Източник на снимката: startphoto.bg„Гледах да го унищожа“: Алекс Николов призна как се е състезавал с брат си
Двамата дадоха първото си общо интервю в Италия пред авторитетното издание „Гадзета дело Спорт“
- 09/10/2026
Александър и Симеон Николови дадоха първото си общо интервю в Италия пред авторитетното издание „Гадзета дело Спорт“. Българските национали се подготвят за новия волейболен сезон, в който ще бъдат съотборници в Лубе, а разговорът им разкри любопитни подробности за отношенията между двамата братя, амбициите им и влиянието на баща им Владимир Николов.
И двамата признаха, че са си представяли възможността да играят заедно, но не са очаквали това да се случи толкова скоро. „Мечтаехме да играем заедно в националния тим, за клубния отбор бе неочаквано. Мони може да помогне на този тим и се надявам скоро да се види“, сподели Александър. По-малкият му брат също призна, че присъствието на Алекс в състава е повлияло на решението му да приеме предложението на италианския клуб. „Знаейки, че той играе тук, ми помогна да кажа „да“ на Лубе. Заедно сме по-силни“, заяви Симеон.
Братската връзка има своите предимства, но понякога създава и допълнителни предизвикателства на игрището. Според Александър това, че са семейство, им помага повече, отколкото им пречи, защото знаят, че винаги могат да разчитат един на друг. Мони обаче призна, че понякога отношенията им правят комуникацията по-сложна. „С мен Алекс говори както не би си позволил с никой друг разпределител, защото сме братя. Но връзката ни е както като играчи, така и като хора“, обясни разпределителят.
Двамата не скриха, че напрежението от тренировките понякога се пренася и в ежедневието им, макар да се стараят да оставят волейбола в залата. Александър смята, че по-бързо забравя разногласията, докато Симеон понякога ги преживява по-дълго. По-малкият брат разказа, че са се карали само веднъж или два пъти, но призна, че невинаги е лесно да разделят професионалните отношения от семейната близост, особено след като вече живеят заедно.
Когато трябваше да посочат кое качество на другия биха искали да притежават, отговорите им бяха особено показателни. „Бих искал да имам безгрижието на Мони“, призна Александър. Симеон пък определи батко си като роден лидер, към когото човек може да се обърне в труден момент. „Когато в живота стане трудно, той е човекът, към когото може да се обърнеш и да питаш какво да правиш. Той винаги знае какво прави“, каза Мони.
Близостта им се е затвърдила през годините, включително заради живота в чужбина, където често са разчитали един на друг. Александър разказа, че двамата винаги са били много близки, тъй като невинаги са говорили езика на останалите деца около тях. Симеон също изрази благодарността си към по-големия си брат, който е с три години по-възрастен от него и винаги му е помагал.
Това обаче никога не е означавало, че Алекс е бил склонен да прави отстъпки в съревнованието помежду им. „От малък никога не съм разбирал, че трябва да го пускам понякога да печели. Винаги гледах да го унищожа“, пошегува се по-големият брат. Мони потвърди, че тази нагласа не се е променила и до днес, като даде пример с тренировка, на която двамата попаднали в различни отбори. Според него Александър е значително по-амбициозен и винаги се стреми към победата.
Волейболът не е бил любов от пръв поглед за Александър, който като малък предпочитал просто да се движи и да спортува заедно с другите деца. При Симеон нещата били различни, макар че и той е имал своите трудности. В началото не харесвал позицията на разпределител, защото искал да забива и да отбелязва точки. С времето обаче открил красотата на тази роля и свободата да решава как и къде да насочи играта.
Когато станало дума на кого от двамата повече прилича баща им Владимир Николов, братята бързо намерили общ отговор. Според Александър той е наследил характера на баща си, докато Симеон повече прилича на него във външността. Мони обаче смята, че Алекс е по-близо до баща им и заради лидерските качества, които притежава. „Баща ми беше лидер и винаги е бил капитан. И той ще бъде такъв“, заяви уверено по-малкият брат.
Разговорът нямаше как да подмине и разочарованието от европейското първенство, на което България отпадна от Германия на осминафиналите. Александър призна, че е вярвал в шансовете на националния отбор да стигне много по-далеч, но е благодарен за подкрепата на българската публика. Симеон разкри, че поражението му е повлияло сериозно и не е успял да спи спокойно няколко нощи. В същото време той отчете личния си напредък през лятото и помощта на треньора Кико Бленджини, като сега е амбициран да покаже най-доброто от себе си с екипа на Лубе.
За Александър предстои нов етап в кариерата. Той смята, че периодът, в който е трябвало предимно да се учи и да трупа опит като млад състезател, вече е приключил. „Сега искам големи победи и титли. Според мен вече е време“, категоричен бе националът. За Симеон предстоящата кампания ще бъде първа в италианското първенство, но той се чувства в най-добрата форма в живота си.
Двамата посочиха и кои качества на други волейболисти от италианската Суперлига биха искали да притежават. Александър избра защитата и посрещането на Лек Пери, както и впечатляващата блокада на Джаксън Хауи. Симеон не се поколеба и посочи Симоне Джанели, когото определи като играч, притежаващ всичко, което самият той би искал да има.
