Източник на снимката: startphoto.bgМомичето от Троян, което върна биатлона ни на олимпийската карта
Лора Христова има разнородни таланти
- 11/02/2026
Още една огромна радост за България. Само на 22 години Лора Христова изкачи олимпийския подиум в Милано-Кортина и донесе бронз в индивидуалния старт на 15 километра в биатлона на Зимни олимпийски игри 2026. Това е второто голямо отличие за страната ни на тези Игри след бронза на Тервел Замфиров в паралелния гигантски слалом в сноуборда – първи зимен медал за България от две десетилетия.
Успехът на Христова връща родния биатлон на олимпийската сцена 24 години след последния медал – бронза на Ирина Никулчина в Солт Лейк Сити 2002. Върхът остава златото на Екатерина Дафовска от Нагано 1998 – постижение, което дълго изглеждаше недостижимо. До вчера.
Христова не просто стреля безгрешно и устоя на напрежението. Тя показа зрялост, която рядко се среща на подобна възраст. Перфектни 20 от 20 на рубежа, хладнокръвие в последната обиколка и контрол над емоциите в най-големия старт в кариерата ѝ.
Пътят ѝ започва в Троян – малък планински град, където зимата не е сезон, а съдба. Там спортът е част от ежедневието, а снегът – естествена тренировъчна зала. Още на 11 години тя влиза в Ajax Biathlon Club и започва участия в международни надпревари. Ранният ѝ опит се превръща в стабилна основа, върху която стъпва днешният олимпийски успех.
Преди Милано-Кортина тя вече има сериозно присъствие в IBU Summer Biathlon – с титли и подиуми, доказващи не само талант, но и психическа устойчивост. Умение да контролира състезанието, когато залогът е висок.
Любопитен детайл от профила ѝ е, че Лора не се ограничава само до състезанията. Тя е сред организаторите на „Спортен фестивал – Троян 25“, инициатива, която цели да върне младите към движението и да даде пример, че спортът е възможност, а не само резултат.
Зад успеха стоят и жертвите. Чести пътувания, дълги лагери в чужбина, раздяла със семейството и приятелите. Самата тя признава, че ѝ липсва домашната кухня, когато е извън България. Готвенето е нейно хоби – начин да се връща към нормалността в свят, доминиран от тренировки и километри.
„Спокойна, позитивна и упорита“ – така се описва тя. Три думи, които вчера се превърнаха в олимпийски медал.
В Милано-Кортина България отново чу химна си сред най-добрите. И този път не става дума за спомен от миналото, а за бъдеще, което вече има лице. Лице на 22-годишно момиче от Троян, което показа, че традицията не е забравена – тя просто е чакала своя нов шампион.
Успехът на Христова връща родния биатлон на олимпийската сцена 24 години след последния медал – бронза на Ирина Никулчина в Солт Лейк Сити 2002. Върхът остава златото на Екатерина Дафовска от Нагано 1998 – постижение, което дълго изглеждаше недостижимо. До вчера.
Христова не просто стреля безгрешно и устоя на напрежението. Тя показа зрялост, която рядко се среща на подобна възраст. Перфектни 20 от 20 на рубежа, хладнокръвие в последната обиколка и контрол над емоциите в най-големия старт в кариерата ѝ.
Пътят ѝ започва в Троян – малък планински град, където зимата не е сезон, а съдба. Там спортът е част от ежедневието, а снегът – естествена тренировъчна зала. Още на 11 години тя влиза в Ajax Biathlon Club и започва участия в международни надпревари. Ранният ѝ опит се превръща в стабилна основа, върху която стъпва днешният олимпийски успех.Преди Милано-Кортина тя вече има сериозно присъствие в IBU Summer Biathlon – с титли и подиуми, доказващи не само талант, но и психическа устойчивост. Умение да контролира състезанието, когато залогът е висок.
Любопитен детайл от профила ѝ е, че Лора не се ограничава само до състезанията. Тя е сред организаторите на „Спортен фестивал – Троян 25“, инициатива, която цели да върне младите към движението и да даде пример, че спортът е възможност, а не само резултат.
Зад успеха стоят и жертвите. Чести пътувания, дълги лагери в чужбина, раздяла със семейството и приятелите. Самата тя признава, че ѝ липсва домашната кухня, когато е извън България. Готвенето е нейно хоби – начин да се връща към нормалността в свят, доминиран от тренировки и километри.
„Спокойна, позитивна и упорита“ – така се описва тя. Три думи, които вчера се превърнаха в олимпийски медал.В Милано-Кортина България отново чу химна си сред най-добрите. И този път не става дума за спомен от миналото, а за бъдеще, което вече има лице. Лице на 22-годишно момиче от Троян, което показа, че традицията не е забравена – тя просто е чакала своя нов шампион.
