Източник на снимката: levski.bgОт разбитата мечта в Рома до новото начало в Левски: Другото лице на Енрико Пареше
„Който го привлече, прави страхотна сделка“
- 17/11/2026
Има раздели, които остават болезнени дълго след последния работен ден. За Енрико Пареше една от тях настъпва през лятото на 2024 година, когато приключва поредният му престой в Рома. Италианецът вече е изградил име в европейския футбол, работил е с уважавани ръководители и е участвал в оценяването на футболисти за едни от най-престижните клубове на континента. Въпреки всичко преживява напускането на римския гранд като тежко лично поражение.
Днес Пареше е футболен директор на Левски, а назначението му предизвика сериозен интерес сред привържениците на „сините“. През последната седмица българските медии подробно представиха професионалния му път, работата му в Милан, Рома, Рен и Торино, както и участието му в селекционните процеси, довели до привличането на известни футболисти като Рафаел Леао, Тео Ернандес, Сандро Тонали и Миле Свилар.
За тези постижения вече е написано достатъчно. Затова Arenasport.bg ще опита да представи новия директор на Левски от малко по-различна гледна точка. Ще се върнем към няколко момента от кариерата му, които разкриват неговите разочарования, лични убеждения и отношенията с хората, оставили най-дълбока следа в професионалното му развитие.

Историята започва от Рим. Пареше е роден в италианската столица, преминава през юношеските формации на Рома и още като млад футболист усеща какво означава принадлежността към този клуб. По-късно съдбата го връща на „Олимпико“ в съвсем различна роля. Вместо да преследва мечтата си на терена, той започва да търси играчите, които един ден да облекат любимата му фланелка.
Професионалната му връзка с Рома преминава през няколко периода, но през юни 2024 година получава болезнен завършек. След назначаването на Флоран Гисолфи за спортен директор клубът предприема мащабни промени в скаутския отдел, създаден при предишното ръководство на Тиаго Пинто. Сред напускащите е и Пареше.
Реакцията му е необичайно откровена за човек, който дълги години е работил далеч от публичното внимание. В прощалното си послание той определя раздялата като „огромно поражение в личен и професионален план“. Признава, че преживява случилото се тежко, но намира сили да благодари на хората, с които е споделял ежедневието си в клуба.
Най-силните му думи обаче са посветени на самата Рома. Пареше напомня, че служителите и ръководителите се сменят, докато клубът остава. В това признание има повече от обикновена професионална привързаност. За човек, израснал с мечтата да бъде част от римския гранд, раздялата очевидно засяга нещо много по-лично от длъжността и договора.
Италианското издание Il Romanista разкрива и любопитни подробности за начина, по който е функционирал скаутският отдел, от който Пареше е бил част. При Тиаго Пинто екипът работи с предварително подготвени варианти за всяка позиция, като за отделните нужди на отбора се поддържат по петима набелязани футболисти. Сред тях има както утвърдени имена, така и перспективни млади играчи.
Подобен подход позволява на клуба да реагира бързо при неочаквана продажба или необходимост от спешно подсилване. Изданието дава за пример напускането на Един Джеко и привличането на Тами Ейбрахам само седмица по-късно.
Пареше не е единственият автор на този модел, но участието му в подобна организация е показателно за опита, който носи в Левски. На „Герена“ финансовите възможности са несравними с тези на Рома, ала предварителното планиране и познаването на различни пазари могат да се окажат особено ценни.
След раздялата с любимия клуб италианецът получава възможност да продължи кариерата си във Франция. През октомври 2024 година той се присъединява към Рен като ръководител на отдела за привличане на футболисти, където работи с Фредерик Масара.
Новото начало обаче съвпада с един от най-трудните периоди за френския клуб. Рен изпитва сериозни проблеми през сезона, резултатите не отговарят на амбициите, а трансферната политика става обект на остри критики. Някои от скъпите попълнения не оправдават очакванията и ръководството е принудено да предприеме промени.

