🧤Вуцови, време е за смирение!

В последните дни една от най-шумните теми в българския футбол отново носи фамилията Вуцов. Оттеглянето на Светослав Вуцов от националния отбор се превърна в епицентър на драма, която вече обиколи всички медии. А вратарят на Левски започна да се изкарва като най-голямата жертва в държавата.

Работата стигна дотам, че дори президентът на БФС Георги Иванов свика специална среща в Бояна. На нея присъстваха Наско Сираков, Александър Димитров, Димитър Боримиров и още куп хора, които заедно „бистриха проблема“. След срещата последва официално изявление: „Говорихме, беше конструктивно и ще има нова среща“.

Сериозно? За Бербатов не беше правена такава среща, когато той се отказа от националния отбор. А доводите му тогава бяха далеч по-основателни. Само че тогава Митко беше наричан „предател“, докато сега Светльо е изкарван едва ли не герой.

И ако това не e достатъчно, баща му Вили Вуцов продължава да сипе огън през своя подкаст – с пиперлив език, заплахи и поучения към всички останали. „Ако ми паднат тези от Черно море…“, казва той. Ало, какво значи това? Кой си ти, че „ако ти паднат“? Това ли е посланието към младите – че можеш да говориш каквото си поискаш и да минаваш между капките?

Само че с поведението си Светльо не помага на никого – най-малко на себе си. На стадион „Тича“ във Варна видяхме един вратар, който забрави, че е професионалист. След всеки гол на Левски във вратата на Черно море той демонстративно се покланяше, жестикулираше и провокираше трибуните. Да, публиката го освиркваше, но кой футболист не е чувал обиди по свой адрес?

След края на мача (3:1 за Левски) вместо да се радва с отбора, Вуцов продължи с провокациите. Играчите на Черно море логично избухнаха, и се стигна до напрежение, което спокойно можеше да бъде избегнато. Така не се държи мъж, така се държи момче, което си е повярвало прекалено рано.

Фамилия Вуцови е дала много на футбола ни и това никой не може да го отрече. Но не може цял живот да се живее на кредит от миналото. Нито в името на традицията, нито в сянката на бащиното име.

Светльо трябва да се вгледа в огледалото, а Вили – да млъкне за малко. Понякога най-голямата мъдрост е в тишината. И двамата трябва малко да се смирят. Славата може да те издигне, но арогантността винаги намира начин да те приземи.