Източник на снимката: null🎾Тенисът в Царство България
Българин достига четвъртфинал на „Ролан Гарос“ още през 1936 г.
- 21/10/2025
Изминаваща година определено е една от най-успешните за българския тенис от началото на новия век – Григор Димитров спечели турнира в Бризбън и въпреки контузиите показа своята класа срещу Яник Синер на „Уимбълдън“, Иван Иванов триумфира в младежката надпревара в Лондон и на US Open, като в САЩ той спечели финала срещу друг роден талант – Александър Василев. Историята на този спорт у нас обаче започна много преди успехите на Гришо, Цветана Пиронкова и сестрите Малееви и ни връща още в годините на Царство България. В настоящата статия ще щрихираме само най-интересните моменти от този начален етап, а доста подробна разработка по темата може да бъде открита в прекрасния алманах „Тенис през три века“, издаден през 2022 г.
Началната година на аристократичния спорт съвпада с тази на първите съвременни олимпийски игри - 1896 г. Тогава в София е основан Софийски тенис клуб, чийто членове са основно представители на дипломатическия корпус или българи, имащи възможност да се запознаят с тази игра по време на своето следване в чужбина. За неговите нужди в близост до Борисовата градина са построени два глинести корта и павилион, определяни като първия специално изграден спортен обект у нас. 4 години по-късно в Морската градина във Варна е изграден глинест корт, покрит с пясък, като сред първите му ползватели са британския консул в града и служителя в Италианската търговска банка Овидио Весали.
За начало на организирания тенис у нас може да се счита датата 5 юли 1911 г., когато е формиран Българския спортен клуб. С решение на кмета на София Константин Батолов на новата организация е отпуснат терен, намиращ се зад настоящия Сектор В на Националния стадион „Васил Левски“, където са изградени два глинести корта и павилион. БСК, който през 1933 г. ще приеме името Български тенис клуб, се превръща в двигател за развитието на този спорт у нас. Според запазените данни първият индивидуален турнир у нас се провежда през 1914 г. и е спечелен от Никола Сърмаджиев, впоследствие станал строителен инженер. След Първата световна война постепенно започват да се организират различни надпревари – през 1922 г. испанският посланик Хосе де Ромеро и Дусмет дарява купа, за която се състезават мъжете тенисисти, по идея на италианския му колега дамите започват да играят за купа „Кора“, а унгарския дипломат Рудно де Руднай инициира надпревара за смесени двойки.
Първото държавно първенство по тенис у нас се провежда през октомври 1925 г. и в следващите 6 години в него могат да участват както българи, така и чужденци. Поради това не трябва да ни изненадва, че в този период шампиони на страната стават италианския търговски представител Енрико Маркезано, секретаря в легацията на Кралство Белгия Жорж Делкоан, румънецът от български произход Гика Пулиев, както и емигриралата от Русия след Октомврийската революция украинка Тамара Любченко. Пионерите ни в тениса също не са никак случайни хора – първият шампион на страната Иван Теодоров е син на премиера в периода 1918-19 Теодор Теодоров, Асен Цанков е племенник на лидера на Демократичния сговор и министър-председател между 1923 и 1926 г. проф. Александър Цанков, а Елка Йовкова е дъщеря на един от класическите писатели в българската литература – Йордан Йовков. Макар и бавно родният тенис започва да търси и своето международно развитие – през 1926 г. представители на БСК гостуват в Будапеща на унгарския МАС, а през октомври 1930 г. наши представители на Първите балкански игри в Атина са Страшимир Суруджиев, Борислав Йорданов, Мара Перминова и Елена Янкулова. През 1930 г. делегати от София, Варна, Русе и Бургас учредяват Българска федерация по тенис (впоследствие Български тенис съюз), който дава своята заявка за трайно присъствие в спортния живот на страната. По негова инициатива през 1935 г. се провежда първото първенство на страната за юноши и девойки, а година по-рано под патронажа на кмета на София Иван Иванов е организиран първия международен турнир у нас, с представителина 7 държави: Австрия, Гърция, Полша, Италия, Румъния, Югославия и България. Наличието на повече надпревари е свързано и с подобрената материална база, образец за което е спортния комплекс на АС 23 в Борисовата градина, който ще разполага с 5 корта. Макар и да не е сред основоположниците на тениса у нас, Пловдив скоро наваксва изоставането си, като за това спомага дейността на клубовете Тракийска слава и Левски.
