Източник на снимката: startphoto.bg🕯️Забравените емблеми на България
Градове с история, стадиони с тишина и футбол, който оцелява на инат
- 21/10/2025
"Къде са истинските отбори, бе хора?!“ – тази реплика на фенa на Пирин (Благоевград) - Константин Капчин, от един стар клип, звучи днес по-силно от всякога. Изречена с болка и гняв, тя се превърна в символ на българския футболен упадък.
На времето, когато стадионите в Бургас, Перник, Видин и Хасково кипяха, а местните отбори бяха не просто спорт, а идентичност. Сега – мълчание. Празни трибуни, олющени табла и тъжна статистика: голяма част от някогашните стожери на родния футбол кретат из долните дивизии, на ръба на оцеляването. Надникнете с Arenasport.bg във футболните съдбини на някои, може би, позабравени от вас популярни тимове.
🦈 Черноморец (Бургас) – акулата без море
Някога на „акулите“ се надиграваха най-добрите, а Черноморец даваше на България имена като Руси Гочев, Златко Янков, Радостин Кишишев и Георги Чиликов. Днес клубът е принуден да домакинства в Долно Езерово – звучно име за тъжна реалност. Да, изгражда се нещо ново, вижда се ентусиазъм, но това е повече романтика, отколкото стратегия. Община Бургас е абдикирала, а „акулите“ се лутат из Втора лига и Трета лига – далеч от естествения си хабитат.
⛽ Нефтохимик – бледият спомен за „шейховете“
Когато Христо Порточанов управляваше, Бургас дишаше футбол. Стадион „Лазур“ бе пълен, „шейховете“ побеждаваха грандове, а градът мечтаеше за титла. Сега? Фалити, дублирани регистрации, безброй рестарти. Нефтохимик оцелява, но не живее – в Трета лига, с минимални ресурси и потънали трибуни. Няма как елитен футбол да вирее в град, където някогашната гордост е оставена на произвола.
⚒️ Миньор (Перник) – от динамит до прах
Времето, когато „чуковете“ побеждаваха Левски и ЦСКА насред София, изглежда като приказка. Днес стадион „Миньор“ е символ на носталгията – жълто-черна, прашна и неподдържана. Христо Ковачки си тръгна, а с него и стабилността. Оттогава клубът лавира между Втора и Трета лига, без посока и без онзи работнически дух, който някога караше цял град да живее за съботния мач.
⚡ Светкавица (Търговище) – гръм, който заглъхна
Помните ли онзи кратък сезон в елита през 2011/12? Светкавица бе чудото от малкия град – с биткаджийски дух. Днес обаче отборът е последен в Трета лига, без пари, без публика и без бъдеще. Светкавица угасна, а Търговище – един от най-спокойните градове у нас – сякаш забрави, че някога там е имало футболна емоция
🏰 Бдин (Видин) – от крепост към руина
От града, който даде на България Росен Кирилов, Милен Радуканов и Даниел Боримиров, днес остана само една романтична идея. Видин е потънал в тишина, а Бдин се държи колкото да не изчезне напълно. Финансите липсват, талантите заминават, а стадионът все по-често се ползва за всичко друго, но не и за футбол. Някога гордост на Северозапада, сега – клуб, който оцелява с инат и гледа как регионалните му опоненти Монтана и Ботев (Враца) се съревновават с най-добрите.
🟠 Ловеч – градът, където „Литекс“ бе религия
Ловеч имаше всичко – инфраструктура, школа, четири титли и един визионер в лицето на Гриша Ганчев. Днес няма нищо от това. Без благодетел, без публика, без цел. Ловеч съществува на командно дишане – уж жив, но без пулс. А теренът, който помнеше европейските вечери, сега е сцена на Трета лига и носталгия. За да разберете сегашното състояние на "оранжевите", напомняме ви, че те отпаднаха безславно от Черноморец в предварителния кръг за Купата на България след загуба с 0:5 у дома...
🟢 Пирин (Гоце Делчев) – от елита до забравата
Някога гордостта на Югозапада, днес Пирин се бори за оцеляване в Трета лига. Тимът, който преди малко повече от десетилетие игра в елита и караше трибуните в Гоце Делчев да вибрират, сега страда от липса на средства, база и подкрепа. Стадионът тъне в тишина, талантите заминават, а местният футбол оцелява на гърба на хора, които работят по 8 часа на ден и вечер тренират за честта на града. Символ на това, че в България духът често е по-силен от възможностите.
❤️ ОФК Хасково – градът, който все още вярва
Един от най-футболните центрове у нас, дал десетки големи имена, сред които и Станимир Стоилов. След фалити и разцепления, Хасково намери нова форма – обединен със Саяна, клубът опитва да се изправи на крака. Но дори и с едно име, без реална подкрепа и стратегия, възраждането остава само на хартия.
🕯️Когато футболът става спомен
Всички тези отбори имат обща съдба – липса на пари, ясна политика и перспектива. А когато няма визия, талантите отиват в София, Пловдив или Разград. Регионите, които трябваше да хранят футбола, сега го гледат по телевизията. Местните момчета, вместо да носят клубния герб, карат доставки, въртят хазарт или просто се отказват. Българският футбол не е беден на таланти. Беден е на грижа. И докато „традиционните клубове“ не получат шанс да живеят, въпросът на Капчин ще звучи вечно актуално....