Амбициите за сезона също са сериозни. Александър очаква Лубе да бъде сред отборите, които ще определят хода на кампанията, докато Симеон си пожела както важни победи, така и загуби, от които тимът да извлече поуки. Най-голямата му надежда е отборът да получи възможност да се бори за трофей.
И двамата признаха, че са си представяли възможността да играят заедно, но не са очаквали това да се случи толкова скоро. „Мечтаехме да играем заедно в националния тим, за клубния отбор бе неочаквано. Мони може да помогне на този тим и се надявам скоро да се види“, сподели Александър. По-малкият му брат също призна, че присъствието на Алекс в състава е повлияло на решението му да приеме предложението на италианския клуб. „Знаейки, че той играе тук, ми помогна да кажа „да“ на Лубе. Заедно сме по-силни“, заяви Симеон.
Братската връзка има своите предимства, но понякога създава и допълнителни предизвикателства на игрището. Според Александър това, че са семейство, им помага повече, отколкото им пречи, защото знаят, че винаги могат да разчитат един на друг. Мони обаче призна, че понякога отношенията им правят комуникацията по-сложна. „С мен Алекс говори както не би си позволил с никой друг разпределител, защото сме братя. Но връзката ни е както като играчи, така и като хора“, обясни разпределителят.
Двамата не скриха, че напрежението от тренировките понякога се пренася и в ежедневието им, макар да се стараят да оставят волейбола в залата. Александър смята, че по-бързо забравя разногласията, докато Симеон понякога ги преживява по-дълго. По-малкият брат разказа, че са се карали само веднъж или два пъти, но призна, че невинаги е лесно да разделят професионалните отношения от семейната близост, особено след като вече живеят заедно.
Когато трябваше да посочат кое качество на другия биха искали да притежават, отговорите им бяха особено показателни. „Бих искал да имам безгрижието на Мони“, призна Александър. Симеон пък определи батко си като роден лидер, към когото човек може да се обърне в труден момент. „Когато в живота стане трудно, той е човекът, към когото може да се обърнеш и да питаш какво да правиш. Той винаги знае какво прави“, каза Мони.
Близостта им се е затвърдила през годините, включително заради живота в чужбина, където често са разчитали един на друг. Александър разказа, че двамата винаги са били много близки, тъй като невинаги са говорили езика на останалите деца около тях. Симеон също изрази благодарността си към по-големия си брат, който е с три години по-възрастен от него и винаги му е помагал.
Това обаче никога не е означавало, че Алекс е бил склонен да прави отстъпки в съревнованието помежду им. „От малък никога не съм разбирал, че трябва да го пускам понякога да печели. Винаги гледах да го унищожа“, пошегува се по-големият брат. Мони потвърди, че тази нагласа не се е променила и до днес, като даде пример с тренировка, на която двамата попаднали в различни отбори. Според него Александър е значително по-амбициозен и винаги се стреми към победата.
Волейболът не е бил любов от пръв поглед за Александър, който като малък предпочитал просто да се движи и да спортува заедно с другите деца. При Симеон нещата били различни, макар че и той е имал своите трудности. В началото не харесвал позицията на разпределител, защото искал да забива и да отбелязва точки. С времето обаче открил красотата на тази роля и свободата да решава как и къде да насочи играта.
Когато станало дума на кого от двамата повече прилича баща им Владимир Николов, братята бързо намерили общ отговор. Според Александър той е наследил характера на баща си, докато Симеон повече прилича на него във външността. Мони обаче смята, че Алекс е по-близо до баща им и заради лидерските качества, които притежава. „Баща ми беше лидер и винаги е бил капитан. И той ще бъде такъв“, заяви уверено по-малкият брат.
Разговорът нямаше как да подмине и разочарованието от европейското първенство, на което България отпадна от Германия на осминафиналите. Александър призна, че е вярвал в шансовете на националния отбор да стигне много по-далеч, но е благодарен за подкрепата на българската публика. Симеон разкри, че поражението му е повлияло сериозно и не е успял да спи спокойно няколко нощи. В същото време той отчете личния си напредък през лятото и помощта на треньора Кико Бленджини, като сега е амбициран да покаже най-доброто от себе си с екипа на Лубе.
За Александър предстои нов етап в кариерата. Той смята, че периодът, в който е трябвало предимно да се учи и да трупа опит като млад състезател, вече е приключил. „Сега искам големи победи и титли. Според мен вече е време“, категоричен бе националът. За Симеон предстоящата кампания ще бъде първа в италианското първенство, но той се чувства в най-добрата форма в живота си.
Двамата посочиха и кои качества на други волейболисти от италианската Суперлига биха искали да притежават. Александър избра защитата и посрещането на Лек Пери, както и впечатляващата блокада на Джаксън Хауи. Симеон не се поколеба и посочи Симоне Джанели, когото определи като играч, притежаващ всичко, което самият той би искал да има.
Амбициите за сезона също са сериозни. Александър очаква Лубе да бъде сред отборите, които ще определят хода на кампанията, докато Симеон си пожела както важни победи, така и загуби, от които тимът да извлече поуки. Най-голямата му надежда е отборът да получи възможност да се бори за трофей.
