Източник на снимката: Фейсбук 🤼♀️Никола Станчев: Патриарх! Гагарин на българския спорт
Туш след туш и първа Олимпийска титла за нашата родина
- 13/10/2025
Борбата е най-успешният български спорт за всички времена. Най-много медали на нашата родина от Олимпиади е донесла именно тя. ARENASPORT.BG ще Ви представи всичките ни 16 атлети, изкачили спортния Еверест – титла от Олимпийски игри. Започваме с първия шампион на Игрите, не само в борбата, а в българския спорт като цяло. Това е Никола Станчев.
Паметното събитие, оставащо завинаги в историята на нашия спорт, се случва по време на Олимпиадата в Мелбърн през 1956-а година. В категория до 79 кг на свободния стил, големият Станчев надвива на финала американеца Даниел Ходж.
Борецът е роден през 1930-а година в бургаското село Твърдица. Още от съвсем малък наблюдава с голям интерес народните борби в Странджанско, но се захваща сериозно със спорта по щастлива случайност. През 1949-а е привикан да свидетелства по дело и трябва да пътува до Ямбол, а във влака среща борци, които са се отправили към участие на републиканско първенство. В течение на разговорите им, те го канят да ги придружи. Макар че парите не му стигат и събира стотинки на гарата, Никола е решен на всичко, за да стигне до София и успява да го направи.
Само 2 години след първата си тренировка, Станчев е привлечен в спортния гранд ЦСКА. Намира място и в националния отбор на България. За да стигне до участието на Игрите в Мелбърн и да напише спортната приказка на своя живот.
Турнирът в Австралия започва отлично за българина и той побеждава с 2:0 точки грузинеца Георгий Схиртладзе. Слага край на тази прокоба, защото преди това 3 пъти губи от него. Съперникът му е сред фаворитите за златото на Олимпиадата, но Станчев взима своя реванш в най-важния момент.
Студеният душ идва във втората схватка, където Никола е туширан от японеца Кацурамото. Тук ситуацията е обратната – преди това Станчев два пъти го е побеждавал. За щастие на нашия атлет, тогавашните правила на Олимпийския турнир по борба дават втора възможност на състезателите при загуба, но им поставят тежки условия - задължително да побеждават само с туш във всички останали срещи! Звучи просто непостижимо!
Едва ли самият Станчев е вярвал, че ще може да постигне само тушове до края. Двамата с треньора му Райко Петров обаче сядат и дълго време мислят печелившата стратегия.
Първо Станчев се изправя срещу западногерманеца Щер, срещу когото има две победи по точки, но не и с туш. За съперника му е достатъчен равният резултат и той се бори пасивно, като единствено се пази от туш. Българинът също е пасивен в началото, даже се прави на леко уплашен. Изчаква търпеливо Щер да го атакува.Точно, когато изглежда, че Станчев е в тотална защита, чува от треньора си да се впусне в светкавична контраатака към краката на германеца, за да го затисне на тепиха секунди по-късно. Тази тактика кара журналисти, които отразяват Игрите, да напишат за българите, че са „големите артисти в Мелбърн“.
Щер е туширан, а на полуфинал Станчев трябва да повтори това срещу шведа Лимбланд. Този път българският лъв се впуска в яростни атаки бързо, не губи никакво време.
Ето какво пише за тази срещу вестник „Народен спорт“:
"Такава изтощителна борба малцина бяха виждали. Накрая и двамата бяха изчерпали силите си до такава степен, че само ако имаше някой да ги побутне, щяха да рухнат на тепиха. Само искрица сила бе нужна за победата! Искрица само!... Намери я Станчев! Кой знае от кое кътче на коравата му странджанска душа се появи тя, за да пламне последното усилие. Шведът бе туширан! Двамата борци лежаха в изнемога и само по сияещото от щастие изпотено лице на българина можеше да се познае кой е победителят...".
Чудото е на път да стане реалност! Изтощеният Никола Станчев трябва да направи последна кратка към мечтата, но съперникът на финала е много, много сериозен – Даниел Ходж от САЩ.
Схватката започва ужасно. Станчев е свален първи в партер, а Ходж на момента му прилага най-силната си хватка - "вълчи капан". Станчев се бори за малко кислород, а от носа му потича кръв. Никола събира всички сили, на предела е, но успява да удържи до почивката. По-късно признава, че му идвало точно тогава да се откаже и да загуби. Добре, че не го прави! През втората част ролите са разменени, американецът застава в партер, а Никола Станчев използва своята любима техника "Чарека", с която печели повечето си двубои. Ходж е тръшнат толкова силно на тепиха, че остава неподвижен, когато българинът го тушира! Първа Олимпийска титла за България! Сълзите са от радост, а името му остава изписано със златни букви в спортната история на нашата родина.
