Източник на снимката: startphoto.bg Наско, мигни два пъти, ако вече нямаш думата в Левски
Кой всъщност държи юздите на „Герена“?
- 20/11/2026
Ако попитате някой от онези модерни напоследък гурута в социалните мрежи, вероятно ще ви обясни, че излизането от зоната на комфорт е най-прекият път към личностното усъвършенстване. На теория звучи чудесно, особено когато го слушаш от удобството на собствения си диван. В действителност повечето от нас посрещат промените с известно притеснение. Дори когато очакванията са за нещо много по-хубаво, остава онова неприятно човъркане отвътре, че нещата могат да се развият и по начин, който не сме предвидили.
Нещо подобно изживява левскарската общност от средата на август насам. Предвид огромното значение на клуба в ежедневието на стотици хиляди българи, управленските рокади на „Герена“ предизвикват емоции, съизмерими с тези при сериозни промени в личния ни живот. Има ентусиазъм от възможностите, които се откриват, примесен с онази човешка мнителност, която ни кара да търсим уловката дори в най-примамливите предложения.
През последните години Левски извървя забележителен път. Възходът му беше дело на сравнително тесен кръг от познати лица, а над тях стоеше фигурата на Наско Сираков. Натрупаното доверие създаде усещането, че най-после е намерена формулата, чрез която „сините“ могат да се пренесат в друга футболна орбита. От лятото насам обаче финансовите гаранции за бъдещето идват от друго място. Атанас Бостанджиев е човекът, който осигурява необходимия капитал за осъществяването на далеч по-мащабни проекти, и съвсем естествено е да има собствено разбиране за управлението на инвестицията си.
Предполагам, че мнозина от вас са изпитвали на гърба си онова особено настроение в офиса, когато предстои да дойде нов началник. Колкото и добре да си вършил работата досега, неизбежно се прокрадва въпросът дали няма постепенно да бъдеш заменен с някого от неговите доверени хора. В Левски сме свидетели именно на подобна трансформация, само че в мащаби, които за стандартите на българския футбол са почти непознати.
Още си спомням снимката на новите ръководители, събрани на Националния стадион за двубоя с Ягелония. Ами те заемаха почти цял ред! При това немалка част от дейностите, които тепърва ще бъдат разпределяни между тях, доскоро бяха в компетенциите предимно на Наско Сираков и Даниел Боримиров. Не правя сравнение кой е по-способен, а просто отбелязвам колко радикално се променя моделът.
Лично аз виждам два крайни сценария за този управленски експеримент. Или ще станем свидетели на истински мастърклас по ръководене на български футболен клуб, или цялата тази скъпа конструкция ще се окаже прекалено тромава, за да функционира според очакванията.
Да започнем с хубавата страна на нещата. Когато в ръководните звена на Левски се събират хора с професионален опит в Арсенал, Милан, Комо, Флуминензе и редица други сериозни клубове, трудно можеш да останеш равнодушен. Добавете към тях старши треньор, преминал през Серия „А“ и Ла Лига, негов помощник с опит в Реал (Мадрид), а в средата на терена имате бивш футболист на Ливърпул, когото Юрген Клоп навремето харесваше достатъчно, за да го привлече на „Анфийлд“.
Допреди няколко години подобна конфигурация на „Герена“ щеше да звучи като сценарий, разигран от някой запален левскар във Football Manager.
Обичаме да повтаряме колко специфичен е българският футбол, каква джунгла представлява и колко трудно оцеляват чужденците в него. Все пак ми е трудно да приема, че нашата действителност е чак толкова непостижима за хора, работили в някои от най-конкурентните първенства на планетата. Все едно да предоставиш на Илън Мъск завод за електроника в произволен български град и предварително да отпишеш шансовете му да създаде печеливш бизнес, понеже не познава местните порядки.
При правилно разпределени отговорности и достатъчно финансов ресурс Левски има всички предпоставки да надгради постигнатото. При това развитието невинаги трябва да бъде измервано с броя на купите във витрината. По подобие на случващото се в ЦСКА, „сините“ най-после започват да подреждат собствената си къщичка. Работи се по проекта за нов стадион, търси се подходяща локация за академията, а трансферните възможности придобиват съвсем други измерения.
