Източник на снимката: nullМалко автобусче, голяма алчност?
Феновете на Левски не са банкомати
- 08/10/2026
Едно малко автобусче успя да предизвика голямо недоволство на „Герена“. Не истинското возило, с което пътуват футболистите на Левски, а неговата умалена версия, предложена на привържениците срещу скромните... 44,99 евро!
Или близо 90 лева за играчка, която вероятно много бащи биха искали да подарят на децата си. Само че между желанието да зарадваш малкия левскар и възможността да го направиш вече стои една цена, която трудно може да бъде защитена дори с най-изобретателната маркетингова стратегия.
Нека не се заблуждаваме. Левски е абсолютният хегемон в България, когато говорим за клубен маркетинг. „Сините“ от години задават тенденциите, измислят кампании, които останалите впоследствие се опитват да копират, и превърнаха клубната принадлежност в нещо, което далеч надхвърля деветдесетте минути на стадиона. Заслугите са огромни и никой не бива да ги отрича. Само че напоследък започва да се прокрадва неприятното усещане, че някой е объркал успешния бизнес модел с безкрайната готовност на привържениците да плащат.
Първият сериозен шамар дойде с пакетните билети за Лига Европа, чиито първоначални цени предизвикаха напълно основателно възмущение. Последваха корекции, но неприятният вкус остана, особено за хората, които вече бяха платили повече. Сега на дневен ред е едно автобусче. Дреболия, ще кажат някои. Може би. Само че понякога точно най-дребните неща показват колко сериозно си се откъснал от действителността. Можеш да вземеш международния модел за печелене на пари, но не можеш да внесеш с него и международните заплати на клиентите си. България не е Англия, а „Герена“ не се намира в Лондон.
А за да стане абсурдът още по-осезаем, достатъчно е да погледнем към Барселона. Умален автобус на каталунския гранд се предлага за 22,99 евро, като сходна е цената и на този на Милан. В същото време Левски иска 44,99 евро за своята миниатюра, или почти двойно повече! Няма да изпадаме в обяснения за мащаба на двата клуба, популярността им и финансовите възможности на техните привърженици. Само ще попитаме как се получава така, че фенът на Барселона може да зарадва детето си с подобен сувенир за 23 евро, а българският левскар трябва да бръкне почти два пъти по-дълбоко в джоба си? Да не би и в ценообразуването вече да сме задминали европейските грандове?
Реакциите под публикацията на клуба са достатъчно красноречиви. „Идеята е добра, но всеки би си го купил, ако цената е 15–20 евро“, пише един привърженик. Друг, който вече е платил 180 евро за пакетни билети, признава, че харесва миниатюрата, но отказва да даде исканата сума. Най-показателен обаче е коментарът на баща, който отбелязва, че би купил автобусчето за детето си, дори няколко за подаръци, но при подобно ценообразуване артикулът остава достъпен само за ограничен кръг хора. И точно тук маркетинговата логика започва да се пропуква. Какъв е смисълът да създадеш прекрасен продукт за левскарските семейства, ако голяма част от тях могат единствено да му се порадват на снимка?
Още по-притеснителното е, че става дума за същите тези хора, които преди пет-шест години извадиха Левски от финансовата пропаст. Тогава никой не им обещаваше миниатюрни автобуси, европейски вечери или шампионски титли. Даряваха, купуваха билети, плащаха членски карти и се лишаваха от собствените си пари, за да съществува любимият им клуб. Днес той е в съвсем различно положение, което е чудесно, но лоялността на привържениците не бива да се приема за предварително одобрено платежно нареждане. Няма нищо лошо Левски да печели повече. Лошото започва, когато все по-често изглежда, че единственият въпрос е колко още могат да бъдат изстискани хората по трибуните.
Никой не е длъжен да купува автобусчето, разбира се. Това е най-лесният аргумент в защита на подобна цена, но и най-удобният начин да се пропусне същината на проблема. Левски има право да продава каквото пожелае и за колкото реши. Привържениците му обаче също имат право да кажат, че някой започва да прекалява. Особено когато същите тези хора години наред са доказвали, че за клуба си са готови да дадат много повече, отколкото могат да си позволят.
