Източник на снимката: Официален сайт на ЛудогорецОрлите, които се превърнаха в птеродактили
Пишат в Испания
- 07/10/2026
Една от мантрите на българите през всички периоди на модерната ни история винаги е била „Да не се изложим пред чужденците“. Мнението на хората отвън винаги е било важно за нас, стига то да е позитивно. В противен случай се получава ефекта „Джордж Бърнард Шоу“ и следва тотално оплюване на човека, позволил се да ни представи в негативна светлина. В този ред на мисли Жорди Домингес Фернандес може да влезе в черния списък на някои родни деятели след текста, който ще прочетете. Роденият през 1981 г. колега е журналист със сериозен опит, включващ оригиналния „Дон Балон“, клубния канал на Манчестър Сити и телевизия “Movistar Plus”. Домингес е и сред основателите на едно от най-добрите списание за футболна култура в Европа – „Паненка“. През тази година бе издадена неговата книга „Това не е просто игра. Необичайни и завладяващи истории от европейския футбол“. Всяка страна-членка на УЕФА е представена в отделна глава чрез някой интересен сюжет. Заглавието на частта за България носи недвусмисленото заглавие „Орлите, които станаха птеродактили“. Текстът изненадващо започва с датата 28 август 1943 г., когато умира българският монарх цар Борис III. Тя е използвана като отправна точка за преминаването към социално-икономическите промени след края на Втората световна война и началото на периода на управление на БКП. Акцентът тук пада върху успехите на ЦСКА и скандалния финал за националната купа срещу Левски през 1985 г., завършил с наказания за играчи на двата отбора, включително доживотно такова за Христо Стоичков. Неусетно авторът ни пренася в новото столетие и проблемите на „армейците“, които според него позволяват „един лабораторен отбор да превърне първенството в свой собствен резерват“. Оттук нататък цитираме основния текст:
„Основан през 1945 г. в източния регион Лудогорие, Лудогорец Разград се движеше неравномерно през долните дивизии на страната, докато не достигна до елита през 2011 г. Но веднъж появил се там, той предизвика сеизмична промяна, оставяйки столичните клубове напълно дезориентирани. До пристигането на тима в елита, ЦСКА спечели 31 шампионски титли, с 5 повече в сравнение с 26-те на Левски. Оттогава до 2026 г., когато Левски отново беше коронясан за шампион, грандовете не успяха да помиришат шампионско отличие. За всеки новопостъпил в елита отбор оцеляването е целта в дебютния му сезон, но Лудогорец дебютира сред най-добрите с требъл: титла, купа и суперкупа. Това беше техният начин да обявят, че оттук нататък те са на власт. И всичко това благодарение на богат бизнесмен и отявлен фен на ЦСКА.
Кирил Домусчиев и брат му Георги натрупаха състояние след падането на комунизма. Днес те са начело на холдинговата компания “Advance Properties”, която управлява бизнеси, пристанища, корабни компании и недвижими имоти. Според “Forbes”, състоянието им е близо 6 милиарда евро. Перлата в короната на портфолиото им е “Huvepharma”, фармацевтична компания с производствен център в Разград и дистрибуция в почти сто страни. Когато ЦСКА изпадна в затруднение, Кирил предложи да изплати дълга им - 10 милиона евро - в замяна на придобиването на клуба. Собствениците на някогашния военен отбор поискаха 15, а той оттегли офертата. Тогава се появи Лудогорец. Президентът на „орлите“ Александър Александров го помоли за помощ, когато бяха в третото ниво: 25 000 евро. След като беше повишен във Втора лига, той отново почука на вратата: имаше нужда от 250 000 евро. В Разград Домусчиев щеше да получи възможност, която му бе отказана от ЦСКА. През 2011 г. той купи клуба и с помощта на фармацевтичната компания “Huvepharma” орлите се превърнаха в птеродактил. А срещу тях дори „армейския“ отбор бе безсилен.