Дори и в този начален период имената на някои наши тенисисти стават известни в чужбина. Такъв е случая със Страшимир Суруджиев, който през 1930 г. печели купата „Даринг“ в Брюксел в конкуренция с още 77 тенисисти. Борис Манев пък достига до успехи, достойни за Григор Димитров още през 30-те години, но причината да не се знае за тях е факта, че те са постигнати за Швейцария. Роденият в Женева тенисист е син на българин и французойка и паралелно с аристократичния спорт практикува хокей на трева, хокей на лед и футбол. Най-големият успех в кариерата му е четвъртфинала от Откритото първенство на Франция през 1936 г., където се изправя срещу един от най-добрите тенисисти на епохата Фред Пери. Българинът, изписван в швейцарските източници като Огюст Манев Танев, се държи повече от достойно и губи със 7:9, 3:6, 6:4, 3:6. Във визитката му личат още участие на „Уимбълдън“ (4 кръг през 1938) и купа „Дейвис“ (1936 срещу Дания).
И на родна територия водещите личности в тениса са практикували с успех и други спортове. Васил Младжов е държавен шампион по тенис на маса, играе баскетбол и има постижения в плуването, докато Асен Цанков и Борислав Йорданов са известни скиори и дори участват на Зимните олимпийски игри в Гармиш-Партенкирхен през 1936 г. Може би най-впечатляваща е биографията на Вера Петрунова, която се изявява още в леката атлетика, баскетбола, хазената (тогавашното име на хандбала), ските и плуването. За съжаление нейната съдба след 9 септември 1944 г. ясно показва какво се случва с част от спортистите по време на новия строй.
Тя трябвало да бъде спаринг-партньор на съветския посланик Михаил Бодров, но си позволява недвусмислено да заяви, че той няма заложби за този спорт, в резултат на което прекарва година в концлагера Белене. Кариерата на Йоланда Петрович пък приключва заради делото срещу нейния съпруг Милчо Шипков (преводач в посолството на САЩ), който е осъден на 15 години затвор по обвинение в шпионаж, а цялото семейство впоследствие е интернирано в Троян. Въпреки че при новия строй тениса е определян за „буржоазен спорт“, впоследствие той ще успее да си проправи път, но бъдещите му успехи със сигурност нямаше да са възможни без основите, положени по времето на Царство България.
Началната година на аристократичния спорт съвпада с тази на първите съвременни олимпийски игри - 1896 г. Тогава в София е основан Софийски тенис клуб, чийто членове са основно представители на дипломатическия корпус или българи, имащи възможност да се запознаят с тази игра по време на своето следване в чужбина. За неговите нужди в близост до Борисовата градина са построени два глинести корта и павилион, определяни като първия специално изграден спортен обект у нас. 4 години по-късно в Морската градина във Варна е изграден глинест корт, покрит с пясък, като сред първите му ползватели са британския консул в града и служителя в Италианската търговска банка Овидио Весали.
За начало на организирания тенис у нас може да се счита датата 5 юли 1911 г., когато е формиран Българския спортен клуб. С решение на кмета на София Константин Батолов на новата организация е отпуснат терен, намиращ се зад настоящия Сектор В на Националния стадион „Васил Левски“, където са изградени два глинести корта и павилион. БСК, който през 1933 г. ще приеме името Български тенис клуб, се превръща в двигател за развитието на този спорт у нас. Според запазените данни първият индивидуален турнир у нас се провежда през 1914 г. и е спечелен от Никола Сърмаджиев, впоследствие станал строителен инженер. След Първата световна война постепенно започват да се организират различни надпревари – през 1922 г. испанският посланик Хосе де Ромеро и Дусмет дарява купа, за която се състезават мъжете тенисисти, по идея на италианския му колега дамите започват да играят за купа „Кора“, а унгарския дипломат Рудно де Руднай инициира надпревара за смесени двойки.
