Източник на снимката: nullСектор "Б" vs. Сектор "Г" - война без край!
Зараждат ли се нови батални сцени между агитките на Левски и ЦСКА?
- 12/11/2025
„Делев, къде и кога? 1 на 1!“ — транспарантът, който изгря от Сектор „Г“ по време на Вечното дерби, не беше просто надпис. Беше предизвикателство в най-чистата му форма. Ехо от старите времена, когато агитките не спореха във Фейсбук, а на улицата. Деян Топалски срещу Любомир Делев. Пълководците на два различни свята, в които думите нямат тежест, ако не са подплатени с действия. И цяла София разбра, че мирът по трибуните е илюзия и съвсем скоро войната между ЦСКА и Левски отново ще бъде тотална!
Ултрас културата в България и криворазбраната ѝ вариация у нас
В България, а и по света, ултрасите не са просто публика. Те са явление, което има всевластието да контролира огромни групи от хора, споделящи обща идея. Песните, знамената и хореографиите са само фасадата. Зад нея се крие друг свят – йерархия, територии, пари, контрол и множество проблеми със закона.
Футболът отдавна не е водещият мотив за мнозина от тези групи. Трибуната често е параван – прикритие, зад което се движат съвсем различни интереси и криминални уговорки. И когато градът спи, те продължават да воюват. Тихо, организирано, подредено – като армия без униформи.
Сектор „Г“ – северната армия и нейните братства
На стадион „Българска армия“ северът е жив организъм. Сектор „Г“ е повече от трибуна – той е школа по вярност и агресия в едно. Вътре се преплитат десетки групи, всяка със своя идентичност, йерархия и кодекс. За едни целта е съвършенството на хореографията, за други – всяването на страх и респект извън стадиона. Най-сериозните фракции в нея са: Animals, Offenders, MC, Office Boys, Old School, Boys Vidin, Червен Бряг, Butchers Brothers, Горди, Varna Firm.
През годините Северът изгради и международни връзки – братства, които надживяват поколенията. С феновете на Стяуа (Букурещ), Партизан (Белград) и ЦСКА Москва, Рома, „червената“ агитка споделя не само цветове, а и идеология. Общи пътувания, съвместни знамена, позиви и спомени, които превърнаха тези съюзи в традиция. Сектор „Г“ не просто подкрепя отбора си – той поддържа митология, в която всяко дерби е ритуал на принадлежността. А през последните години има и доста силно влияние върху спортно-техническите събития в столичния гранд. Всички помним, как съвсем наскоро големият лидер на "червените" - Иван Велчев- Кюстендилеца, сам изнесе конско на футболистите след техен слаб резултат!
Сектор „Б“ – синята крепост на страстта, но и символ на разкола!
От юг, на „Герена“, стои Сектор „Б“ – другият полюс на футболната лудост. Синята трибуна е смесица от романтика и уличен кодекс.
„София Запад“, може би най-познатото фракция в агитката, е гръбнакът на сектора. Зад него стоят фигури като Любомир Делев, Теди Хитлера, Любо Младежа – хора, които отдавна са преминали границата между фенство и лидерство. В Сектор "А" пък стои „South Division“ – група с различна философия, оглавявана от Адриан Петров – Дългия. Между двете организации има откровена вражда, която скоро изглежда, че няма как да бъде потушена, дори и любимият им отбор да постига успехи на терена.
Любопитен е и международният щрих. През 2001 г. се ражда побратимството между Левски и Лацио – съюз, който отдавна надхвърля футбола. Началото поставят „Ултра Варна“ и римските „Irriducibili“. Общите цветове са случайност, общите възгледи – съдба.
„Феновете на Рома са леви, ние – десни, както и тук е с ЦСКА“, признават „сините“. Оттогава левскари и лациалисти се подкрепят по трибуните на Рим и София, споделят знамена, песни и понякога... и неприятности.