И нека на „Герена“ помнят нещо важно. Когато истинският автобус на Левски беше закъсал финансово, феновете не попитаха колко струва да го бутат. Просто застанаха отзад и го избутаха. Би било хубаво сега някой да не им продава умаленото му копие така, сякаш трябва да платят и за онова бутане.
Или близо 90 лева за играчка, която вероятно много бащи биха искали да подарят на децата си. Само че между желанието да зарадваш малкия левскар и възможността да го направиш вече стои една цена, която трудно може да бъде защитена дори с най-изобретателната маркетингова стратегия.
Нека не се заблуждаваме. Левски е абсолютният хегемон в България, когато говорим за клубен маркетинг. „Сините“ от години задават тенденциите, измислят кампании, които останалите впоследствие се опитват да копират, и превърнаха клубната принадлежност в нещо, което далеч надхвърля деветдесетте минути на стадиона. Заслугите са огромни и никой не бива да ги отрича. Само че напоследък започва да се прокрадва неприятното усещане, че някой е объркал успешния бизнес модел с безкрайната готовност на привържениците да плащат.
Първият сериозен шамар дойде с пакетните билети за Лига Европа, чиито първоначални цени предизвикаха напълно основателно възмущение. Последваха корекции, но неприятният вкус остана, особено за хората, които вече бяха платили повече. Сега на дневен ред е едно автобусче. Дреболия, ще кажат някои. Може би. Само че понякога точно най-дребните неща показват колко сериозно си се откъснал от действителността. Можеш да вземеш международния модел за печелене на пари, но не можеш да внесеш с него и международните заплати на клиентите си. България не е Англия, а „Герена“ не се намира в Лондон.
А за да стане абсурдът още по-осезаем, достатъчно е да погледнем към Барселона. Умален автобус на каталунския гранд се предлага за 22,99 евро, като сходна е цената и на този на Милан. В същото време Левски иска 44,99 евро за своята миниатюра, или почти двойно повече! Няма да изпадаме в обяснения за мащаба на двата клуба, популярността им и финансовите възможности на техните привърженици. Само ще попитаме как се получава така, че фенът на Барселона може да зарадва детето си с подобен сувенир за 23 евро, а българският левскар трябва да бръкне почти два пъти по-дълбоко в джоба си? Да не би и в ценообразуването вече да сме задминали европейските грандове?
Реакциите под публикацията на клуба са достатъчно красноречиви. „Идеята е добра, но всеки би си го купил, ако цената е 15–20 евро“, пише един привърженик. Друг, който вече е платил 180 евро за пакетни билети, признава, че харесва миниатюрата, но отказва да даде исканата сума. Най-показателен обаче е коментарът на баща, който отбелязва, че би купил автобусчето за детето си, дори няколко за подаръци, но при подобно ценообразуване артикулът остава достъпен само за ограничен кръг хора. И точно тук маркетинговата логика започва да се пропуква. Какъв е смисълът да създадеш прекрасен продукт за левскарските семейства, ако голяма част от тях могат единствено да му се порадват на снимка?
Още по-притеснителното е, че става дума за същите тези хора, които преди пет-шест години извадиха Левски от финансовата пропаст. Тогава никой не им обещаваше миниатюрни автобуси, европейски вечери или шампионски титли. Даряваха, купуваха билети, плащаха членски карти и се лишаваха от собствените си пари, за да съществува любимият им клуб. Днес той е в съвсем различно положение, което е чудесно, но лоялността на привържениците не бива да се приема за предварително одобрено платежно нареждане. Няма нищо лошо Левски да печели повече. Лошото започва, когато все по-често изглежда, че единственият въпрос е колко още могат да бъдат изстискани хората по трибуните.
Никой не е длъжен да купува автобусчето, разбира се. Това е най-лесният аргумент в защита на подобна цена, но и най-удобният начин да се пропусне същината на проблема. Левски има право да продава каквото пожелае и за колкото реши. Привържениците му обаче също имат право да кажат, че някой започва да прекалява. Особено когато същите тези хора години наред са доказвали, че за клуба си са готови да дадат много повече, отколкото могат да си позволят.
И нека на „Герена“ помнят нещо важно. Когато истинският автобус на Левски беше закъсал финансово, феновете не попитаха колко струва да го бутат. Просто застанаха отзад и го избутаха. Би било хубаво сега някой да не им продава умаленото му копие така, сякаш трябва да платят и за онова бутане.
