Левски надхитри Ботев чрез горчивия спомен за "бягството" на Пелето

Около скандала с Армстронг Око-Флекс, за когото писахме обстойно през последните 2-3 дни, излязоха наяве всички претенции на ръководството на Ботев. От Пловдив настояват, че подобна сделка е неправомерна, че ще сезират ФИФА, УЕФА и КАС, а собственикът Илиян Филипов дори стигна до предупреждения, че Левски може да си навлече тежко наказание, включително отнемане на точки, които да се окажат фатални в битката за титлата.

И докато от страната на Ботев този казус продължава да се разглежда като „кражба“, Левски действа по коренно различен начин. Без истерия и заядливи декларации. Око-Флекс беше представен официално, интересът в социалните мрежи расте, а съвсем скоро се очаква и първите му минути на терена. Контрастът между двете реакции е повече от ясен.

Феновете на Левски също виждат ситуацията различно. За тях клубното ръководство е действало методично и дискретно, за да уреди един от най-качествените футболисти на Ботев. И точно тук се появява паралелът с една стара случка, която на „Герена“ още помнят. История, в която ролите бяха разменени и Левски се оказа губещата страна.

През юни 2007 година Станислав Ангелов подписва тригодишен договор с Енерги Котбус. На 13 юни германският клуб публикува информацията на официалния си сайт, както и снимка на Пелето с екипа на Енерги. Ден по-късно от Левски реагират остро.

В официална декларация клубът заявява, че Ангелов има действащ договор до лятото на 2008 година и няма право да води каквито и да било преговори без разрешение. Ръководството определя действията на футболиста като самосиндикални и недопустими и подчертава, че трансферен договор между Левски и Енерги Котбус не съществува.

Малко по-късно, след среща между Станислав Ангелов, Тодор Батков и Константин Баждеков, именно финансовият директор на „сините“ говори публично.

Той заявява, че Ангелов е футболист на Левски с напълно валиден договор до юни 2008 година и че клубът е научил за трансфера от сайта на Енерги, където е видял играча да позира с екипа на германците. Баждеков допълва, че не е редно да коментира какви клаузи има в договора, защото те са тайна, но подчертава, че позицията на Левски е ясна и категорична.

От другата страна обаче Енерги Котбус остава спокоен. Мениджърът на клуба Щефан Хайдрих заявява, че в договора на Ангелов има клауза, която позволява трансфер срещу фиксирана сума от 180 000 евро. Германците дори заплашват, че ще се обърнат към ФИФА, ако Левски не признае сделката.

Точно това и се случва. След разглеждане на всички документи ФИФА присъжда Станислав Ангелов на Енерги Котбус. Клаузата е призната, трансферът е валиден, а Левски остава с неприятния извод, че договорът е позволявал подобен развой.


Днес, близо две десетилетия по-късно, ситуацията около Око-Флекс изглежда позната, но ролите са разменени. Левски този път е клубът, който се е движил по рамката на договора. Ботев е този, който реагира емоционално и търси справедливост извън терена.

Това не прави пловдивчани по-слаб клуб, нито отменя правото им да защитават интересите си. Но показва нещо важно – подобни казуси не са изключение. Те са част от футболната реалност. Понякога си от печелившата страна, понякога плащаш цената на зле формулирана клауза.

Именно затова договорите не се пишат за пресконференции и социални мрежи, а за момента, в който някой реши да плати точно това, което е заложено на хартия.

Ако има индиректен съвет в цялата история, той е по-скоро към Илиян Филипов. Вместо да губи енергия в словесни войни с Левски, по-добре е да се съсредоточи върху своя клуб. Ботев има публика, има отбор и има треньор с тежестта на Димитър Димитров. Това е реалният капитал.

Всичко останало е излишен медиен шум. А безкрайните декларации рядко променят решенията там, където говорят договорите!