„Прекъсвачите“ в Левски

Занимавалите се малко по-сериозно с футбол познават добре термина „прекъсвач“. Това е онзи играч, който не просто не помага, а с решенията и поведението си на терена къса ритъма, съсипва динамиката и превръща добрия замисъл в хаос. Футболен бушон. И колкото и парадоксално да звучи, дори лидерът в класирането Левски изобилства от такива фигури.

Поне трима, ако сме честни. И е направо чудо как с тях в състава „сините“ стоят със солиден аванс пред ЦСКА, ФК ЦСКА 1948 и Лудогорец. Ако тези хора просто стояха на пейката, темата нямаше да е толкова болезнена. Проблемът е в модерното, почти маниакално желание на Хулио Веласкес да твори ротации. Така Рилдо, Фабио Лима и Карл Фабиен често поемат отговорност, за която не са готови и никога няма да бъдат.

Точно това изплува ясно в двете контроли на турска земя срещу Ниредхаза и Войводина (Нови Сад). Най-учебникарският пример дойде срещу сърбите. Докато Веласкес разчиташе на титулярите през първата част, Левски изглеждаше фантастично. Дълбока преса. Взаимодействие между линиите. Разнообразие в атака. Защитата стабилна, фланговете активни, центърът доминиращ. Логичното 1:0 дори изглеждаше скромно на фона на положенията.

След почивката картината се обърна рязко и с появата на т.нар. „прекъсвачи“ Левски загуби онова, което го правеше убедителен до този момент – контролът върху темпото, увереността в действията и яснотата в решенията. Вместо плавно надграждане се появиха грешки при първото докосване, неточни подавания и хаотично движение без топка, което постепенно изяде ритъма на отбора и го върна в познатото състояние на несигурност.

Карл Фабиен така и не успя да влезе в мача, преди отново да се контузи, което само затвърди усещането за играч, който присъства повече в докладите на медицинския щаб, отколкото в игровите планове. Подобен сценарий се разигра и срещу Ниредхаза, където Рилдо дори получи шанс да отбележи, но от минимална дистанция избра по-трудното решение и намери тялото на защитник, вместо мрежата – момент, който символично обобщи цялото му присъствие на терена.

Да, това са само две контроли. Но сигналите са прекалено познати. Левски няма дълбочина. Ротациите не дават свежест, а носят риск. През пролетта Веласкес трябва да бъде изключително внимателен, за да не се повторят сривове като този срещу Славия през есента. Един избистрен титулярен състав. Максимум трима-четирима качествени резерви с ясно дефинирана роля. Всичко друго е руска рулетка.

Логичният въпрос е защо през зимата не се стигна до раздяла с Фабио Лима, който е и с най-високата заплата в клуба. Финансово, именно там изглежда най-належащото решение. При Рилдо има неустойки, които усложняват ситуацията, но при Лима аргументите за търпение стават все по-малко.

Съзнателно оставям Асен Митков малко встрани, макар че паралелът е очевиден. Още един от чаканите „да избухнат“. Засега без реакция, без развитие, със същите грешки и същия футбол, който вече видяхме и през есента. Ако в подготовката не загатнеш промяна, няма как да я очакваш в официалните мачове.

Истината е проста. С титулярите си Левски играе добре и дава основания за надежда, че пролетта може да бъде силна. Но това изисква ум. Физическа и психическа устойчивост. И най-вече смелост да бъдат изключени „прекъсвачите“. Иначе всяка пауза, всяка ротация и всяка смяна ще носят не свежест, а страх, че някой пак ще дръпне шалтера.