Източник на снимката: startphoto.bgСтанислав Шопов: Исках да остана в ЦСКА, но беше твърде късно...
„Най-силният ми сезон беше при Томаш“
- 03/03/2026
Станислав Шопов се раздели с ЦСКА в началото на юни 2025 г. и премина в хърватския Осиек. Повече от 3 години от живота на халфа преминаха при червените, а той записа за 31-кратните шампиони в 106 мача 10 гола и 20 асистенции. В момента Шопов се възстановява след тежка контузия. Той даде интервю пред агенция “Блиц”.
“Оперираха ме в Загреб, доктор Янкович. Благодарен съм на него и на екипа му. Сега протича възстановяването ми. Сега е още по-тежко, отколкото когато са футболни тренировки. Като един нормален тренировъчен ден – ставам рано сутрин, първата ми работа след закуската е да отида на възстановяване. Тренирам 2 часа чисто като терапия – упражнения за крака, след това още час и половина-два във фитнеса горна част и всякакъв вид упражнения. Не се оплаквам, за мен е удоволствие да тренирам, за да мога по-бързо да се възстановя.
По-скоро го приемам, че така е трябвало да се случи. Щом се случи, значи е за добро – за да ме предпази от нещо друго. Изпитание си е, разбира се, не само физически, а и психически. Защото както в един момент абсолютно всеки ден бягаш, тичаш, на следващия ден се озоваваш в болнично легло и след определен период от време започват наново да ходиш, след това започваш леко да тичаш, по-късно и да спринтираш, така че мога да кажа, че е изпитание. Вярвам, че това ще ме направи по-силен и психически, и физически.
В началото въобще не исках да повярвам, че се случи тази контузия. Не исках да се случва. След това вече стана ясно, че няма начин да няма операция. Тя мина, бях подготвен чисто психически. След като се събудих от операцията мислите ми в главата бяха единствено и само как да започна да се възстановявам, каквото зависи от мен да го направя, за да може възстановяването да протича по-бързо и по-лесно. Искам да благодаря на семейството ми, приятелите ми, на съотборниците ми – в Осиек и в националния отбор. Подкрепата им ми даде голяма сила. Единствено мотивация, след като се събудих след операцията да започна да се възстановявам и да се върна на терена”, заяви Шопов.
Той говори за Осиек и Хърватия.
“Хърватия е прекрасна страна. Първите ми мачове с Осиек бяха срещу много силни противници – Динамо Загреб, Риека, Хайдук Сплит. Страхотно усещане, невероятна атмосфера. Футболът е по-различен, нещо ново за мен. Предизвикателство, по-трудно е, което ми харесва. Вярвам, че това е правилният път за развитието ми.”
Сетне Слави коментира напускането си на ЦСКА.
“Ще бъда точен и ясен. Моето желание беше да остана в ЦСКА, защото знаеш, че кариерата ми в клуба преминаваше през хубави и трудни периоди, което е нормално в такъв отбор, но истината е, че разговорите закъсняха. Имах трудни моменти – играех, не играех, а точно последната година от договора ми пак започна трудно, бях във втория отбор. Реално погледнато това е годината, в която играех най-много и се чувствах най-добре. От тази гледна точка няма логика да искам да си тръгна от ЦСКА, но преговорите закъсняха. Получих предложение малко преди да ми свърши договорът. Никога не е ставало въпрос за пари. Това могат да го потвърдят хората, които ме познават. Това е важно да се уточни, защото много се изписа – никога не е ставало въпрос за пари. Но когато ти остават по-малко от 6 месеца от договора, и още по-малко време, и тогава за първи път видиш предложението, смятам, че ситуацията е закъсняла.”
Шопов коментира и приноса си за тима през сезон 2024/2025 – 6 гола и 11 асистенции, както и взамодействието с Йоанис Питас.
“Точно така. Преди да дойде Питас, се бяхме сработили и с Коялипу, който беше продаден. Чувствах се прекрасно в отбора, в игрова форма. Направихме много хубави мачове. Представях си, че ако желаеш да подпишеш с някой футболист, трябва да започнеш по-рано, а не да чакаш последния момент. Лично мен това ме спря. Изчака се прекалено много, много се закъсня. Ако искаш да задържиш някого, трябва да започнеш по-рано.
