Източник на снимката: nullМръсните номера в края на българския футболен сезон
Интересни, (не)забравени случки
- 21/04/2026
Краят на футболния сезон у нас наближава, а с него и множеството сметки за титли, евроквоти позиции гарантиращи оцеляване/промоция. В такива моменти прочутият израз „Целта оправдава средствата“, явяващ се перифраза на мисъл на Игнаций Лойола се превръща в мото на редица клубове. Предлагаме ви по 2 истории от елитната група и второто ниво на българския футбол, които за пореден път ни убеждава, че когато става въпрос за прецакване на системата сме ненадминати как да измислим най-разнообразни варианти това да се случи.
„Арестуваният“ резултат в Перник
Сезон 1958-59 е първият от близо десетилетие, в който „А“ РФГ се играе по системата есен-пролет. В последния кръг на 14 юни 1959 г. Миньор и Берое спорят за последното останало свободно място в елита. Преди изиграването на двубоите в него двата тима имат равен брой точки, а головата разлика е в полза на старозагорци – 18:25 срещу 22:31. По регламент обаче се гледа головото съотношение, което е предпоставка за много математика. Берое, който се формира през същата 1959 г. след обединението на Ботев и Локомотив, трябва да домакинства на Черно море (тогава Ботев), а Миньор приема другия варненски отбор - Спартак. В Града на липите домакините не оставят съмнение в превъзходството си и печелят с 3:0 след попадения на Петко Янчовски, Христо Панчев и Петър Манчев. Новините от Перник са повече от добри - Миньор е стигнал само до равенство 2:2 и така Берое оцелява. Еуфорията завладява Стара Загора, а кулминацията на празненствата трябва да е банкетът на физкултурното дружество. Участниците в него обаче биват неприятно изненадани, след като им е съобщено, че реалния резултат от срещата в Перник е 5:1 за домакините. Как се е случило това разминаване? Предприемчивите ръководители на „жълто-черните“ разбират, че при всяка промяна в резултата съперникът ще реагира и ще отбележи толкова попадения, колкото са му необходими и затова решават да го заблудят. Срещата в Перник започва със закъснение, за да могат играчите на Миньор да са в течение на изхода от другия мач, а кореспондентът на Радио „София“ е заставен да съобщи фиктивния резултат. По това време няма автоматично междуселищно избиране по телефона, поради което авторите на плана просто установяват контрол над пощата в града и така той на практика е информационно откъснат от останалия свят.
Равенството 2:2 е съобщено като резултат от срещата в централната емисия на Радио „София“ в 20:00 ч. и след това в 21:00 ч., а „хиксът“ се признава и от тотопунктовете, които приемат фишовете за Тото 1. Едва в късната емисия е съобщен реалния резултат – 5:1 за Миньор. Макар че Спартак повежда с 0:1, домакините се развихрят и стигат до победата с помощта на разписалите се по два пъти Павел Владимиров и Олег Павлов, както и вкаралия единствения си гол за клуба Бойко Илиев. По този начин головото съотношение на перничани става 0,843, а това на старозагорци – 0,840. С преднина от 3 хилядни, които вероятно трудно биха били отчетени дори на фотофиниш в леката атлетика, Миньор оцелява. Разбира се на никой от Берое не му минава през ума да си търси докрай правата – такива са времената, а заедно с тях и нравите.
Да ти вземат медала преди награждаването
Борбата за третото място през сезон 1983-84 е невероятно оспорвана, за което говори факта, че в края на сезона 7 отбора са събрани в рамките на 3 точки. В крайна сметка бронзовите медали отиват при варненския ЖСК-Спартак, който е с равни точки и по-добра голова разлика от Берое и Черноморец. „След мача с Локомотив Пловдив, завършил 3:3, отпътувахме направо за София. Преспахме там в един хотел и на другия ден отидохме в добро настроение на стадион „Васил Левски“. Не знаехме каква мръсотия ни е подготвена. В съблекалнята влезе заместник-председателят на Българската федерация по футбол Ангел Шишков и обяви, че няма да ни дадат медалите.... Уважена била контестацията на Сливен срещу Ботев Враца. И никакви допълнителни обяснения. Не ни допуснаха да излезем на терена“, спомня си години по-късно клубната легенда Живко Господинов. Всъщност Сливен губи въпросната среща във Враца с 1:2, но в състава на домакините се появява Бойко Краев. Бащата на бъдещите национали Божидар и Андриан има да изтърпи наказание от времето си в Искър Роман, но от щаба на Ботев не знаят за него и в крайна сметка тимът е наказан със служебна загуба. В крайна сметка тимът от Града на стоте войводи се изправя срещу югославския Железничар в Купата на УЕФА, а чак през 2000 г. несправедливостта е поправена и играчите на Спартак получават бронзови медали, макар и със сериозно закъснение.