Неща, които преди няколко години си пожелавахме между левскари около Коледа, сега имат всички шансове да се материализират. Би било крайно несправедливо да не дадем необходимото време на новата управа, преди да започнем да раздаваме оценки.
Признавам си обаче, че настоящата управленска подредба на „Герена“ ми идва малко странна. При представянето на различните длъжности дори се наложи да потърся помощта на изкуствения интелект, за да разбера къде приблизително приключват правомощията на единия началник и започват тези на другия.
Наречете ме профан, но каква точно ще бъде практическата разлика между футболния директор Енрико Пареше и спортния директор Георги Костадинов? Над тях стои Еду Гаспар, който като член на Съвета на директорите ще има отношение към футболните въпроси, а отделно предстои преустройство на скаутското звено след раздялата с Георги Коруджиев и Красимир Петров.
Хайде сега да разиграем една съвсем обикновена ситуация. Мечката харесва определен футболист, скаутите предлагат друг, Пареше предпочита трети, Еду Гаспар има идея за четвърти, а Хулио Веласкес настоява за пети. Кой взема окончателното решение и кой носи отговорността, ако привлеченият играч се окаже несполучлив трансфер?
В подобно разпределение на компетенциите няма нищо необичайно за големите европейски клубове, стига всеки да познава границите на своите правомощия. Именно там обаче се крие и опасността. Веласкес вече изгради успешни професионални взаимоотношения с Костадинов, а тепърва ще трябва да постигне същото разбирателство с още няколко влиятелни фигури. При първото по-сериозно разминаване във вижданията им ще стане ясно доколко добре е замислена цялата йерархия.
Подобни въпросителни има и в бизнес направлението. Филаделфо Апаро е директор по приходите, Виктор Викторов продължава да отговаря за маркетинга. Двете позиции имат своите различия, разбира се, но естеството на работата предполага немалко допирни точки. Доколко българските специалисти ще запазят досегашната си свобода при вземането на решения, все още не ми е ясно.
Дори ще си позволя едно по-неприятно предположение. Дали част от познатите лица в управлението не запазват местата си предимно заради огромния принос, който имаха за възраждането на Левски, и евентуалният им незабавен катапулт от „Герена“ би бил крайно лош PR ход за новата власт? Искрено се надявам да греша, тъй като би било нелепо натрупаният през последните години опит да бъде обезценен само заради идването на по-авторитетни в международен план специалисти.
Има и един чисто финансов аспект, който сякаш остава встрани от дискусията. Не познавам условията по договорите на новите ръководители, ала едва ли някой очаква човек с професионалната биография на Еду Гаспар, работил доскоро в Нотингам Форест, да се съобразява със средното възнаграждение на директор в българския футбол.
Подобна инвестиция предполага и съответните очаквания. Лично аз досега по-често съм публикувал новини за интереса на различни бразилски клубове към услугите на Гаспар, отколкото съм имал възможността да чуя от самия него как си представя бъдещето на Левски. Би ми било изключително интересно след първите му месеци работа да науча какво е установил за българската действителност, как оценява завареното положение и какво възнамерява да подобри.
При толкова внушителен управленски състав ми се струва съвсем естествено да изискваме и малко повече публичност за неговата дейност.
Така стигаме и до Наско Сираков, който след смяната на властта изглежда необичайно укротен. От човек, около когото се въртеше почти всичко в Левски, голмайстор №1 в клубната история се превърна в почетен президент със съвещателен глас и представителни функции.
Около финансовите параметри на раздялата му с акционерното участие се изговориха какви ли не неща, в които не възнамерявам да навлизам без достатъчно достоверна информация. Далеч повече ме интересува дали Сираков все още има възможност да влияе върху съществените футболни решения, или присъствието му вече се свежда предимно до протоколните събития в живота на клуба.