Той сподели и отношението си към бившия треньор на тима Александър Томаш, с когото ЦСКА изгуби финала срещу Лудогорец, а след това и баража за ЛК срещу Арда.
“Абсолютно винаги съм гледал първо себе си, да се преборя със ситуацията и да помогна на отбора. Отборът винаги е на първо място. Не беше приятно. Претърпяхме много болезнени загуби. Имам болезнени моменти, още в първата ми година в ЦСКА бяхме на една точка от това да станем шампиони. Последната ми година загубихме Купата на България, баражът за Европа също. Относно Александър Томаш – при него започнах, първо изиграх един мач, след това месец и половина въобще не получих игрово време. След това започнах в един мач с Ботев Враца, направих асистенция и нещата започнаха да си идват на мястото и да показвам силни игри. Но имаше и неприятни моменти, това, което визираш – силен мач, след това резерва. Неприятно е за един спортист, но това са негови решения. Той е вярвал, че това е по-добре. Аз като футболист винаги съм вярвал, че заслужавам и винаги съм искал да играя. Не мога да отрека също, че най-силният ми сезон е при него като треньор.
При него или въпреки него? Всеки може да го погледне от различна страна. Аз съм човек, който винаги казва директно нещата. И както казах, че този сезон ми е бил при него, така мога да кажа и минусите, които са се случвали – когато направиш силен мач и следващия си на скамейката. Човек трябва да се бори с тези неща. Смятам, че успях да се преборя, защото в най-важните мачове играех. Минали моменти. За тази ситуация държа да кажа, че никога не е ставало въпрос за пари, те никога не са били водещото при мен. Винаги съм вярвал, че първо човек трябва да бъде щастлив, да се чувства оценяван на работното си място, и след това всичко друго ще си дойде на мястото.”
Шопов се върна и към финала за Купата, загубен от Лудогорец с 0:1.
“Атмосферата беше невероятна – 40 хиляди на стадиона, уникално изживяване. Всеки искаше да даде максимума, но очевидно не сме дали това, което трябва, защото загубихме финала. Анализирах след това – срещата, събитията преди нея, някак се внуши на хората по медиите, че едва ли не ние излизаме и този мач го взимаме на 100%. За мен това не беше правилно. Вкарваше излишно напрежение за нас като отбор. Реално Лудогорец е отбор, който 14 поредни години е шампион. Трябва да вярваш, че ще го вземеш този мач, но отстрани изглеждаше, че едва ли не този финал вече е взет. Труден, много труден момент в кариерата ми. Защото това остава завинаги в историята – дали ще спечелиш или загубиш финал, остава ти зад името. Това е животът, това е футболът, след трудни моменти важното е да се изправиш.”
Без да критикувам другите момчета смятам, че всеки си преценя и знае за себе си – не показахме това, което трябваше. На много места нишката се е скъсала, дали мотивация, дали подготовката за мача, всеки един трябва да поеме отговорност и да каже, че е виновен. За мен всеки един е виновен в тази ситуация. Специално в такъв мач, пред 40 хиляди, трябва да си мотивиран.”
Той бе запитан за реакцията на легендата Христо Стоичков след финала. Камата излетя бесен от “Васил Левски”.
“Лично за себе си той трябва да отговори дали е успял да каже как се е чувствал, дали е успял да защити отбора си. Аз за себе си и от наблюденията върху съблекалнята, мога да коментирам, че бяхме съкрушени. Тежък момент, дълго чакан, борехме се за Купата, всички момчета много я искахме. Стадионът беше пълен, невероятен, прекрасен момент, всичко подсказваше да се вземе тази така искана и чакана Купа на България, но не се случи.”
Той заяви и дали би искал да е сега в ЦСКА.
“Сега имам единствено странично наблюдение в клуба. Определено нещата най-вероятно се случват по по-добър начин, защото ЦСКА върви напред. Да съжалявам не обичам, защото смятам, че съжалението те изяжда отвътре. Станалото, станало, минало, заминало, единствено мога да пожелая успех на ЦСКА.”
Слави смята, че е правилен ход от страна на червените преподписването с Петко Панайотов.
“Играх с Петко Панайотов – изключително момче, трудолюбиво, заслужава всички неща, които му се случват. ЦСКА е имал и винаги ще има талантливи български играчи. Въпросът е колко шанс ще им се дава и те да се възползват от него, и да успеят. Отговорът ми е “да”, точно така се работи – когато някой покаже и вярваш в него, трябва да го засвидетелстваш това нещо – с договор и да му покажеш уважението.”
