пак показваме достойнство и надвиваме домакините след попадения на Петър Жабов и Георги Бачев. Четирите мача в Куала Лумпур носят в касите на футболния съюз 25 000 долара, което би трябвало да оправдае близо двуседмичния престой в Азия.
5.Каталуния-България 1:1, 23.12.1997 г.
И преди се е случвало националите да играят мачове в навечерието на коледните празници и новата година (справка епопеята с Белгия във Флоренция на 29 декември 1965 г.), но да го направиш срещу отбор на географска област, пък била тя и Каталуния, е леко ексцентрично. В срещата „Монтжуик“ Христо Бонев излиза с експериментален отбор, но в него личат имената на капитана Красимир Балъков, Емил Костадинов и Любослав Пенев. В селекцията на Пичи Алонсо влизат познати от днешна гледна точка имена като Серхи Бархуан, Раул Тамудо и Жорди Кройф, но едва ли това е подходящ съперник за подготовка за Мондиал’98. Домакините откриват резултата чрез Дани Гарсия, а за да завърши срещата наравно трябва да благодарим на Кике Алварес, който си отбелязва автогол.
4.Сборен отбор на Хонконг – България 0:3, 19.02.1999 г.През февруари 1999 г. националният отбор заминава за Хонконг, където участва в турнира Карлсберг къп, традиционно организиращ се по повод китайската нова година. Макар селекцията ни да включва Христо Стоичков като капитан, това не се оказва достатъчно и на полуфинала губим с 1:3 срещу Египет. В двубоя за трето място се изправяме срещу сборен отбор на играчи от местната лига, които са отстъпили трудно на Мексико след изпълнение на дузпи. Част от противниковата селекция е и българинът Димитър Калканов, който е определен за най-добър футболист в местното първенство за изминалата година. Въпреки това нашата селекция печели с 3:0 след 2 гола на Христо Йовов и един на Христо Стоичков, което не ни помага много в квалификациите за Евро 2000.
3.Корсика – България 1:0, 31.05.2011 г.Немалко четящи ироничният пост на Стилиян Петров по повод на мача ни със Соломонови острови не пропуснаха да припомнят, че рекордьорът по мачове в националния ни отбор е бил част от един от най-срамните двубои на представителния ни тим – поражението с 0:1 от отбор на остров Корсика. Тимът на Лотар Матеус излиза на стадион „Франсоа Коти“ в Аячо срещу съперник, в чийто редици личат имената на Себастиан Скилачи от Арсенал и Людовик Жюли от ПСЖ, но в крайна сметка е сборна формация. Единственият гол е дело на Йоан Кавали в 62-ата минута, а за отбелязване е дебюта на Маркиньос с националната фланелка.
2.Нова Каледония-България 3:5, 8.02.1973 г.Гостуването в Нумеа е част от по-голямо турне, включващо още Индонезия и Австралия. На Острова на човекоядците, както го нарича един от участниците в отбора Александър Шаламанов, печелим след 2 гола на Атанас Михайлов и по един на Георги Василев – Гочо, Димитър Якимов и Динко Дерменджиев. В интервю за БЛИЦ легендата на Локо Пловдив отбелязва, че когато се завръща в България разбира, че феновете на клубния му тим са измислили закачливо стихче по негов адрес:
„Завърна се от Нова Каледония
синът на Македония,
за да оправи тая какафония
и да извади Локото от агония.
1.България-Френски работнически отбор, много на нула, 1950 г.
Безспорен лидер по безсмислие и екзотичност е един апокрифен мач на представителния ни тим срещу отбор на ФСЖТ. Това е съкращение от френската Спортна и гимнастическа федерация на работниците, която е тясно свързана с местната комунистическа партия. През годините нейни спортисти неведнъж са се изправяли срещу родни отбори в спортове като колоездене и тенис на маса, но там разликата между аматьори и „аматьори“ не е така отчетлива. В спомените на Крум Милев намираме описание на въпросния мач, който той посочва като изигран през 1950 г. „Всеки ден, преди всяка тренировка, при нас идваше специален пратеник на големеца (б.а. партиен деятел, чието име знаменития треньор не иска да споменава) и ни внушаваше: „Ако не ги биете, да му мислите! Западен отбор е това, не е шега работа!“ И пак отново: „Да му мислите, ако не победите! Няма да правите за срам социализма!“ Това изостряше обстановката, правеше ни нервни – и треньорите, и играчите. И понеже нямахме никаква представа за силата на съперника, тренирахме до припадък. Слава богу, този прословут мач дойде. Стадионът се напълни. Още в първите минути ние поведохме в резултата. Като на шега той набъбваше, за да стигне на полувремето 6 или 7 на нула. Не си спомням точно. През почивката големецът изпрати секретаря на федерацията Стефан Боцев при нас, за да ни каже, че трябва да се смилим над гостите. Били хора работници, били наши хора... Кипнах: „Кажи му той да дойде и той да го каже на играчите. Седмици наред им наливаме в главите, че трябва да бият на всяка цена!“ Вкарахме им още толкова голове.“
Години след това сред възрастните фенове споменът за този мач е все още жив, а всеобщата оценка е, че той е бил абсолютно безмислен.
За съжаление не успяхме да открием вестникарски репортаж за него с повече подробности, но предвид характера му някак си е нормално той да не е толкова тиражиран.
Както се вижда през годините националният отбор е играл какви ли не типове мачове, някои от които със съмнителна стойност и качество. В повечето случаи обаче тогавашните ни играчи са били късметлии, че социалните мрежи все още не са съществували и желаещите да им се обяснят в „любов“ са имали далеч по-малко възможности.