Лидери и легенди
И двете агитки имат своите лица – понякога идоли, понякога антагонисти.
При ЦСКА често се споменават Иван Велчев – Кюстендилеца и Росен Петров – Животното – две фигури с различен стил, но с обща аура на влияние.
При Левски – Любомир Делев, Дългия, Теди Хитлера, Младежа – все имена, около които са се трупали легенди, митове и дела.
В този свят лидерството не се избира, а се извоюва. С глас, с юмрук или с лоялност. Никой не носи титла, но всички знаят кой води и кой следва.
Когато мълчанието избухне: трите трагедии
Футболът помни победите, но историята помни жертвите. И трите най-тежки инцидента в родните дербита остават като белези върху трибуните.
На 15 октомври 2000 г. пред заведение на бул. „Патриарх Евтимий“ самоделна бомбичка убива 30-годишния Младен Младенов – случаен минувач, попаднал на неподходящото място при разпра между ултрасите на "сини" и "червени". Взривът го удря в гърба и прекъсва живот, който няма нищо общо с агитките. Двама заподозрени – Християн Петков-Чочо и Ивелин Николаев-Черупката – застават пред съда. У дома им са открити самоделни бомби. Но експертизата показва, че фаталната е шест пъти по-силна и не може да се докаже кой я е хвърлил. Присъдата – глоба от 600 лева. Никой не влиза в затвора.
Три години по-късно – 27 август 2003 г., стадион „Българска армия“. Мач с Галатасарай. В Сектор „Г“ излита бомбичка, която откъсва ухото на 21-годишната Гергана Орлова. Следват 17 операции, месеци в кома, 89% инвалидност. Непълнолетният Евгени Илиев е заловен и осъден – две години и половина условно. Гергана живее, но губи част от себе си. Виновният не влиза в затвора.
И накрая, ноември 2018 г. – инцидент с жандармеристката Гергана Зашева, ранена тежко в окото по време на мач. Самопризнания прави Йордан Исаев, 25-годишен, без криминално минало. Твърди, че непознат му е дал самоделката и маската. Разследването установява, че взривът е сглобен на самия стадион. Зашева оцелява, но с изкуствена леща и дълго лечение. Исаев получава обвинение, но и шанс за по-лека присъда. Никой от тези случаи не завършва със затвор. Държавата се възмущава, обществото забравя, а секторите продължават да пеят.
Три истории, три човешки съдби, три липсващи присъди. И едно усещане – че виновните винаги намират пролука между буквите на закона.
Мирът на косъм
Днес уж е спокойно. Сблъсъците са по-редки, шествията по-контролирани. Вече дори я няма и последната глупост, размяната на сигнални ракети между "сини" и "червени", която за радост не доведе до някакви тежки последници. Но тишината е измамна. Между Сектор „Б“ и Сектор „Г“ все още проблясват искри. Един транспарант, едно движение на тълпата, един грешен човек в грешен момент – и старите демони ще се върнат.
Затова идеята за създаването на бойни клубове към двата големи фенски съсловия е повече от похвална. В залите на ЦСКА и Левски днес тренират десетки млади момчета, някогашни участници в сблъсъци. Там те изливат агресията в правилната посока, а не върху някой беззащитен . Имат треньори, а не освирепели тартори. Това е правилният път – адреналин под контрол. Но все още всичко е в зародиш, а уговорките за битки и реалното им провеждане, все още са често срещано явление.
Лошият пример е другаде – в „локалите“, новите „wannabe“-агитки, които копират позата на ултрасите, но без дисциплината и духа. Те искат да приличат на тях, но не разбират, че ултрас културата не е поза, а принцип.
Между страстта и отговорността
Истинската битка не е между "червени" и "сини". Тя е между страстта и здравия разум. Между това да обичаш безкрайно и да мразиш безсмислено.