Справедливостта изисква да се отбележи, че Пареше пристига след летния трансферен прозорец, когато са осъществени част от най-оспорваните сделки. Следователно не би било коректно провалите в селекцията да бъдат приписвани лично на него. Престоят му във Франция обаче остава кратък и не му предоставя възможността да се утвърди за по-продължителен период.
Сред хората, които никога не са се съмнявали в професионалните му качества, се откроява Валтер Сабатини. Един от най-уважаваните италиански спортни директори има особено важно място в развитието на Пареше и именно той му помага да направи първите си големи крачки в Рома.
През юни 2025 година Сабатини говори за бившия си сътрудник пред Tuttosport с рядко срещана категоричност. Описва го като изключително прецизен наблюдател, който обръща внимание на всеки детайл при оценяването на футболистите. Разказва, че работата му често продължава до късно през нощта, когато останалите отдавна са приключили задълженията си.
„Който привлече Пареше, прави страхотна сделка“, заявява Сабатини.
Думите му придобиват допълнителна стойност, когато се върнем десет години назад. През юли 2015 година, едва на 29, Пареше дава пространно интервю за Sportinoro след назначаването си начело на скаутския отдел на Специя. Тогава признава, че срещата със Сабатини по време на обучението му в Коверчано е променила професионалния му път.
Италианецът разказва, че дори един разговор с опитния директор му е давал знания, които иначе би натрупал за цяла година работа. Изразява признателност и към Игор Будан, който му гласува доверие в Специя. Именно заради този проект Пареше отказва предложения да стане скаут на два клуба от Серия А.
Още по-любопитни са възгледите му за младите футболисти. Според него твърде ранните оценки могат да бъдат подвеждащи, тъй като някои таланти достигат необходимата физическа и координационна зрялост по-късно от връстниците си. Той настоява подобни играчи да не бъдат пренебрегвани и защитава идеята за постепенно развитие, в което техническата подготовка има особено важно място.

В интервюто Пареше си позволява и известна самоирония. Припомня, че самият той е преминал в Рома на 16 години, но това не го е превърнало в професионален футболист. Зад шегата стои личен опит, който вероятно е допринесъл за начина, по който впоследствие гледа на обещаващите млади играчи.
Днес, повече от десетилетие след онзи разговор, Енрико Пареше поема най-отговорната си роля в българския футбол. На „Герена“ ще бъде оценяван преди всичко по качеството на селекцията, правилните решения и способността да работи в синхрон с останалите хора от спортното ръководство.
Миналото му предлага достатъчно основания за високи очаквания, но и напомня колко непредвидима може да бъде тази професия. В Рома Пареше е преживял болезнена раздяла с клуба, който обича. В Рен е попаднал в обстановка, белязана от разочарования. От Сабатини е получил доверие, което продължава да има особена стойност за името му.
Сега пред него стоят други хора, различни възможности и нови очаквания. А когато дойде време да се оценява работата му в Левски, най-важното няма да бъде колко известни футболисти е наблюдавал в миналото, а колко правилни решения е помогнал да бъдат взети за бъдещето на клуба.
Днес Пареше е футболен директор на Левски, а назначението му предизвика сериозен интерес сред привържениците на „сините“. През последната седмица българските медии подробно представиха професионалния му път, работата му в Милан, Рома, Рен и Торино, както и участието му в селекционните процеси, довели до привличането на известни футболисти като Рафаел Леао, Тео Ернандес, Сандро Тонали и Миле Свилар.
За тези постижения вече е написано достатъчно. Затова Arenasport.bg ще опита да представи новия директор на Левски от малко по-различна гледна точка. Ще се върнем към няколко момента от кариерата му, които разкриват неговите разочарования, лични убеждения и отношенията с хората, оставили най-дълбока следа в професионалното му развитие.

