Започвам да пиша тези редове, без да съм сигурен каква точно теза ще защитавам. Но знам едно - ЦСКА е в тежко, безпрецедентно състояние.

Абсолютно необяснимо е това, което се случва. Или пък… може би е напълно обяснимо? Месеци наред повтаряме едно и също: бавим се със селекцията, бавим се с решенията… а когато ги взимаме, те често са грешни.

Колко пъти чухме дежурното: „Дайте време!“

Какво време? На кого? И за какво?

Време се дава, когато виждаш, че макар и бавно, се върви в правилната посока. А ЦСКА не просто не върви напред - ЦСКА потъва стремглаво надолу с всеки изминал ден. Напрежението е нетърпимо на всички нива, а отговорните лица мълчат.

Да, можем да анализираме загубата в Пловдив - кой къде играл, кой защо не играл… но истината е, че това вече няма никакво значение. По-тежък е проблемът, че феновете не знаят какво се случва.

Директорите са се покрили.

Хора, излезте и говорете! Кажете какви са проблемите в ЦСКА. Кажете го честно. Феновете ще ви разберат. Не ни заливайте с кухи PR фрази, а назовете нещата с истинските им имена:

Имаме проблем с това, с онова, с този, с онзи. Какво страшно има?

Душан Керкез може да е откровен човек, но той е нов. Все още е като чуждо тяло в клуба. Не може и не бива да носи цялата отговорност за грешки, които не е сътворил. Той няма тежестта на „човек от кухнята“.

Златков, Нога, Мето Томанов - излезте от дупките. Погледнете хората в очите и кажете какво се случва.

Феновете страдат. Боли ги. Гневни са. Всеки реагира различно - едни псуват, други плачат, трети остават безразлични, четвърти подкрепят отбора до болка, но абсолютно всички имат нужда от едно — ИСТИНАТА!

Не ви искаме оправдания. Не ви искаме театралните обещания.

Искаме честен разговор. Сега.

Защото само истината може да спаси ЦСКА от пропадането в пропастта.