Първото държавно първенство по тенис у нас се провежда през октомври 1925 г. и в следващите 6 години в него могат да участват както българи, така и чужденци. Поради това не трябва да ни изненадва, че в този период шампиони на страната стават италианския търговски представител Енрико Маркезано, секретаря в легацията на Кралство Белгия Жорж Делкоан, румънецът от български произход Гика Пулиев, както и емигриралата от Русия след Октомврийската революция украинка Тамара Любченко. Пионерите ни в тениса също не са никак случайни хора – първият шампион на страната Иван Теодоров е син на премиера в периода 1918-19 Теодор Теодоров, Асен Цанков е племенник на лидера на Демократичния сговор и министър-председател между 1923 и 1926 г. проф. Александър Цанков, а Елка Йовкова е дъщеря на един от класическите писатели в българската литература – Йордан Йовков. Макар и бавно родният тенис започва да търси и своето международно развитие – през 1926 г. представители на БСК гостуват в Будапеща на унгарския МАС, а през октомври 1930 г. наши представители на Първите балкански игри в Атина са Страшимир Суруджиев, Борислав Йорданов, Мара Перминова и Елена Янкулова. През 1930 г. делегати от София, Варна, Русе и Бургас учредяват Българска федерация по тенис (впоследствие Български тенис съюз), който дава своята заявка за трайно присъствие в спортния живот на страната. По негова инициатива през 1935 г. се провежда първото първенство на страната за юноши и девойки, а година по-рано под патронажа на кмета на София Иван Иванов е организиран първия международен турнир у нас, с представителина 7 държави: Австрия, Гърция, Полша, Италия, Румъния, Югославия и България. Наличието на повече надпревари е свързано и с подобрената материална база, образец за което е спортния комплекс на АС 23 в Борисовата градина, който ще разполага с 5 корта. Макар и да не е сред основоположниците на тениса у нас, Пловдив скоро наваксва изоставането си, като за това спомага дейността на клубовете Тракийска слава и Левски.
Дори и в този начален период имената на някои наши тенисисти стават известни в чужбина. Такъв е случая със Страшимир Суруджиев, който през 1930 г. печели купата „Даринг“ в Брюксел в конкуренция с още 77 тенисисти. Борис Манев пък достига до успехи, достойни за Григор Димитров още през 30-те години, но причината да не се знае за тях е факта, че те са постигнати за Швейцария. Роденият в Женева тенисист е син на българин и французойка и паралелно с аристократичния спорт практикува хокей на трева, хокей на лед и футбол. Най-големият успех в кариерата му е четвъртфинала от Откритото първенство на Франция през 1936 г., където се изправя срещу един от най-добрите тенисисти на епохата Фред Пери. Българинът, изписван в швейцарските източници като Огюст Манев Танев, се държи повече от достойно и губи със 7:9, 3:6, 6:4, 3:6. Във визитката му личат още участие на „Уимбълдън“ (4 кръг през 1938) и купа „Дейвис“ (1936 срещу Дания).
И на родна територия водещите личности в тениса са практикували с успех и други спортове. Васил Младжов е държавен шампион по тенис на маса, играе баскетбол и има постижения в плуването, докато Асен Цанков и Борислав Йорданов са известни скиори и дори участват на Зимните олимпийски игри в Гармиш-Партенкирхен през 1936 г. Може би най-впечатляваща е биографията на Вера Петрунова, която се изявява още в леката атлетика, баскетбола, хазената (тогавашното име на хандбала), ските и плуването. За съжаление нейната съдба след 9 септември 1944 г. ясно показва какво се случва с част от спортистите по време на новия строй.
Тя трябвало да бъде спаринг-партньор на съветския посланик Михаил Бодров, но си позволява недвусмислено да заяви, че той няма заложби за този спорт, в резултат на което прекарва година в концлагера Белене. Кариерата на Йоланда Петрович пък приключва заради делото срещу нейния съпруг Милчо Шипков (преводач в посолството на САЩ), който е осъден на 15 години затвор по обвинение в шпионаж, а цялото семейство впоследствие е интернирано в Троян. Въпреки че при новия строй тениса е определян за „буржоазен спорт“, впоследствие той ще успее да си проправи път, но бъдещите му успехи със сигурност нямаше да са възможни без основите, положени по времето на Царство България.