Наско, мигни два пъти, ако вече нямаш думата в Левски! Колкото и закачливо да звучи, въпросът си има своето основание. С толкова много началници около себе си Вълка трудно би могъл да упражнява досегашното си влияние. Любопитно е и съвпадението, че в периода след оттеглянето му от активното ръководство „сините“ загубиха два пъти тежко от ЦСКА, претърпяха разгром срещу АЕК и вече не изглеждат чак толкова убедително в стремежа си да съхранят шампионската титла. Не търся пряка причинно-следствена връзка между тези събития, още по-малко пък смятам, че при предишния собственик Левски беше застрахован от подобни поражения. Просто отбелязвам, че управленската приемственост има своята стойност, особено когато става дума за успешно работещ до този момент футболен колектив.
Сираков познава този клуб до последното му камъче. Знае какво се случва в съблекалнята след загубено дерби, какво очакват привържениците и какви са особеностите на българския футболен живот. Има авторитета да проведе разговор с даден играч или треньор, който едва ли би имал същата тежест, ако бъде воден от някой от новите чуждестранни специалисти.
Разбира се, Левски е съществувал преди Наско и ще продължи да съществува след него. В конкретния случай обаче да разполагаш с подобен капитал от знания, контакти и футболна интуиция, а да не го използваш пълноценно, ми прилича на това да имаш „Ферари“ в гаража и да го държиш там само за да го показваш на гостите си.
Надявам се Вълка да намери своето място и в тази нова действителност. Не е необходимо отново да бъде едноличният господар на „Герена“, за да бъде полезен. Достатъчно е мнението му да има реална тежест там, където опитът му може да спести на клуба някоя скъпоструваща грешка.
Преди шест години мнозина, включително и аз, имахме своите резерви дали Наско Сираков ще успее да измъкне Левски от бездната, в която беше попаднал. Тогава разговорите бяха за оцеляване, за заплати, за дългове и за това дали следващият сезон изобщо ще започне нормално. Днес спорим кой измежду няколко международно признати специалисти трябва да има последната дума при трансферите на българския шампион. Само си дайте сметка за разстоянието между тези две действителности.
На новите ръководители пожелавам след шест години левскарите да изпитват към тях същата благодарност, която днес немалка част от „синя“ България изпитва към Сираков. Ще има достатъчно време да ги познаем по делата им, както гласи и онази толкова популярна библейска максима.
Засега визитките са впечатляващи, назначенията са многобройни, а намеренията изглеждат мащабни. Само не забравяйте, господа, че получихте за управление един възкръснал Левски, а не онзи, който Наско завари преди шест години. И летвата, по която ще бъдете оценявани, е вдигната именно от човека, когото днес наричате почетен президент.
Нещо подобно изживява левскарската общност от средата на август насам. Предвид огромното значение на клуба в ежедневието на стотици хиляди българи, управленските рокади на „Герена“ предизвикват емоции, съизмерими с тези при сериозни промени в личния ни живот. Има ентусиазъм от възможностите, които се откриват, примесен с онази човешка мнителност, която ни кара да търсим уловката дори в най-примамливите предложения.
През последните години Левски извървя забележителен път. Възходът му беше дело на сравнително тесен кръг от познати лица, а над тях стоеше фигурата на Наско Сираков. Натрупаното доверие създаде усещането, че най-после е намерена формулата, чрез която „сините“ могат да се пренесат в друга футболна орбита. От лятото насам обаче финансовите гаранции за бъдещето идват от друго място. Атанас Бостанджиев е човекът, който осигурява необходимия капитал за осъществяването на далеч по-мащабни проекти, и съвсем естествено е да има собствено разбиране за управлението на инвестицията си.Предполагам, че мнозина от вас са изпитвали на гърба си онова особено настроение в офиса, когато предстои да дойде нов началник. Колкото и добре да си вършил работата досега, неизбежно се прокрадва въпросът дали няма постепенно да бъдеш заменен с някого от неговите доверени хора. В Левски сме свидетели именно на подобна трансформация, само че в мащаби, които за стандартите на българския футбол са почти непознати.
Още си спомням снимката на новите ръководители, събрани на Националния стадион за двубоя с Ягелония. Ами те заемаха почти цял ред! При това немалка част от дейностите, които тепърва ще бъдат разпределяни между тях, доскоро бяха в компетенциите предимно на Наско Сираков и Даниел Боримиров. Не правя сравнение кой е по-способен, а просто отбелязвам колко радикално се променя моделът.