Сектор „Г“ и Сектор „Б“ са двете лица на една и съща енергия – способна да създава красота и да разрушава животи. Те са доброто и злото, преплетени в една и съща песен. Днес тя звучи по-тихо. Но ехото ѝ е там – под бетонните стъпала, под знамената, под спомените от един град, който знае, че мирът му зависи от онези, които най-силно обичат футбола.
И може би това е истинската ирония на дербито: че любовта и омразата тук имат един и същ адрес.
Ултрас културата в България и криворазбраната ѝ вариация у нас
В България, а и по света, ултрасите не са просто публика. Те са явление, което има всевластието да контролира огромни групи от хора, споделящи обща идея. Песните, знамената и хореографиите са само фасадата. Зад нея се крие друг свят – йерархия, територии, пари, контрол и множество проблеми със закона.
Футболът отдавна не е водещият мотив за мнозина от тези групи. Трибуната често е параван – прикритие, зад което се движат съвсем различни интереси и криминални уговорки. И когато градът спи, те продължават да воюват. Тихо, организирано, подредено – като армия без униформи.
Сектор „Г“ – северната армия и нейните братства
На стадион „Българска армия“ северът е жив организъм. Сектор „Г“ е повече от трибуна – той е школа по вярност и агресия в едно. Вътре се преплитат десетки групи, всяка със своя идентичност, йерархия и кодекс. За едни целта е съвършенството на хореографията, за други – всяването на страх и респект извън стадиона. Най-сериозните фракции в нея са: Animals, Offenders, MC, Office Boys, Old School, Boys Vidin, Червен Бряг, Butchers Brothers, Горди, Varna Firm.
През годините Северът изгради и международни връзки – братства, които надживяват поколенията. С феновете на Стяуа (Букурещ), Партизан (Белград) и ЦСКА Москва, Рома, „червената“ агитка споделя не само цветове, а и идеология. Общи пътувания, съвместни знамена, позиви и спомени, които превърнаха тези съюзи в традиция. Сектор „Г“ не просто подкрепя отбора си – той поддържа митология, в която всяко дерби е ритуал на принадлежността. А през последните години има и доста силно влияние върху спортно-техническите събития в столичния гранд. Всички помним, как съвсем наскоро големият лидер на "червените" - Иван Велчев- Кюстендилеца, сам изнесе конско на футболистите след техен слаб резултат!
Сектор „Б“ – синята крепост на страстта, но и символ на разкола!
От юг, на „Герена“, стои Сектор „Б“ – другият полюс на футболната лудост. Синята трибуна е смесица от романтика и уличен кодекс.
„София Запад“, може би най-познатото фракция в агитката, е гръбнакът на сектора. Зад него стоят фигури като Любомир Делев, Теди Хитлера, Любо Младежа – хора, които отдавна са преминали границата между фенство и лидерство. В Сектор "А" пък стои „South Division“ – група с различна философия, оглавявана от Адриан Петров – Дългия. Между двете организации има откровена вражда, която скоро изглежда, че няма как да бъде потушена, дори и любимият им отбор да постига успехи на терена.
Любопитен е и международният щрих. През 2001 г. се ражда побратимството между Левски и Лацио – съюз, който отдавна надхвърля футбола. Началото поставят „Ултра Варна“ и римските „Irriducibili“. Общите цветове са случайност, общите възгледи – съдба.
„Феновете на Рома са леви, ние – десни, както и тук е с ЦСКА“, признават „сините“. Оттогава левскари и лациалисти се подкрепят по трибуните на Рим и София, споделят знамена, песни и понякога... и неприятности.
Лидери и легенди
И двете агитки имат своите лица – понякога идоли, понякога антагонисти.
При ЦСКА често се споменават Иван Велчев – Кюстендилеца и Росен Петров – Животното – две фигури с различен стил, но с обща аура на влияние.
При Левски – Любомир Делев, Дългия, Теди Хитлера, Младежа – все имена, около които са се трупали легенди, митове и дела.
