Футболът често поднася повтарящи се мотиви – различни епохи, но познати сценарии. Времето отминава, но някои маршрути по европейските терени остават. За Левски един от тези пътища минава през Баку. През лятото на 2009 година „сините“ за първи път се изправят срещу азербайджански съперник в турнирите на УЕФА – ФК Баку. Петнадесет години по-късно столичани отново поемат към същата посока, този път срещу амбициозния Сабах.

И ако тогава приключението до Каспийския бряг бе по-скоро неизвестен ориенталски капан, днес Левски знае какво да очаква. Но това не го прави по-лесно. Срещу тях отново стои борбен отбор с потенциал, европейски цели и сериозен бюджет. Преди да говорим за Сабах и новата битка за групите в Лигата на конференциите, нека си припомним какво се случи през онова далечно, но паметно лято, когато „Герена“ мечтаеше, а Георги Петков спасяваше всичко, което политаше към неговата врата!

През лятото на 2009-а Левски е шампион на България с Емил Велев – Кокала. Но въпреки победата над андорския Сант Жулия в първия квалификационен кръг на Шампионската лига, той е освободен. Начело на отбора застава сърбинът Ратко Достанич – днес директор на школата в Локомотив (София) и съвсем доскоро старши-треньор на „железничарите“. Жребият отвежда „сините“ срещу ФК Баку – клуб, който вече не съществува, но през онези години е в своя апогей. Треньор на азерите е не кой да е, а Гьоко Хаджиевски – настоящ наставник на Спартак (Варна), добре познат по българските терени.

Първият двубой се играе на стадион „Тофик Бахрамов“ в Баку пред 30 000 зрители и завършва 0:0. Левски не играе впечатляващо – играта е хаотична, безидейна, и само отличните изяви на Георги Петков, и централните защитници Рабех и Топузаков, запазват равенството. Националният вратар на България се превръща в герой на вечерта, особено в последните минути, когато спасява два сигурни гола след ужасяваща грешка на Николай Димитров-Хичо.


На терена личат познатите имена: Йовов, Зе Соарес, Сърмов, Бардон, Минев, Миланов... а изненадващ титуляр е новото попълнение Дениран Ортега. От другата страна впечатлява нападателят Алмейда, който обаче е принудително изнесен с линейка след инцидент, при който Рабех неволно го удря в лицето с крак – момент, белязал целия мач.

📋 Ето ретро съставите на Левски от двата паметни мача срещу ФК Баку:

🟦 Състав на Левски – първи мач в Баку:

Титуляри: Георги Петков (к), Йовов, Минев, Рабех, Топузаков, Миланов, Гаджев, Сърмов, Бардон, Зе Соарес, Ортега

Резерви, влезли в игра:

Христов (72'), Н. Димитров (79'), Генев (90+5')

Резерви, неизползвани:

Митрев, Бензукан, Вагнер, Милиев


🟦 Състав на Левски – реванш в София:

Титуляри: Георги Петков (к), Йовов, Минев, Рабех, Топузаков, Миланов, Сърмов, Бардон, Зе Соарес, Жоазиньо, Христов

Резерви, влезли в игра:

Тасевски (41'), Вагнер (78'), Ортега (82')

Резерви, неизползвани:

Митрев, Бензукан, Милиев, Генев


Седмица по-късно всичко се решава в София. При дъждовно време и пълни трибуни на „Герена“, Левски показва зрялост и воля. След безплодна първа част, в 64-ата минута Христо Йовов открива резултата, изведен от Дарко Тасевски. А в 80-ата Георги Христов удвоява, отново след гениален пас на македонеца. Класика – 2:0. Победа. Плейофи. Европа!


Това класира „сините“ минимум за групите на Лига Европа – нещо, което по онова време е очакван и желан успех, а днес наглед недостижима цел.

Петнадесет години по-късно историята сякаш се завръща!. Нов съперник от Азербайджан, нов турнир, нов треньор, но същата цел – влизане в груповата фаза. Сабах е амбициозен проект, воден от шампиона с Лудогорец Валдас Дамбраускас. Азерите не крият своите претенции – и за разлика от ФК Баку, този клуб няма финансови проблеми, а визия за дългосрочно развитие.

И днес, както и тогава, Левски трябва да бъде концентриран, организиран, прагматичен. Съперникът не се предава лесно, но когато си на крачка от Европа – не трябва да има страх. А само спомени, които да вдъхновят. Както онова 2:0 в една бурна августовска вечер преди 15 години!