На времето, когато стадионите в Бургас, Перник, Видин и Хасково кипяха, а местните отбори бяха не просто спорт, а идентичност. Сега – мълчание. Празни трибуни, олющени табла и тъжна статистика: голяма част от някогашните стожери на родния футбол кретат из долните дивизии, на ръба на оцеляването. Надникнете с Arenasport.bg във футболните съдбини на някои, може би, позабравени от вас популярни тимове.
🦈 Черноморец (Бургас) – акулата без море
Някога на „акулите“ се надиграваха най-добрите, а Черноморец даваше на България имена като Руси Гочев, Златко Янков, Радостин Кишишев и Георги Чиликов. Днес клубът е принуден да домакинства в Долно Езерово – звучно име за тъжна реалност. Да, изгражда се нещо ново, вижда се ентусиазъм, но това е повече романтика, отколкото стратегия. Община Бургас е абдикирала, а „акулите“ се лутат из Втора лига и Трета лига – далеч от естествения си хабитат.
⛽ Нефтохимик – бледият спомен за „шейховете“
Когато Христо Порточанов управляваше, Бургас дишаше футбол. Стадион „Лазур“ бе пълен, „шейховете“ побеждаваха грандове, а градът мечтаеше за титла. Сега? Фалити, дублирани регистрации, безброй рестарти. Нефтохимик оцелява, но не живее – в Трета лига, с минимални ресурси и потънали трибуни. Няма как елитен футбол да вирее в град, където някогашната гордост е оставена на произвола.
⚒️ Миньор (Перник) – от динамит до прах
Времето, когато „чуковете“ побеждаваха Левски и ЦСКА насред София, изглежда като приказка. Днес стадион „Миньор“ е символ на носталгията – жълто-черна, прашна и неподдържана. Христо Ковачки си тръгна, а с него и стабилността. Оттогава клубът лавира между Втора и Трета лига, без посока и без онзи работнически дух, който някога караше цял град да живее за съботния мач.
⚡ Светкавица (Търговище) – гръм, който заглъхна
Помните ли онзи кратък сезон в елита през 2011/12? Светкавица бе чудото от малкия град – с биткаджийски дух. Днес обаче отборът е последен в Трета лига, без пари, без публика и без бъдеще. Светкавица угасна, а Търговище – един от най-спокойните градове у нас – сякаш забрави, че някога там е имало футболна емоция
🏰 Бдин (Видин) – от крепост към руина
От града, който даде на България Росен Кирилов, Милен Радуканов и Даниел Боримиров, днес остана само една романтична идея. Видин е потънал в тишина, а Бдин се държи колкото да не изчезне напълно. Финансите липсват, талантите заминават, а стадионът все по-често се ползва за всичко друго, но не и за футбол. Някога гордост на Северозапада, сега – клуб, който оцелява с инат и гледа как регионалните му опоненти Монтана и Ботев (Враца) се съревновават с най-добрите.
🟠 Ловеч – градът, където „Литекс“ бе религия
Ловеч имаше всичко – инфраструктура, школа, четири титли и един визионер в лицето на Гриша Ганчев. Днес няма нищо от това. Без благодетел, без публика, без цел. Ловеч съществува на командно дишане – уж жив, но без пулс. А теренът, който помнеше европейските вечери, сега е сцена на Трета лига и носталгия. За да разберете сегашното състояние на "оранжевите", напомняме ви, че те отпаднаха безславно от Черноморец в предварителния кръг за Купата на България след загуба с 0:5 у дома...
🟢 Пирин (Гоце Делчев) – от елита до забравата
Някога гордостта на Югозапада, днес Пирин се бори за оцеляване в Трета лига. Тимът, който преди малко повече от десетилетие игра в елита и караше трибуните в Гоце Делчев да вибрират, сега страда от липса на средства, база и подкрепа. Стадионът тъне в тишина, талантите заминават, а местният футбол оцелява на гърба на хора, които работят по 8 часа на ден и вечер тренират за честта на града. Символ на това, че в България духът често е по-силен от възможностите.
❤️ ОФК Хасково – градът, който все още вярва
Един от най-футболните центрове у нас, дал десетки големи имена, сред които и Станимир Стоилов. След фалити и разцепления, Хасково намери нова форма – обединен със Саяна, клубът опитва да се изправи на крака. Но дори и с едно име, без реална подкрепа и стратегия, възраждането остава само на хартия.
🕯️Когато футболът става спомен
Всички тези отбори имат обща съдба – липса на пари, ясна политика и перспектива. А когато няма визия, талантите отиват в София, Пловдив или Разград. Регионите, които трябваше да хранят футбола, сега го гледат по телевизията. Местните момчета, вместо да носят клубния герб, карат доставки, въртят хазарт или просто се отказват. Българският футбол не е беден на таланти. Беден е на грижа. И докато „традиционните клубове“ не получат шанс да живеят, въпросът на Капчин ще звучи вечно актуално....
