Защо Майкон едновременно е дар и изпитание за Левски?

Следя Левски от години. Достатъчно дълго, за да знам колко рядко на „Герена“ се появява флангови защитник, който не просто да изпълнява роля, а да променя динамиката на целия отбор. В съзнателния ми журналистически живот са минали имена като Лусио Вагнер, Живко Миланов, Дъстли Мюлдер – футболисти с различен профил, но с общ знаменател: класа и ясно въздействие върху играта. И точно затова няма нищо пресилено в усещането, че Майкон е един от най-силните леви бранители, които Левски е имал в последните десетилетия.

Бразилецът не пристигна с фанфари и очаквания за незабавен ефект. Поредният нов в отбор, който тогава се сглобяваше наново и търсеше идентичност. Адаптацията му беше постепенна и премина през някои трудни моменти. Но когато емоционалната му бразилска душа вече се чувстваше комфортно, започна и да доминира.

Левски рядко е имал толкова офанзивно ориентиран ляв бек. Майкон е изключително работоспособен, с огромен обем в атака и постоянен стремеж да изостря играта. Дублира фланга, без капка страх влиза навътре в полето, сменя коридори, а техниката му позволява решения, които за повечето защитници остават просто блян.

Афинитетът му към гола не е случаен - попаденията му са завършени действия, с мисъл и увереност. Петата срещу ФК ЦСКА 1948 беше чисто самочувствие, а последното изпълнение срещу Ботев показа нещо още по-важно - контрол и хладнокръвие в ключов момент.

Не е тайна, че Станислав Генчев изгради основата на Майкон - дисциплина, ясни изисквания и рамка. Но именно Хулио Веласкес отключи неговият пълен потенциал, давайки му свобода да бъде това, което е по природа - играч, който търси предимство, рискува и атакува пространството без колебание.

И точно тук идва голямата дилема.

Майкон понякога е неконтролируем хаос. В добрия смисъл, но хаос. Неспирният му стремеж да рискува, да изпреварва мисълта и да бъде навсякъде по терена, понякога води до ситуации, в които една загубена топка струва прекалено скъпо. Улисването му в атака го прави едновременно безценен и опасен. Колкото повече се включва напред, толкова по-голям е рискът зад гърба му.

Прилича на онези безумно енергични джак-ръсели, които имат нужда от огромно пространство, за да изразходват енергията си. Майкон иска целия терен за себе си. От това Левски печели, но понякога и плаща висока цена. Грешката срещу Локомотив за гола на Хуан Переа и последвалата загуба, решаващият момент във финала за Суперкупата срещу Лудогорец, когато негова грешна преценка доведе до попадението на Текпетей, неточността при изнасянето срещу Ботев (Враца), червеният картон срещу Апоел - това не са изолирани случаи, а флагове на стил, който все още търси баланс.

Статистиката обаче е категорична. През сезона Майкон има 28 мача, 5 гола, 7 асистенции и над 2100 игрови минути във всички турнири. В първенството - 19 мача, 5 гола и 6 асистенции. Това са числа, които рядко се свързват с ляв бек и които ясно показват защо около него има интерес от тимове от Ла Лига и Серия А. Това е профил на футболист, който вдига цена и очаквания.

За да може Левски реално да реализира мечтания рекорден изходящ трансфер, следващата стъпка за Майкон е тактическата зрялост. По-малко импулсивен риск, повече мъдрост в дефанзивен план, по-добро усещане кога да се задържи позицията и кога да се атакува. Левски има нужда от мъдър Майкон, не от емоционален. От играч, който управлява енергията си, а не се оставя тя да го води.

Ако това не е напълно възможно, винаги стои и другият вариант – използването му по-офанзивно, по-близо до крилото, там където инстинктът му е оръжие, а не неоправдан риск.

Истината е проста. Левски трябва да „стегне“ Майкон – професионално, тактически и ментално. Не за да го промени, а за да извлече най-добрата му версия. Бразилецът е безумно нужен. Особено сега, когато предстоят решаващи мачове и сезонът навлиза в онази фаза, в която една грешка тежи повече от три добри включвания.

Майкон вече е фактор. Следващата крачка е да стане контролирана сила. А когато това се случи, Левски няма просто да печели мачове, а ще сбъдва големите си цели.