Слаб успех в училище затрива два отбора
Събитията в края на сезон 1960-61 правят така, че в борбата за оцеляване в „Б“ група са замесени Чавдар Бяла Слатина, Балкан Габрово и Академик Свищов, а от изпадане ще се спаси само един тим. В последния кръг на 2 юли 1961 г. Чавдар надвива Балкан с 1:0 и така праща тима от града на Рачо Ковача под чертата. Впоследствие обаче габровци получават служебна победа, като причината за това става участието в срещата на десния защитник Георги Димитров. Футболистът на Чавдар по това време все още е ученик и въпреки че срещата се играе извън учебната година участието му в двубоя е нерегламентирано, тъй като поради слаби оценки той е с намалено поведение. За предшестващата това събитие сага четем тогавашната преса. „Членът на бюрото на Академик Свищов Делчо Радев решава да спасява своя отбор. Препуска с лека кола към Бяла Слатина и отива при футболиста Георги Димитров. Увещава го да напише декларация, че няма сили да завърши своето учение; че се отказва от училище, като не възнамерява да се явява на поправителен изпит; че след края на учебната година се чувства „свободен гражданин“, а не ученик. Да, доцентът, учителят на младите, преподавателят във Висшия финансово-стопански институт в Свищов Д. Русев (б.а. така е записано в оригиналния материал), който пръв трябва да държи футболистът да учи и да повишава своята култура, диктува на младежи думи за отказ от учението! Какво падение под натиска на запалянковщината. Той, разбира се, съжалява за извършеното от него. И очаква наказанието си, но в писмо до РСФ в София моли то да не бъде публикувано. Така по служебен път Балкан остава, Академик изпада в северната зонова група, а Чавдар е разформирован заради „лошата възпитателна работа с футболистите“ (впоследствие бива опростен).
Късна селекция праща Хасково в А група през 1992 г.
Ситуацията преди последния мач за сезон 1991-92 на 30 май 1992 г. между Академик Свищов и Хасково е кристално ясна – при равенство гостите взимат една от двете елитни квоти, докато „студентите“ се нуждаят от задължителна победа. Задачата за играчите на Никола Москов е допълнително усложнена, тъй като съперникът се възползва от тогавашната дупка във футболния правилник и успява да вземе няколко футболисти само за този мач. По тази линия са картотекирани играчите на елитния Хебър Кирил Василев, Георги Гаджев (баща на бъдещия национал Владимир) и Николай Митов (самия той преотстъпен от Левски), както и Станчо Герджиков от Слънчев бряг. Репортерът на „Народен спорт“ Розин Чапанов неслучайно нарича странната формация „сборен отбор на Южна България“. Именно един от новодошлите – Василев открива резултата за Хасково в 82-ата минута, а 5 минути по-късно Симеон Кръстев връща едно попадение, което обаче не се оказва решаващо. Резултатът бива потвърден въпреки очевидната несправедливост, а по ирония на съдбата това се оказва последния реален шанс Свищов да има свой представител в елитната група.
„Арестуваният“ резултат в Перник
Сезон 1958-59 е първият от близо десетилетие, в който „А“ РФГ се играе по системата есен-пролет. В последния кръг на 14 юни 1959 г. Миньор и Берое спорят за последното останало свободно място в елита. Преди изиграването на двубоите в него двата тима имат равен брой точки, а головата разлика е в полза на старозагорци – 18:25 срещу 22:31. По регламент обаче се гледа головото съотношение, което е предпоставка за много математика. Берое, който се формира през същата 1959 г. след обединението на Ботев и Локомотив, трябва да домакинства на Черно море (тогава Ботев), а Миньор приема другия варненски отбор - Спартак. В Града на липите домакините не оставят съмнение в превъзходството си и печелят с 3:0 след попадения на Петко Янчовски, Христо Панчев и Петър Манчев. Новините от Перник са повече от добри - Миньор е стигнал само до равенство 2:2 и така Берое оцелява. Еуфорията завладява Стара Загора, а кулминацията на празненствата трябва да е банкетът на физкултурното дружество. Участниците в него обаче биват неприятно изненадани, след като им е съобщено, че реалния резултат от срещата в Перник е 5:1 за домакините. Как се е случило това разминаване? Предприемчивите ръководители на „жълто-черните“ разбират, че при всяка промяна в резултата съперникът ще реагира и ще отбележи толкова попадения, колкото са му необходими и затова решават да го заблудят. Срещата в Перник започва със закъснение, за да могат играчите на Миньор да са в течение на изхода от другия мач, а кореспондентът на Радио „София“ е заставен да съобщи фиктивния резултат. По това време няма автоматично междуселищно избиране по телефона, поради което авторите на плана просто установяват контрол над пощата в града и така той на практика е информационно откъснат от останалия свят.