Дани Абало е първият испански футболист, играл в клуба. Когато той идва през 2013 г. отборът току-що е спечелена втората титла и през същата година започна да прави име и в Европа. „Обичам международния футбол и винаги съм го следял, но когато научих за интереса на отбора, трябваше да го потърся в Google“, разказва ми той. Аз например пътувах там през ноември 2025 г. за мача от Лига Европа между Селта Виго и българския отбор. Първата ми нощ в местен хотел би била достатъчна за продължение на „Сиянието“, но Разград ме плени с декадентския си чар, способен да съчетае стадион на ниво УЕФА, градска зоологическа градина с двойка лъвове, живеещи с понита, или бруталистки паметник, посветен на българите, борили се срещу фашизма и капитализма.
„Когато пристигнах в Разград, град във вътрешността на страната с едва 30 000 жители, нямаше почти нищо, само няколко супермаркета и няколко кафенета“, обяснява Дани. „Всичко изглеждаше много старо. След това собственикът на клуба построи нов стадион, „Хювефарма Арена“, и направи ресторант за играчите, защото всичко, което имаше, бяха сергии, продаващи типична българска храна, а беше много трудно да се общува с местните. С Домусчиев всичко беше много лесно. Той беше израснал, говорейки испански, и комуникираше перфектно на кастилски. След като бяха влезли в първа лига те имаха няколко национали и бяха привлекли чужденци от повече или по-малко силни лиги. Клубът започна да печели и този успех беше посрещнат със завист в останалата част на страната.“ Въпреки че не успява да се класират за груповата фаза на Шампионската лига, Дани е част от отбора, направил пробив в Лига Европа и елиминирал Лацио. Римският отбор има за талисман орел, който прелита над стадион преди домакински мач. Според легендата, по средата на първия мач президентът на Лацио, Клаудио Лотито, се увлякъл и направил облог с Кирил Домусчиев: „Ако ни победиш, ще ти дам един.“ След триумфа си с 0:1 на „Олимпико“ и 3:3 в София такъв наистина идва и той носи името Фортуна. Но Лудогорец няма къде да настанят горкото животно и го оставят да живее в апартамент до стадиона. „Трябваше да доведат болногледач от Италия, който да се грижи за орела. Това са проблемите на милионерите“, спомня си Дани с усмивка.
„Да имаш орел в апартамент не ми се струва толкова странно, стига да е временно решение“, казва ми Виктор Бариос Бернабе. „Когато отборът пътува, той спи с мен в хотелската стая. Слагам го на кацалката му и лягам на леглото, напълно отпуснат.“ От няколко години Виктор е соколар на Лудогорец и пазач на Фортуна. Брат му Хуан, който в продължение на 15 години отговаряше за орела на Лацио, а преди това и за този на Бенфика, беше уволнен от италианския клуб, защото се е похвалил в социалните мрежи с феноменалните резултати от имплантираната от него пенисна протеза. Споделянето на това съдържание със сигурност беше лош ход.