В този свят лидерството не се избира, а се извоюва. С глас, с юмрук или с лоялност. Никой не носи титла, но всички знаят кой води и кой следва.
Когато мълчанието избухне: трите трагедии
Футболът помни победите, но историята помни жертвите. И трите най-тежки инцидента в родните дербита остават като белези върху трибуните.
На 15 октомври 2000 г. пред заведение на бул. „Патриарх Евтимий“ самоделна бомбичка убива 30-годишния Младен Младенов – случаен минувач, попаднал на неподходящото място при разпра между ултрасите на "сини" и "червени". Взривът го удря в гърба и прекъсва живот, който няма нищо общо с агитките. Двама заподозрени – Християн Петков-Чочо и Ивелин Николаев-Черупката – застават пред съда. У дома им са открити самоделни бомби. Но експертизата показва, че фаталната е шест пъти по-силна и не може да се докаже кой я е хвърлил. Присъдата – глоба от 600 лева. Никой не влиза в затвора.
Три години по-късно – 27 август 2003 г., стадион „Българска армия“. Мач с Галатасарай. В Сектор „Г“ излита бомбичка, която откъсва ухото на 21-годишната Гергана Орлова. Следват 17 операции, месеци в кома, 89% инвалидност. Непълнолетният Евгени Илиев е заловен и осъден – две години и половина условно. Гергана живее, но губи част от себе си. Виновният не влиза в затвора.
И накрая, ноември 2018 г. – инцидент с жандармеристката Гергана Зашева, ранена тежко в окото по време на мач. Самопризнания прави Йордан Исаев, 25-годишен, без криминално минало. Твърди, че непознат му е дал самоделката и маската. Разследването установява, че взривът е сглобен на самия стадион. Зашева оцелява, но с изкуствена леща и дълго лечение. Исаев получава обвинение, но и шанс за по-лека присъда. Никой от тези случаи не завършва със затвор. Държавата се възмущава, обществото забравя, а секторите продължават да пеят.
Три истории, три човешки съдби, три липсващи присъди. И едно усещане – че виновните винаги намират пролука между буквите на закона.
Мирът на косъм
Днес уж е спокойно. Сблъсъците са по-редки, шествията по-контролирани. Вече дори я няма и последната глупост, размяната на сигнални ракети между "сини" и "червени", която за радост не доведе до някакви тежки последници. Но тишината е измамна. Между Сектор „Б“ и Сектор „Г“ все още проблясват искри. Един транспарант, едно движение на тълпата, един грешен човек в грешен момент – и старите демони ще се върнат.
Затова идеята за създаването на бойни клубове към двата големи фенски съсловия е повече от похвална. В залите на ЦСКА и Левски днес тренират десетки млади момчета, някогашни участници в сблъсъци. Там те изливат агресията в правилната посока, а не върху някой беззащитен . Имат треньори, а не освирепели тартори. Това е правилният път – адреналин под контрол. Но все още всичко е в зародиш, а уговорките за битки и реалното им провеждане, все още са често срещано явление.
Лошият пример е другаде – в „локалите“, новите „wannabe“-агитки, които копират позата на ултрасите, но без дисциплината и духа. Те искат да приличат на тях, но не разбират, че ултрас културата не е поза, а принцип.
Между страстта и отговорността
Истинската битка не е между "червени" и "сини". Тя е между страстта и здравия разум. Между това да обичаш безкрайно и да мразиш безсмислено.
Сектор „Г“ и Сектор „Б“ са двете лица на една и съща енергия – способна да създава красота и да разрушава животи. Те са доброто и злото, преплетени в една и съща песен. Днес тя звучи по-тихо. Но ехото ѝ е там – под бетонните стъпала, под знамената, под спомените от един град, който знае, че мирът му зависи от онези, които най-силно обичат футбола.
И може би това е истинската ирония на дербито: че любовта и омразата тук имат един и същ адрес.