Лично аз виждам два крайни сценария за този управленски експеримент. Или ще станем свидетели на истински мастърклас по ръководене на български футболен клуб, или цялата тази скъпа конструкция ще се окаже прекалено тромава, за да функционира според очакванията.Да започнем с хубавата страна на нещата. Когато в ръководните звена на Левски се събират хора с професионален опит в Арсенал, Милан, Комо, Флуминензе и редица други сериозни клубове, трудно можеш да останеш равнодушен. Добавете към тях старши треньор, преминал през Серия „А“ и Ла Лига, негов помощник с опит в Реал (Мадрид), а в средата на терена имате бивш футболист на Ливърпул, когото Юрген Клоп навремето харесваше достатъчно, за да го привлече на „Анфийлд“.
Допреди няколко години подобна конфигурация на „Герена“ щеше да звучи като сценарий, разигран от някой запален левскар във Football Manager.
Обичаме да повтаряме колко специфичен е българският футбол, каква джунгла представлява и колко трудно оцеляват чужденците в него. Все пак ми е трудно да приема, че нашата действителност е чак толкова непостижима за хора, работили в някои от най-конкурентните първенства на планетата. Все едно да предоставиш на Илън Мъск завод за електроника в произволен български град и предварително да отпишеш шансовете му да създаде печеливш бизнес, понеже не познава местните порядки.
При правилно разпределени отговорности и достатъчно финансов ресурс Левски има всички предпоставки да надгради постигнатото. При това развитието невинаги трябва да бъде измервано с броя на купите във витрината. По подобие на случващото се в ЦСКА, „сините“ най-после започват да подреждат собствената си къщичка. Работи се по проекта за нов стадион, търси се подходяща локация за академията, а трансферните възможности придобиват съвсем други измерения.
Неща, които преди няколко години си пожелавахме между левскари около Коледа, сега имат всички шансове да се материализират. Би било крайно несправедливо да не дадем необходимото време на новата управа, преди да започнем да раздаваме оценки.
Признавам си обаче, че настоящата управленска подредба на „Герена“ ми идва малко странна. При представянето на различните длъжности дори се наложи да потърся помощта на изкуствения интелект, за да разбера къде приблизително приключват правомощията на единия началник и започват тези на другия.Наречете ме профан, но каква точно ще бъде практическата разлика между футболния директор Енрико Пареше и спортния директор Георги Костадинов? Над тях стои Еду Гаспар, който като член на Съвета на директорите ще има отношение към футболните въпроси, а отделно предстои преустройство на скаутското звено след раздялата с Георги Коруджиев и Красимир Петров.
Хайде сега да разиграем една съвсем обикновена ситуация. Мечката харесва определен футболист, скаутите предлагат друг, Пареше предпочита трети, Еду Гаспар има идея за четвърти, а Хулио Веласкес настоява за пети. Кой взема окончателното решение и кой носи отговорността, ако привлеченият играч се окаже несполучлив трансфер?
В подобно разпределение на компетенциите няма нищо необичайно за големите европейски клубове, стига всеки да познава границите на своите правомощия. Именно там обаче се крие и опасността. Веласкес вече изгради успешни професионални взаимоотношения с Костадинов, а тепърва ще трябва да постигне същото разбирателство с още няколко влиятелни фигури. При първото по-сериозно разминаване във вижданията им ще стане ясно доколко добре е замислена цялата йерархия.
Подобни въпросителни има и в бизнес направлението. Филаделфо Апаро е директор по приходите, Виктор Викторов продължава да отговаря за маркетинга. Двете позиции имат своите различия, разбира се, но естеството на работата предполага немалко допирни точки. Доколко българските специалисти ще запазят досегашната си свобода при вземането на решения, все още не ми е ясно.
Дори ще си позволя едно по-неприятно предположение. Дали част от познатите лица в управлението не запазват местата си предимно заради огромния принос, който имаха за възраждането на Левски, и евентуалният им незабавен катапулт от „Герена“ би бил крайно лош PR ход за новата власт? Искрено се надявам да греша, тъй като би било нелепо натрупаният през последните години опит да бъде обезценен само заради идването на по-авторитетни в международен план специалисти.Има и един чисто финансов аспект, който сякаш остава встрани от дискусията. Не познавам условията по договорите на новите ръководители, ала едва ли някой очаква човек с професионалната биография на Еду Гаспар, работил доскоро в Нотингам Форест, да се съобразява със средното възнаграждение на директор в българския футбол.