Историята започва от Рим. Пареше е роден в италианската столица, преминава през юношеските формации на Рома и още като млад футболист усеща какво означава принадлежността към този клуб. По-късно съдбата го връща на „Олимпико“ в съвсем различна роля. Вместо да преследва мечтата си на терена, той започва да търси играчите, които един ден да облекат любимата му фланелка.
Професионалната му връзка с Рома преминава през няколко периода, но през юни 2024 година получава болезнен завършек. След назначаването на Флоран Гисолфи за спортен директор клубът предприема мащабни промени в скаутския отдел, създаден при предишното ръководство на Тиаго Пинто. Сред напускащите е и Пареше.
Реакцията му е необичайно откровена за човек, който дълги години е работил далеч от публичното внимание. В прощалното си послание той определя раздялата като „огромно поражение в личен и професионален план“. Признава, че преживява случилото се тежко, но намира сили да благодари на хората, с които е споделял ежедневието си в клуба.
Най-силните му думи обаче са посветени на самата Рома. Пареше напомня, че служителите и ръководителите се сменят, докато клубът остава. В това признание има повече от обикновена професионална привързаност. За човек, израснал с мечтата да бъде част от римския гранд, раздялата очевидно засяга нещо много по-лично от длъжността и договора.
Италианското издание Il Romanista разкрива и любопитни подробности за начина, по който е функционирал скаутският отдел, от който Пареше е бил част. При Тиаго Пинто екипът работи с предварително подготвени варианти за всяка позиция, като за отделните нужди на отбора се поддържат по петима набелязани футболисти. Сред тях има както утвърдени имена, така и перспективни млади играчи.
Подобен подход позволява на клуба да реагира бързо при неочаквана продажба или необходимост от спешно подсилване. Изданието дава за пример напускането на Един Джеко и привличането на Тами Ейбрахам само седмица по-късно.
Пареше не е единственият автор на този модел, но участието му в подобна организация е показателно за опита, който носи в Левски. На „Герена“ финансовите възможности са несравними с тези на Рома, ала предварителното планиране и познаването на различни пазари могат да се окажат особено ценни.
След раздялата с любимия клуб италианецът получава възможност да продължи кариерата си във Франция. През октомври 2024 година той се присъединява към Рен като ръководител на отдела за привличане на футболисти, където работи с Фредерик Масара.
Новото начало обаче съвпада с един от най-трудните периоди за френския клуб. Рен изпитва сериозни проблеми през сезона, резултатите не отговарят на амбициите, а трансферната политика става обект на остри критики. Някои от скъпите попълнения не оправдават очакванията и ръководството е принудено да предприеме промени.

Справедливостта изисква да се отбележи, че Пареше пристига след летния трансферен прозорец, когато са осъществени част от най-оспорваните сделки. Следователно не би било коректно провалите в селекцията да бъдат приписвани лично на него. Престоят му във Франция обаче остава кратък и не му предоставя възможността да се утвърди за по-продължителен период.
Сред хората, които никога не са се съмнявали в професионалните му качества, се откроява Валтер Сабатини. Един от най-уважаваните италиански спортни директори има особено важно място в развитието на Пареше и именно той му помага да направи първите си големи крачки в Рома.
През юни 2025 година Сабатини говори за бившия си сътрудник пред Tuttosport с рядко срещана категоричност. Описва го като изключително прецизен наблюдател, който обръща внимание на всеки детайл при оценяването на футболистите. Разказва, че работата му често продължава до късно през нощта, когато останалите отдавна са приключили задълженията си.
„Който привлече Пареше, прави страхотна сделка“, заявява Сабатини.
Думите му придобиват допълнителна стойност, когато се върнем десет години назад. През юли 2015 година, едва на 29, Пареше дава пространно интервю за Sportinoro след назначаването си начело на скаутския отдел на Специя. Тогава признава, че срещата със Сабатини по време на обучението му в Коверчано е променила професионалния му път.
Италианецът разказва, че дори един разговор с опитния директор му е давал знания, които иначе би натрупал за цяла година работа. Изразява признателност и към Игор Будан, който му гласува доверие в Специя. Именно заради този проект Пареше отказва предложения да стане скаут на два клуба от Серия А.
Още по-любопитни са възгледите му за младите футболисти. Според него твърде ранните оценки могат да бъдат подвеждащи, тъй като някои таланти достигат необходимата физическа и координационна зрялост по-късно от връстниците си. Той настоява подобни играчи да не бъдат пренебрегвани и защитава идеята за постепенно развитие, в което техническата подготовка има особено важно място.

В интервюто Пареше си позволява и известна самоирония. Припомня, че самият той е преминал в Рома на 16 години, но това не го е превърнало в професионален футболист. Зад шегата стои личен опит, който вероятно е допринесъл за начина, по който впоследствие гледа на обещаващите млади играчи.
Днес, повече от десетилетие след онзи разговор, Енрико Пареше поема най-отговорната си роля в българския футбол. На „Герена“ ще бъде оценяван преди всичко по качеството на селекцията, правилните решения и способността да работи в синхрон с останалите хора от спортното ръководство.
Миналото му предлага достатъчно основания за високи очаквания, но и напомня колко непредвидима може да бъде тази професия. В Рома Пареше е преживял болезнена раздяла с клуба, който обича. В Рен е попаднал в обстановка, белязана от разочарования. От Сабатини е получил доверие, което продължава да има особена стойност за името му.
Сега пред него стоят други хора, различни възможности и нови очаквания. А когато дойде време да се оценява работата му в Левски, най-важното няма да бъде колко известни футболисти е наблюдавал в миналото, а колко правилни решения е помогнал да бъдат взети за бъдещето на клуба.