Халфът остава оптимист за националите по футбол.
“Дай Боже да се постигнат успехи. Имаме нужда като нация да зарадваме хората, всички българи. Липсват ни успехи. Да, работя с Александър Димитров вече 4 години. Вярвам, че рано или късно успехите ще дойдат. Те идват след поредица от малки крачки, които трябва да се направят. Дай Боже всичко да бъде наред и ще мога в началото на новия сезон да запиша първите си минути след контузията. Най-важното е да се възстановя добре.
Полузащитникът не иска да сравнява националните отбори на страни със сходно население като България и Хърватия.
“Аз съм позитивен човек и не искам да го изкарвам така, че ние сме зле. Вярвам, че ние също имаме много добри български футболисти. Това, което ми е направило впечатление е, че за хърватите един Лука Модрич е всичко. Говорят с голямо възхищение за него, с една дума Бог. Смятам, че ние имаме страхотни български футболисти – в далечното минало и по-близкото, но през годините съм усещал, че някак си не говорим за тях с това възхищение, с което хърватите го правят. Чисто като манталитет това ни е разликата – те страшно много уважават своите спортисти. Ние като български народ трябва да уважаваме повече това, което сме имали през годините, и това което имаме.”
Шопов е благодарен на приятелката му Деница, която го последва в Хърватия.
“Каквото и да кажа за нея е малко. Изключително много съм й благодарен, защото беше с мен преди операцията. Тогава ми беше най-трудният период – от ден първи след операцията е с мен. Винаги е била с мен, откакто сме заедно. Много съм й благодарен и да знае, че абсолютно по същия начин ще постъпя с нея – винаги ще й помогна. Аз съм човек, който се радва на малките неща в живота. Първото нещо сутрин, което ме радва, е чашата кафе. Любимото ми нещо. Зарежда ме за целия ден. 20 минути да си изпия кафето на спокойствие, е едно от нещата, което ме радва. Смятам, че подобен тип малки неща не се знаят за мен.”
Станислав Шопов не спира да мечтае, че един ден ще стигне до любимия си Барселона.
“Мечтая, разбира се. Човек трябва да мечтае смело, да мечтая много. Мечтая да облека екипа на Барселона. Реалист съм, знам, че е много, много трудно, но не и невъзможно. Мечтите са безплатни, никой не може да ме спре да мечтая за това нещо.”
“Оперираха ме в Загреб, доктор Янкович. Благодарен съм на него и на екипа му. Сега протича възстановяването ми. Сега е още по-тежко, отколкото когато са футболни тренировки. Като един нормален тренировъчен ден – ставам рано сутрин, първата ми работа след закуската е да отида на възстановяване. Тренирам 2 часа чисто като терапия – упражнения за крака, след това още час и половина-два във фитнеса горна част и всякакъв вид упражнения. Не се оплаквам, за мен е удоволствие да тренирам, за да мога по-бързо да се възстановя.
По-скоро го приемам, че така е трябвало да се случи. Щом се случи, значи е за добро – за да ме предпази от нещо друго. Изпитание си е, разбира се, не само физически, а и психически. Защото както в един момент абсолютно всеки ден бягаш, тичаш, на следващия ден се озоваваш в болнично легло и след определен период от време започват наново да ходиш, след това започваш леко да тичаш, по-късно и да спринтираш, така че мога да кажа, че е изпитание. Вярвам, че това ще ме направи по-силен и психически, и физически.
В началото въобще не исках да повярвам, че се случи тази контузия. Не исках да се случва. След това вече стана ясно, че няма начин да няма операция. Тя мина, бях подготвен чисто психически. След като се събудих от операцията мислите ми в главата бяха единствено и само как да започна да се възстановявам, каквото зависи от мен да го направя, за да може възстановяването да протича по-бързо и по-лесно. Искам да благодаря на семейството ми, приятелите ми, на съотборниците ми – в Осиек и в националния отбор. Подкрепата им ми даде голяма сила. Единствено мотивация, след като се събудих след операцията да започна да се възстановявам и да се върна на терена”, заяви Шопов.
Той говори за Осиек и Хърватия.