Когато имах възможността да се запозная лично с Виктор Бариос и Фортуна, съвпаднало със срещата Лудогорец-Селта, той разясни мита, свързан с пристигането на орела в Разград: „Историята за облога с Лотито е измислена от брат ми Хуан, който има много живо въображение. Когато видял зрелището на орела Олимпия в Рим, приятел на президента му предложил да заимства шоуто. Брат ми много настоявал, че трябва да направят нещо подобно в Разград, а след това решил да ме изпрати тук, за да се грижа за орела, и в крайна сметка аз замених първия италиански отговорник.“ Фортуна, между другото, спря да живее в апартамент преди години. Сега тя има заграждение зад единия край на „Хювефарма арена“, където Виктор я храни със сьомга, пилешко и пуешко. След като елиминираха Лацио и отпаднаха на осминафиналите на Лига Европа срещу Валенсия, следващият сезон щеше да бъде белязан от континентален пробив за Лудогорец, тъй като те достигнаха до груповата фаза на Шампионската лига за първи път и се изправиха срещу Базел, Реал Мадрид и Ливърпул. „Трябваше да преминем през три квалификационни кръга, за да постигнем целта си“, спомня си Абало. „Освен това, в плейофите срещу Стяуа, нашият централен защитник Козмин Моци се озова на вратата, спасявайки фаул в последната минута и 2 дузпи и така ни класира в групите“. Подвигът на Моци вдъхнови щедростта на Домусчиев, който депозира 350 000 евро в банковата сметка на румънския защитник като бонус – останалите играчи получиха по 150 000 евро – и кръсти една от трибуните на „Хювефарма Арена“ на негово име. Това, което ще остане в историята, е, че първият гол на Лудогорец във финалите на Шампионската лига бе отбелязан от галисиецът Дани Абало и то не къде да е, а на „Анфийлд“ срещу Ливърпул: „Това е най-хубавият ми спомен от това време. Тръгнах си с две титли, купа и суперкупа. Беше много позитивно преживяване.“ Сега той наблюдава наблюдаващ Лудогорец отдалеч и не вижда край на успешния път на бившия си отбор: „Ще бъде така, докато Домучиев не се умори или докато здравето му не му попречи. Той живее в София и може би вече не може да бъде толкова ангажиран, но те се класират за основната фаза на евротурнирите почти всеки сезон, така че засега не мисля, че ще спре да инвестира.“ Ако прогнозата на Абало се сбъдне, разградчани ще продължат да виждат орлите си, превърнати в птеродактили, да се извисяват още дълго време.“
Далеч сме от мисълта да правим литературен анализ на текста, тъй като очевидно впечатленията на автора са придобити изцяло покрай работния му ангажимент на един европейски мач с участието на Лудогорец и по част от фактологията може да има забележки. Показателно е, че 14 титли по-късно за разградчани продължава да се говори като за отбор, явяващ се продукт на инвестициите на приказно богатия си собственик, а най-забележителните му мачове са с повече от десетилетие давност. След като рядко срещаната в Европа поредица от титли приключи логично и вниманието на чуждестранните медии към проекта от Разград намаля. Системното игнориране на националния отбор, отказа от участие в нов официален турнир под егидата на БФС и БПФЛ и спестяването на плащания за „цялостен принос“ са новини изцяло за местна консумация и не вълнуват широката европейска общност, която отново ще се фокусира върху миналото, настоящето и бъдещето на Левски и ЦСКА.
Материалът на колегата Домингес ни напомня книгата на нидерландеца Франк Хейнен „Извън очертанията“, представяща историите на 170 футболисти с нетрадиционна съдба. Единственият български играч в подборката, чиято глава е озаглавена „Батман“ е... Бойко Борисов. Всичко това сякаш показва, че при липса на спортно-технически успехи лицето на родния футбол пред света ще са все факти и събития, които ни приближават повече към страните от „третия свят“, отколкото към тези с устойчиво политическо и икономическо развитие.
„Основан през 1945 г. в източния регион Лудогорие, Лудогорец Разград се движеше неравномерно през долните дивизии на страната, докато не достигна до елита през 2011 г. Но веднъж появил се там, той предизвика сеизмична промяна, оставяйки столичните клубове напълно дезориентирани. До пристигането на тима в елита, ЦСКА спечели 31 шампионски титли, с 5 повече в сравнение с 26-те на Левски. Оттогава до 2026 г., когато Левски отново беше коронясан за шампион, грандовете не успяха да помиришат шампионско отличие. За всеки новопостъпил в елита отбор оцеляването е целта в дебютния му сезон, но Лудогорец дебютира сред най-добрите с требъл: титла, купа и суперкупа. Това беше техният начин да обявят, че оттук нататък те са на власт. И всичко това благодарение на богат бизнесмен и отявлен фен на ЦСКА.