„Не бяха минали и секунди, и усетих силните ръце и крака на американеца. Под техния напор ставите ми изпращяха. Тогава пред очите ми изплуваха лицата на изпращачите на аерогара „София“, милите хора от родното ми село, и силите ми сякаш се върнаха. Изправих се с беснеещия на гърба ми "товар" и излязох от тепиха. От напрежение от носа ми рукна кръв, без да съм го ударил. Издържах на атаките му, а когато Ходж на свой ред бе поставен в партер, си казах: "Сега ще видиш какво може един българин!" Сграбчих го за краката и само след десет секунди той лежеше на гръб“, разказва Никола Станчев за големия финал на Олимпиадата.
Никола става 11 пъти шампион на България, като 8 от титлите му са в свободната борба и 3 в класическата. Печели и Балканската титла, изкарва 15 години като несменяем титуляр за България в категорията си.
Когато слага край на кариерата си, известно време е помощник на своя дългогодишен треньор Райко Петров в националния отбор. Станчев обаче не успява да се наложи в новото си поприще и животът му след борбата не е никак лек и безгрижен.
Той живее в малката си едностайна къща в родното си село. Събират се дарения, за да му се изгради нова къща. Но той не успява да я види. Месеци, преди да бъде готова, Никола Станчев умира от масивен инфаркт в такси в Бургас. Напуска този свят на 78-годишна възраст през 2009-та година. Две години по-късно в село Твърдица е открит паметник на бореца, определен от своя колега и приятел Боян Радев като "патриарх на големия български спорт". Райко Петров пък го назовава "Гагарин на българския спорт", а геройското му постижение с трите поредни туша към олимпийската титла ще бъде помнено винаги от всички нас! Вечна ти памет, Шампионе!
ИМЕ: Никола Станчев
РОДЕН НА: 11.09.1930 година в с. Твърдица, Бургаско
ПОЧИНАЛ НА: 13.07.2009 година в Бургас
СТИЛ: Свободен
КАТЕГОРИЯ: 79 кг
НАЙ-ГОЛЕМИ УСПЕХИ: Олимпийски шампион през 1956 г. в Мелбърн
Паметното събитие, оставащо завинаги в историята на нашия спорт, се случва по време на Олимпиадата в Мелбърн през 1956-а година. В категория до 79 кг на свободния стил, големият Станчев надвива на финала американеца Даниел Ходж.
Борецът е роден през 1930-а година в бургаското село Твърдица. Още от съвсем малък наблюдава с голям интерес народните борби в Странджанско, но се захваща сериозно със спорта по щастлива случайност. През 1949-а е привикан да свидетелства по дело и трябва да пътува до Ямбол, а във влака среща борци, които са се отправили към участие на републиканско първенство. В течение на разговорите им, те го канят да ги придружи. Макар че парите не му стигат и събира стотинки на гарата, Никола е решен на всичко, за да стигне до София и успява да го направи.
Само 2 години след първата си тренировка, Станчев е привлечен в спортния гранд ЦСКА. Намира място и в националния отбор на България. За да стигне до участието на Игрите в Мелбърн и да напише спортната приказка на своя живот.
Турнирът в Австралия започва отлично за българина и той побеждава с 2:0 точки грузинеца Георгий Схиртладзе. Слага край на тази прокоба, защото преди това 3 пъти губи от него. Съперникът му е сред фаворитите за златото на Олимпиадата, но Станчев взима своя реванш в най-важния момент.
Студеният душ идва във втората схватка, където Никола е туширан от японеца Кацурамото. Тук ситуацията е обратната – преди това Станчев два пъти го е побеждавал. За щастие на нашия атлет, тогавашните правила на Олимпийския турнир по борба дават втора възможност на състезателите при загуба, но им поставят тежки условия - задължително да побеждават само с туш във всички останали срещи! Звучи просто непостижимо!
Едва ли самият Станчев е вярвал, че ще може да постигне само тушове до края. Двамата с треньора му Райко Петров обаче сядат и дълго време мислят печелившата стратегия.