“Хърватия е прекрасна страна. Първите ми мачове с Осиек бяха срещу много силни противници – Динамо Загреб, Риека, Хайдук Сплит. Страхотно усещане, невероятна атмосфера. Футболът е по-различен, нещо ново за мен. Предизвикателство, по-трудно е, което ми харесва. Вярвам, че това е правилният път за развитието ми.”
Сетне Слави коментира напускането си на ЦСКА.
“Ще бъда точен и ясен. Моето желание беше да остана в ЦСКА, защото знаеш, че кариерата ми в клуба преминаваше през хубави и трудни периоди, което е нормално в такъв отбор, но истината е, че разговорите закъсняха. Имах трудни моменти – играех, не играех, а точно последната година от договора ми пак започна трудно, бях във втория отбор. Реално погледнато това е годината, в която играех най-много и се чувствах най-добре. От тази гледна точка няма логика да искам да си тръгна от ЦСКА, но преговорите закъсняха. Получих предложение малко преди да ми свърши договорът. Никога не е ставало въпрос за пари. Това могат да го потвърдят хората, които ме познават. Това е важно да се уточни, защото много се изписа – никога не е ставало въпрос за пари. Но когато ти остават по-малко от 6 месеца от договора, и още по-малко време, и тогава за първи път видиш предложението, смятам, че ситуацията е закъсняла.”
Шопов коментира и приноса си за тима през сезон 2024/2025 – 6 гола и 11 асистенции, както и взамодействието с Йоанис Питас.
“Точно така. Преди да дойде Питас, се бяхме сработили и с Коялипу, който беше продаден. Чувствах се прекрасно в отбора, в игрова форма. Направихме много хубави мачове. Представях си, че ако желаеш да подпишеш с някой футболист, трябва да започнеш по-рано, а не да чакаш последния момент. Лично мен това ме спря. Изчака се прекалено много, много се закъсня. Ако искаш да задържиш някого, трябва да започнеш по-рано.
Той сподели и отношението си към бившия треньор на тима Александър Томаш, с когото ЦСКА изгуби финала срещу Лудогорец, а след това и баража за ЛК срещу Арда.
“Абсолютно винаги съм гледал първо себе си, да се преборя със ситуацията и да помогна на отбора. Отборът винаги е на първо място. Не беше приятно. Претърпяхме много болезнени загуби. Имам болезнени моменти, още в първата ми година в ЦСКА бяхме на една точка от това да станем шампиони. Последната ми година загубихме Купата на България, баражът за Европа също. Относно Александър Томаш – при него започнах, първо изиграх един мач, след това месец и половина въобще не получих игрово време. След това започнах в един мач с Ботев Враца, направих асистенция и нещата започнаха да си идват на мястото и да показвам силни игри. Но имаше и неприятни моменти, това, което визираш – силен мач, след това резерва. Неприятно е за един спортист, но това са негови решения. Той е вярвал, че това е по-добре. Аз като футболист винаги съм вярвал, че заслужавам и винаги съм искал да играя. Не мога да отрека също, че най-силният ми сезон е при него като треньор.
При него или въпреки него? Всеки може да го погледне от различна страна. Аз съм човек, който винаги казва директно нещата. И както казах, че този сезон ми е бил при него, така мога да кажа и минусите, които са се случвали – когато направиш силен мач и следващия си на скамейката. Човек трябва да се бори с тези неща. Смятам, че успях да се преборя, защото в най-важните мачове играех. Минали моменти. За тази ситуация държа да кажа, че никога не е ставало въпрос за пари, те никога не са били водещото при мен. Винаги съм вярвал, че първо човек трябва да бъде щастлив, да се чувства оценяван на работното си място, и след това всичко друго ще си дойде на мястото.”
Шопов се върна и към финала за Купата, загубен от Лудогорец с 0:1.
“Атмосферата беше невероятна – 40 хиляди на стадиона, уникално изживяване. Всеки искаше да даде максимума, но очевидно не сме дали това, което трябва, защото загубихме финала. Анализирах след това – срещата, събитията преди нея, някак се внуши на хората по медиите, че едва ли не ние излизаме и този мач го взимаме на 100%. За мен това не беше правилно. Вкарваше излишно напрежение за нас като отбор. Реално Лудогорец е отбор, който 14 поредни години е шампион. Трябва да вярваш, че ще го вземеш този мач, но отстрани изглеждаше, че едва ли не този финал вече е взет. Труден, много труден момент в кариерата ми. Защото това остава завинаги в историята – дали ще спечелиш или загубиш финал, остава ти зад името. Това е животът, това е футболът, след трудни моменти важното е да се изправиш.”