Кирил Домусчиев и брат му Георги натрупаха състояние след падането на комунизма. Днес те са начело на холдинговата компания “Advance Properties”, която управлява бизнеси, пристанища, корабни компании и недвижими имоти. Според “Forbes”, състоянието им е близо 6 милиарда евро. Перлата в короната на портфолиото им е “Huvepharma”, фармацевтична компания с производствен център в Разград и дистрибуция в почти сто страни. Когато ЦСКА изпадна в затруднение, Кирил предложи да изплати дълга им - 10 милиона евро - в замяна на придобиването на клуба. Собствениците на някогашния военен отбор поискаха 15, а той оттегли офертата. Тогава се появи Лудогорец. Президентът на „орлите“ Александър Александров го помоли за помощ, когато бяха в третото ниво: 25 000 евро. След като беше повишен във Втора лига, той отново почука на вратата: имаше нужда от 250 000 евро. В Разград Домусчиев щеше да получи възможност, която му бе отказана от ЦСКА. През 2011 г. той купи клуба и с помощта на фармацевтичната компания “Huvepharma” орлите се превърнаха в птеродактил. А срещу тях дори „армейския“ отбор бе безсилен.
Дани Абало е първият испански футболист, играл в клуба. Когато той идва през 2013 г. отборът току-що е спечелена втората титла и през същата година започна да прави име и в Европа. „Обичам международния футбол и винаги съм го следял, но когато научих за интереса на отбора, трябваше да го потърся в Google“, разказва ми той. Аз например пътувах там през ноември 2025 г. за мача от Лига Европа между Селта Виго и българския отбор. Първата ми нощ в местен хотел би била достатъчна за продължение на „Сиянието“, но Разград ме плени с декадентския си чар, способен да съчетае стадион на ниво УЕФА, градска зоологическа градина с двойка лъвове, живеещи с понита, или бруталистки паметник, посветен на българите, борили се срещу фашизма и капитализма.
„Когато пристигнах в Разград, град във вътрешността на страната с едва 30 000 жители, нямаше почти нищо, само няколко супермаркета и няколко кафенета“, обяснява Дани. „Всичко изглеждаше много старо. След това собственикът на клуба построи нов стадион, „Хювефарма Арена“, и направи ресторант за играчите, защото всичко, което имаше, бяха сергии, продаващи типична българска храна, а беше много трудно да се общува с местните. С Домусчиев всичко беше много лесно. Той беше израснал, говорейки испански, и комуникираше перфектно на кастилски. След като бяха влезли в първа лига те имаха няколко национали и бяха привлекли чужденци от повече или по-малко силни лиги. Клубът започна да печели и този успех беше посрещнат със завист в останалата част на страната.“ Въпреки че не успява да се класират за груповата фаза на Шампионската лига, Дани е част от отбора, направил пробив в Лига Европа и елиминирал Лацио. Римският отбор има за талисман орел, който прелита над стадион преди домакински мач. Според легендата, по средата на първия мач президентът на Лацио, Клаудио Лотито, се увлякъл и направил облог с Кирил Домусчиев: „Ако ни победиш, ще ти дам един.“ След триумфа си с 0:1 на „Олимпико“ и 3:3 в София такъв наистина идва и той носи името Фортуна. Но Лудогорец няма къде да настанят горкото животно и го оставят да живее в апартамент до стадиона. „Трябваше да доведат болногледач от Италия, който да се грижи за орела. Това са проблемите на милионерите“, спомня си Дани с усмивка.
„Да имаш орел в апартамент не ми се струва толкова странно, стига да е временно решение“, казва ми Виктор Бариос Бернабе. „Когато отборът пътува, той спи с мен в хотелската стая. Слагам го на кацалката му и лягам на леглото, напълно отпуснат.“ От няколко години Виктор е соколар на Лудогорец и пазач на Фортуна. Брат му Хуан, който в продължение на 15 години отговаряше за орела на Лацио, а преди това и за този на Бенфика, беше уволнен от италианския клуб, защото се е похвалил в социалните мрежи с феноменалните резултати от имплантираната от него пенисна протеза. Споделянето на това съдържание със сигурност беше лош ход.