Първо Станчев се изправя срещу западногерманеца Щер, срещу когото има две победи по точки, но не и с туш. За съперника му е достатъчен равният резултат и той се бори пасивно, като единствено се пази от туш. Българинът също е пасивен в началото, даже се прави на леко уплашен. Изчаква търпеливо Щер да го атакува.Точно, когато изглежда, че Станчев е в тотална защита, чува от треньора си да се впусне в светкавична контраатака към краката на германеца, за да го затисне на тепиха секунди по-късно. Тази тактика кара журналисти, които отразяват Игрите, да напишат за българите, че са „големите артисти в Мелбърн“.
Щер е туширан, а на полуфинал Станчев трябва да повтори това срещу шведа Лимбланд. Този път българският лъв се впуска в яростни атаки бързо, не губи никакво време.
Ето какво пише за тази срещу вестник „Народен спорт“:
"Такава изтощителна борба малцина бяха виждали. Накрая и двамата бяха изчерпали силите си до такава степен, че само ако имаше някой да ги побутне, щяха да рухнат на тепиха. Само искрица сила бе нужна за победата! Искрица само!... Намери я Станчев! Кой знае от кое кътче на коравата му странджанска душа се появи тя, за да пламне последното усилие. Шведът бе туширан! Двамата борци лежаха в изнемога и само по сияещото от щастие изпотено лице на българина можеше да се познае кой е победителят...".
Чудото е на път да стане реалност! Изтощеният Никола Станчев трябва да направи последна кратка към мечтата, но съперникът на финала е много, много сериозен – Даниел Ходж от САЩ.
Схватката започва ужасно. Станчев е свален първи в партер, а Ходж на момента му прилага най-силната си хватка - "вълчи капан". Станчев се бори за малко кислород, а от носа му потича кръв. Никола събира всички сили, на предела е, но успява да удържи до почивката. По-късно признава, че му идвало точно тогава да се откаже и да загуби. Добре, че не го прави! През втората част ролите са разменени, американецът застава в партер, а Никола Станчев използва своята любима техника "Чарека", с която печели повечето си двубои. Ходж е тръшнат толкова силно на тепиха, че остава неподвижен, когато българинът го тушира! Първа Олимпийска титла за България! Сълзите са от радост, а името му остава изписано със златни букви в спортната история на нашата родина.
„Не бяха минали и секунди, и усетих силните ръце и крака на американеца. Под техния напор ставите ми изпращяха. Тогава пред очите ми изплуваха лицата на изпращачите на аерогара „София“, милите хора от родното ми село, и силите ми сякаш се върнаха. Изправих се с беснеещия на гърба ми "товар" и излязох от тепиха. От напрежение от носа ми рукна кръв, без да съм го ударил. Издържах на атаките му, а когато Ходж на свой ред бе поставен в партер, си казах: "Сега ще видиш какво може един българин!" Сграбчих го за краката и само след десет секунди той лежеше на гръб“, разказва Никола Станчев за големия финал на Олимпиадата.
Никола става 11 пъти шампион на България, като 8 от титлите му са в свободната борба и 3 в класическата. Печели и Балканската титла, изкарва 15 години като несменяем титуляр за България в категорията си.
Когато слага край на кариерата си, известно време е помощник на своя дългогодишен треньор Райко Петров в националния отбор. Станчев обаче не успява да се наложи в новото си поприще и животът му след борбата не е никак лек и безгрижен.
Той живее в малката си едностайна къща в родното си село. Събират се дарения, за да му се изгради нова къща. Но той не успява да я види. Месеци, преди да бъде готова, Никола Станчев умира от масивен инфаркт в такси в Бургас. Напуска този свят на 78-годишна възраст през 2009-та година. Две години по-късно в село Твърдица е открит паметник на бореца, определен от своя колега и приятел Боян Радев като "патриарх на големия български спорт". Райко Петров пък го назовава "Гагарин на българския спорт", а геройското му постижение с трите поредни туша към олимпийската титла ще бъде помнено винаги от всички нас! Вечна ти памет, Шампионе!
ИМЕ: Никола Станчев
РОДЕН НА: 11.09.1930 година в с. Твърдица, Бургаско
ПОЧИНАЛ НА: 13.07.2009 година в Бургас
СТИЛ: Свободен
КАТЕГОРИЯ: 79 кг
НАЙ-ГОЛЕМИ УСПЕХИ: Олимпийски шампион през 1956 г. в Мелбърн
Този материал достига до вас с подкрепата на:
БългарскаАвтомобилнаИндустрия
Официален дистрибутор на