Подобна инвестиция предполага и съответните очаквания. Лично аз досега по-често съм публикувал новини за интереса на различни бразилски клубове към услугите на Гаспар, отколкото съм имал възможността да чуя от самия него как си представя бъдещето на Левски. Би ми било изключително интересно след първите му месеци работа да науча какво е установил за българската действителност, как оценява завареното положение и какво възнамерява да подобри.
При толкова внушителен управленски състав ми се струва съвсем естествено да изискваме и малко повече публичност за неговата дейност.
Така стигаме и до Наско Сираков, който след смяната на властта изглежда необичайно укротен. От човек, около когото се въртеше почти всичко в Левски, голмайстор №1 в клубната история се превърна в почетен президент със съвещателен глас и представителни функции.
Около финансовите параметри на раздялата му с акционерното участие се изговориха какви ли не неща, в които не възнамерявам да навлизам без достатъчно достоверна информация. Далеч повече ме интересува дали Сираков все още има възможност да влияе върху съществените футболни решения, или присъствието му вече се свежда предимно до протоколните събития в живота на клуба.
Наско, мигни два пъти, ако вече нямаш думата в Левски! Колкото и закачливо да звучи, въпросът си има своето основание. С толкова много началници около себе си Вълка трудно би могъл да упражнява досегашното си влияние. Любопитно е и съвпадението, че в периода след оттеглянето му от активното ръководство „сините“ загубиха два пъти тежко от ЦСКА, претърпяха разгром срещу АЕК и вече не изглеждат чак толкова убедително в стремежа си да съхранят шампионската титла. Не търся пряка причинно-следствена връзка между тези събития, още по-малко пък смятам, че при предишния собственик Левски беше застрахован от подобни поражения. Просто отбелязвам, че управленската приемственост има своята стойност, особено когато става дума за успешно работещ до този момент футболен колектив.Сираков познава този клуб до последното му камъче. Знае какво се случва в съблекалнята след загубено дерби, какво очакват привържениците и какви са особеностите на българския футболен живот. Има авторитета да проведе разговор с даден играч или треньор, който едва ли би имал същата тежест, ако бъде воден от някой от новите чуждестранни специалисти.
Разбира се, Левски е съществувал преди Наско и ще продължи да съществува след него. В конкретния случай обаче да разполагаш с подобен капитал от знания, контакти и футболна интуиция, а да не го използваш пълноценно, ми прилича на това да имаш „Ферари“ в гаража и да го държиш там само за да го показваш на гостите си.
Надявам се Вълка да намери своето място и в тази нова действителност. Не е необходимо отново да бъде едноличният господар на „Герена“, за да бъде полезен. Достатъчно е мнението му да има реална тежест там, където опитът му може да спести на клуба някоя скъпоструваща грешка.
Преди шест години мнозина, включително и аз, имахме своите резерви дали Наско Сираков ще успее да измъкне Левски от бездната, в която беше попаднал. Тогава разговорите бяха за оцеляване, за заплати, за дългове и за това дали следващият сезон изобщо ще започне нормално. Днес спорим кой измежду няколко международно признати специалисти трябва да има последната дума при трансферите на българския шампион. Само си дайте сметка за разстоянието между тези две действителности.
На новите ръководители пожелавам след шест години левскарите да изпитват към тях същата благодарност, която днес немалка част от „синя“ България изпитва към Сираков. Ще има достатъчно време да ги познаем по делата им, както гласи и онази толкова популярна библейска максима.Засега визитките са впечатляващи, назначенията са многобройни, а намеренията изглеждат мащабни. Само не забравяйте, господа, че получихте за управление един възкръснал Левски, а не онзи, който Наско завари преди шест години. И летвата, по която ще бъдете оценявани, е вдигната именно от човека, когото днес наричате почетен президент.