Без да критикувам другите момчета смятам, че всеки си преценя и знае за себе си – не показахме това, което трябваше. На много места нишката се е скъсала, дали мотивация, дали подготовката за мача, всеки един трябва да поеме отговорност и да каже, че е виновен. За мен всеки един е виновен в тази ситуация. Специално в такъв мач, пред 40 хиляди, трябва да си мотивиран.”
Той бе запитан за реакцията на легендата Христо Стоичков след финала. Камата излетя бесен от “Васил Левски”.
“Лично за себе си той трябва да отговори дали е успял да каже как се е чувствал, дали е успял да защити отбора си. Аз за себе си и от наблюденията върху съблекалнята, мога да коментирам, че бяхме съкрушени. Тежък момент, дълго чакан, борехме се за Купата, всички момчета много я искахме. Стадионът беше пълен, невероятен, прекрасен момент, всичко подсказваше да се вземе тази така искана и чакана Купа на България, но не се случи.”
Той заяви и дали би искал да е сега в ЦСКА.
“Сега имам единствено странично наблюдение в клуба. Определено нещата най-вероятно се случват по по-добър начин, защото ЦСКА върви напред. Да съжалявам не обичам, защото смятам, че съжалението те изяжда отвътре. Станалото, станало, минало, заминало, единствено мога да пожелая успех на ЦСКА.”
Слави смята, че е правилен ход от страна на червените преподписването с Петко Панайотов.
“Играх с Петко Панайотов – изключително момче, трудолюбиво, заслужава всички неща, които му се случват. ЦСКА е имал и винаги ще има талантливи български играчи. Въпросът е колко шанс ще им се дава и те да се възползват от него, и да успеят. Отговорът ми е “да”, точно така се работи – когато някой покаже и вярваш в него, трябва да го засвидетелстваш това нещо – с договор и да му покажеш уважението.”
Халфът остава оптимист за националите по футбол.
“Дай Боже да се постигнат успехи. Имаме нужда като нация да зарадваме хората, всички българи. Липсват ни успехи. Да, работя с Александър Димитров вече 4 години. Вярвам, че рано или късно успехите ще дойдат. Те идват след поредица от малки крачки, които трябва да се направят. Дай Боже всичко да бъде наред и ще мога в началото на новия сезон да запиша първите си минути след контузията. Най-важното е да се възстановя добре.
Полузащитникът не иска да сравнява националните отбори на страни със сходно население като България и Хърватия.
“Аз съм позитивен човек и не искам да го изкарвам така, че ние сме зле. Вярвам, че ние също имаме много добри български футболисти. Това, което ми е направило впечатление е, че за хърватите един Лука Модрич е всичко. Говорят с голямо възхищение за него, с една дума Бог. Смятам, че ние имаме страхотни български футболисти – в далечното минало и по-близкото, но през годините съм усещал, че някак си не говорим за тях с това възхищение, с което хърватите го правят. Чисто като манталитет това ни е разликата – те страшно много уважават своите спортисти. Ние като български народ трябва да уважаваме повече това, което сме имали през годините, и това което имаме.”
Шопов е благодарен на приятелката му Деница, която го последва в Хърватия.
“Каквото и да кажа за нея е малко. Изключително много съм й благодарен, защото беше с мен преди операцията. Тогава ми беше най-трудният период – от ден първи след операцията е с мен. Винаги е била с мен, откакто сме заедно. Много съм й благодарен и да знае, че абсолютно по същия начин ще постъпя с нея – винаги ще й помогна. Аз съм човек, който се радва на малките неща в живота. Първото нещо сутрин, което ме радва, е чашата кафе. Любимото ми нещо. Зарежда ме за целия ден. 20 минути да си изпия кафето на спокойствие, е едно от нещата, което ме радва. Смятам, че подобен тип малки неща не се знаят за мен.”
Станислав Шопов не спира да мечтае, че един ден ще стигне до любимия си Барселона.
“Мечтая, разбира се. Човек трябва да мечтае смело, да мечтая много. Мечтая да облека екипа на Барселона. Реалист съм, знам, че е много, много трудно, но не и невъзможно. Мечтите са безплатни, никой не може да ме спре да мечтая за това нещо.”