Когато имах възможността да се запозная лично с Виктор Бариос и Фортуна, съвпаднало със срещата Лудогорец-Селта, той разясни мита, свързан с пристигането на орела в Разград: „Историята за облога с Лотито е измислена от брат ми Хуан, който има много живо въображение. Когато видял зрелището на орела Олимпия в Рим, приятел на президента му предложил да заимства шоуто. Брат ми много настоявал, че трябва да направят нещо подобно в Разград, а след това решил да ме изпрати тук, за да се грижа за орела, и в крайна сметка аз замених първия италиански отговорник.“ Фортуна, между другото, спря да живее в апартамент преди години. Сега тя има заграждение зад единия край на „Хювефарма арена“, където Виктор я храни със сьомга, пилешко и пуешко. След като елиминираха Лацио и отпаднаха на осминафиналите на Лига Европа срещу Валенсия, следващият сезон щеше да бъде белязан от континентален пробив за Лудогорец, тъй като те достигнаха до груповата фаза на Шампионската лига за първи път и се изправиха срещу Базел, Реал Мадрид и Ливърпул. „Трябваше да преминем през три квалификационни кръга, за да постигнем целта си“, спомня си Абало. „Освен това, в плейофите срещу Стяуа, нашият централен защитник Козмин Моци се озова на вратата, спасявайки фаул в последната минута и 2 дузпи и така ни класира в групите“. Подвигът на Моци вдъхнови щедростта на Домусчиев, който депозира 350 000 евро в банковата сметка на румънския защитник като бонус – останалите играчи получиха по 150 000 евро – и кръсти една от трибуните на „Хювефарма Арена“ на негово име. Това, което ще остане в историята, е, че първият гол на Лудогорец във финалите на Шампионската лига бе отбелязан от галисиецът Дани Абало и то не къде да е, а на „Анфийлд“ срещу Ливърпул: „Това е най-хубавият ми спомен от това време. Тръгнах си с две титли, купа и суперкупа. Беше много позитивно преживяване.“ Сега той наблюдава наблюдаващ Лудогорец отдалеч и не вижда край на успешния път на бившия си отбор: „Ще бъде така, докато Домучиев не се умори или докато здравето му не му попречи. Той живее в София и може би вече не може да бъде толкова ангажиран, но те се класират за основната фаза на евротурнирите почти всеки сезон, така че засега не мисля, че ще спре да инвестира.“ Ако прогнозата на Абало се сбъдне, разградчани ще продължат да виждат орлите си, превърнати в птеродактили, да се извисяват още дълго време.“
Далеч сме от мисълта да правим литературен анализ на текста, тъй като очевидно впечатленията на автора са придобити изцяло покрай работния му ангажимент на един европейски мач с участието на Лудогорец и по част от фактологията може да има забележки. Показателно е, че 14 титли по-късно за разградчани продължава да се говори като за отбор, явяващ се продукт на инвестициите на приказно богатия си собственик, а най-забележителните му мачове са с повече от десетилетие давност. След като рядко срещаната в Европа поредица от титли приключи логично и вниманието на чуждестранните медии към проекта от Разград намаля. Системното игнориране на националния отбор, отказа от участие в нов официален турнир под егидата на БФС и БПФЛ и спестяването на плащания за „цялостен принос“ са новини изцяло за местна консумация и не вълнуват широката европейска общност, която отново ще се фокусира върху миналото, настоящето и бъдещето на Левски и ЦСКА.
Материалът на колегата Домингес ни напомня книгата на нидерландеца Франк Хейнен „Извън очертанията“, представяща историите на 170 футболисти с нетрадиционна съдба. Единственият български играч в подборката, чиято глава е озаглавена „Батман“ е... Бойко Борисов. Всичко това сякаш показва, че при липса на спортно-технически успехи лицето на родния футбол пред света ще са все факти и събития, които ни приближават повече към страните от „третия свят“, отколкото към тези с устойчиво политическо и икономическо развитие.
