Искаме драма, но не и Лудогорец шампион

Вярно е, че обичаме най-много да се подиграваме с ниското качество на българското първенство. Дали са фенове, дали журналисти, то винаги е отправната точка на дъното, когато го сравняваме с големите такива в Европа. Да не казваме и по-силна дума, но след появата на Лудогорец, дори лигите в Северна Македония и Косово, предлагаха нещо по-интригуващо за футболното око.

Е, дами и господа – нека спрем да бъдем хейтъри, поне за няколко минути, и да признаем – тази година Първа лига е ИНТЕРЕСНА! И май така ще бъде чак до самия край.

Разбира се, главният „виновник“ за това е хегемонът от Разград. Разпадът на съставни части на лудогорската машина прави така, че позабравени герои да надигнат меч в битката за кралския трон.

Есента настъпи, а скоро и Дядо Коледа тръгва с шейната, а у нас няма ярко изразен фаворит, който не само на думи, а и на дела да показва, че ще доминира в надпреварата за златото. Мнозина искат това да е Левски, но „сините“ все пак имат своите възходи и спадове. Заявката е поставена на масата, ала трябва още. Засега грандът от „Герена“ има цели пет точки аванс на върха, който дава привидно спокойствие. Причината е ясна, наличието на плейофи през пролетта, където той би могъл да се стопи много бързо.

Дебнещият от засада пък е ФК ЦСКА 1948. Макар и леко иронизиращ намесата на своя тим сред челниците, босът им Цветомир Найденов със сигурност иска да покаже мускули пред останалите „колеги“, а и скъпарската му селекция със сигурност не е изграждана, за да го радва с някой друг епизодичен резултат.

На осем пункта от върха са Черно море и Локомотив (Пд). Лично мое мнение е, че споменатите трудно ще издържат на темпото и скоро биха могли да се предадат под натиска на искащите да ги изпреварят Лудогорец и ЦСКА. Въпреки това е радващо, че има отбори у нас, където се постига постоянство откъм игра и резултати, което сякаш доста куца на повечето клубове в Първа лига.

И вече към „зелени“ и „червени“. Едните с 24 точки, другите с 22. Общата им съдба е пределно ясна. Трагичен развой на есента и всякакви опити за стабилизиране. Хубавото на българския футбол е това, че направиш ли серия от 3-4 поредни победи, бързо може да се върнеш на планираните позиции. Такъв точно е и случаят с ЦСКА. Помните къде бяха „армейците“ преди малко повече от месец, няколко триумфа им дадоха засилката за „лъвския“ скок до Топ 6. Заради това, не бих си позволил да ги извадя от сметките в битката за титлата.

Първо място и Лудогорец пък е най-честата симбиоза за последните 15 години. В момента „орлите“ са пети, на 11 точки от Левски, нямайки победа в мач за първенство от ЗАБЕЛЕЖЕТЕ – 28 септември. Да, тогава надиграват Монтана с 2:0. Разградчани обаче имат двубой в пасив, при който, ако победят Ботев (Пд), биха могли да се доближат по-близо до челниците. Рано или късно ясното е, че възраждане на „зелените“ ще има. Както се казва, време е вече от Делиромана да извадят от финансовите запаси и да „бръкнат“ надълбоко в клубната каса, за да обновят състава си. С качествен треньор и точните футболисти, нещата бързо могат да се наредят, стига обаче изоставането натрупано през този лош период, да не се окаже прекалено голямо.

Да погледнем и надолу. Борбата за спасение също е забележителна. Липсата на традиционна боксова круша е радващ показател. Отборите от Първа лига осъзнаха, че без бюджет и селекция просто нямат шанс за по-сериозна следа в дивизията и вече рядко ще виждаме неподготвени за елитната реалност състави. На някои парите могат и да свършат, проекти са се раждали и умирали за ден, но самият факт, че от 10-то до 16-то място, разликата е само шест точки говори едно – конкуренция.

Остава да се надяваме, че интригата в първенството ще я има за максимално дълго време. Ех, колко кинаджийско би било, отново да се върнем при онази втора титла на Лудогорец, когато в последния кръг всички чакаха титлата на „Герена“, а пък тя пое към Разград. Няма значение конкретните отбори в главната роля, по-скоро сюжетът да е епичен и драматичен!


Най-добре дори, даже си го пожелавам, да повторим хърватския сценарий преди месеци, когато шампионската корона чакаше на конкретен пътен възел, за да поеме към една от трите възможни опции за окончателен първенец. В крайна сметка това бе Риека, свеж полъх и стъпка встрани от шаблона.

Дано и тук се случи нещо различно и да няма зелени лентички около трофея.

Всички се нуждаем от това!