🖤Сбогом, капитане! Железният Добромир Жечев, който спря Пеле и пазеше Гунди в сърцето си!

Повечето от нас не сме имали щастието да го гледаме на живо. Но всички сме слушали за него - като легенда, като име, което се произнася с уважение. Добромир Жечев. Бобата. Един от онези, за които разказите не избледняват с времето, защото зад тях стои не просто велик футболист, а човек с характер, достойнство и морал.

Роден на 12 ноември 1942 г., той ни напусна на 12 октомври 2025 г. - месец преди да навърши 83. Един живот, изтъкан от синя вяра, чест и човечност.

Футболистът, който не отстъпваше пред никого

Жечев е единственият българин, участвал на четири световни първенства - Чили ’62, Англия ’66, Мексико ’70 и Германия ’74. Игра срещу самия Пеле - и го спря. Английската преса тогава написа: Кралят на футбола бе оставен непокрит само веднъж - когато изпълняваше пряк свободен удар.

Това бе Бобата - твърд, безкомпромисен, но винаги честен. Защитник, който не риташе грубо, а излъчваше класа и спокойствие.

Той бе стена в защитата на Левски, двукратен шампион и трикратен носител на Купата на България. След смъртта на Гунди през 1971 г. именно Добромир Жечев наследи капитанската лента. Не като титла, а като тежест в сърцето.



От Спартак до Левски - с достойнство, характер и чест

Бобата е възпитаник на Спартак (София), където дебютира още на 16 години. С отбора играе 185 мача и бележи 7 гола, а през 1968 г. печели Купата на Съветската армия – най-големият успех на клуба. След обединението със столичния гранд Жечев облича синята фланелка и остава в Левски до края на кариерата си. В А група записва 184 мача и 12 гола, става шампион през 1970 и 1974 година и носител на купата през 1970 и 1971. В евротурнирите има 14 мача и 3 попадения – всички в легендарния сезон 1972/73, когато вкарва срещу Университатя (Клуж) и два пъти срещу Динамо (Берлин).

Бобата дебютира за България на 7 май 1961 г. срещу Полша и за 13 години изиграва 66 мача и отбелязва 2 гола. В седем от тях е капитан на националния отбор. Заедно с Димитър Пенев образуват най-солидната двойка централни защитници, която националният тим някога е имал.

Съсед, приятел и брат по дух на Гунди

Жечев е живял в един и същи блок в София с Георги Аспарухов. Помагал му е при нанасянето в апартамента, носил е мебелите му. После сутрините били за кафе, а следобедите – за шах. „Гунди беше чудесен човек и страхотен шахматист“, казваше Бобата.

След трагедията край Витиня именно той поема капитанската лента – с болка, но и с неизмеримо уважение. Да наследиш Гунди значеше да носиш не просто лента, а тежестта на символа.

Българинът, който спря Краля на футбола

В Англия през 1966 година Добромир Жечев влиза в историята, пазейки персонално Пеле. Въпреки загубата с 0:2, англичаните пишат, че Пеле е бил оставен непокрит само веднъж – когато изпълнява пряк свободен удар. „Не го ритах, не играех грубо. Просто бях твърд и дисциплиниран. Това беше футболът тогава – честен и мъжки“, спомняше си Бобата.

Играл е и срещу други велики нападатели – Еузебио, Флориан Алберт, Боби Чарлтън, Джордж Бест. „За мен беше като да вкарам сто гола, ако съм неутрализирал голям нападател“, казваше той с усмивка.

Учителят, който създаде нови герои

Като треньор даде път на цяло поколение сини таланти – Наско Сираков, Божидар Искренов, Борислав Михайлов, Николай Илиев.

„Те имаха таланта – аз само ги побутнах“, споделяше той. Скромен, истински, никога търсещ признание. Под негово ръководство Левски спечели Купата на България през 1982 година, а младият отбор, който изгради, по-късно превзе върховете на родния футбол.

Спомените на Бобата

Добромир Жечев често разказваше за големите мачове от 60-те и 70-те години – за битките с Италия, за стадион Васил Левски, пръскащ се по шевовете от 70 хиляди души, за хората, които пеели „Победа, победа!“ още час преди началото. Разказваше и за мачовете в Неапол, където българите играли пред 80 хиляди зрители, за напрежението и гордостта да защитаваш трибагреника.

Непоклатим на терена, благ човек извън него

Валентин Михов го описа най-точно:

„Мъжкар и твърд на терена, но извън него – добра душа. Еталон за морал. Опазваше, който трябваше – с позволени средства и огромно сърце.“

Добромир Жечев беше от онези, които не се нуждаят от шум, за да бъдат велики.

Беше капитан по сърце. Човек, за когото приятелството значеше повече от аплодисментите.

Поколенията след него може би не са виждали как спира Пеле, но ще помнят историите – за човека, който пиеше кафе с Гунди, играеше шах с усмивка и носеше честта на Левски с достойнство.

Поклон пред паметта му!