Равенството 2:2 е съобщено като резултат от срещата в централната емисия на Радио „София“ в 20:00 ч. и след това в 21:00 ч., а „хиксът“ се признава и от тотопунктовете, които приемат фишовете за Тото 1. Едва в късната емисия е съобщен реалния резултат – 5:1 за Миньор. Макар че Спартак повежда с 0:1, домакините се развихрят и стигат до победата с помощта на разписалите се по два пъти Павел Владимиров и Олег Павлов, както и вкаралия единствения си гол за клуба Бойко Илиев. По този начин головото съотношение на перничани става 0,843, а това на старозагорци – 0,840. С преднина от 3 хилядни, които вероятно трудно биха били отчетени дори на фотофиниш в леката атлетика, Миньор оцелява. Разбира се на никой от Берое не му минава през ума да си търси докрай правата – такива са времената, а заедно с тях и нравите.
Да ти вземат медала преди награждаването
Борбата за третото място през сезон 1983-84 е невероятно оспорвана, за което говори факта, че в края на сезона 7 отбора са събрани в рамките на 3 точки. В крайна сметка бронзовите медали отиват при варненския ЖСК-Спартак, който е с равни точки и по-добра голова разлика от Берое и Черноморец. „След мача с Локомотив Пловдив, завършил 3:3, отпътувахме направо за София. Преспахме там в един хотел и на другия ден отидохме в добро настроение на стадион „Васил Левски“. Не знаехме каква мръсотия ни е подготвена. В съблекалнята влезе заместник-председателят на Българската федерация по футбол Ангел Шишков и обяви, че няма да ни дадат медалите.... Уважена била контестацията на Сливен срещу Ботев Враца. И никакви допълнителни обяснения. Не ни допуснаха да излезем на терена“, спомня си години по-късно клубната легенда Живко Господинов. Всъщност Сливен губи въпросната среща във Враца с 1:2, но в състава на домакините се появява Бойко Краев. Бащата на бъдещите национали Божидар и Андриан има да изтърпи наказание от времето си в Искър Роман, но от щаба на Ботев не знаят за него и в крайна сметка тимът е наказан със служебна загуба. В крайна сметка тимът от Града на стоте войводи се изправя срещу югославския Железничар в Купата на УЕФА, а чак през 2000 г. несправедливостта е поправена и играчите на Спартак получават бронзови медали, макар и със сериозно закъснение.
Слаб успех в училище затрива два отбора
Събитията в края на сезон 1960-61 правят така, че в борбата за оцеляване в „Б“ група са замесени Чавдар Бяла Слатина, Балкан Габрово и Академик Свищов, а от изпадане ще се спаси само един тим. В последния кръг на 2 юли 1961 г. Чавдар надвива Балкан с 1:0 и така праща тима от града на Рачо Ковача под чертата. Впоследствие обаче габровци получават служебна победа, като причината за това става участието в срещата на десния защитник Георги Димитров. Футболистът на Чавдар по това време все още е ученик и въпреки че срещата се играе извън учебната година участието му в двубоя е нерегламентирано, тъй като поради слаби оценки той е с намалено поведение. За предшестващата това събитие сага четем тогавашната преса. „Членът на бюрото на Академик Свищов Делчо Радев решава да спасява своя отбор. Препуска с лека кола към Бяла Слатина и отива при футболиста Георги Димитров. Увещава го да напише декларация, че няма сили да завърши своето учение; че се отказва от училище, като не възнамерява да се явява на поправителен изпит; че след края на учебната година се чувства „свободен гражданин“, а не ученик. Да, доцентът, учителят на младите, преподавателят във Висшия финансово-стопански институт в Свищов Д. Русев (б.а. така е записано в оригиналния материал), който пръв трябва да държи футболистът да учи и да повишава своята култура, диктува на младежи думи за отказ от учението! Какво падение под натиска на запалянковщината. Той, разбира се, съжалява за извършеното от него. И очаква наказанието си, но в писмо до РСФ в София моли то да не бъде публикувано. Така по служебен път Балкан остава, Академик изпада в северната зонова група, а Чавдар е разформирован заради „лошата възпитателна работа с футболистите“ (впоследствие бива опростен).
Късна селекция праща Хасково в А група през 1992 г.
Ситуацията преди последния мач за сезон 1991-92 на 30 май 1992 г. между Академик Свищов и Хасково е кристално ясна – при равенство гостите взимат една от двете елитни квоти, докато „студентите“ се нуждаят от задължителна победа. Задачата за играчите на Никола Москов е допълнително усложнена, тъй като съперникът се възползва от тогавашната дупка във футболния правилник и успява да вземе няколко футболисти само за този мач. По тази линия са картотекирани играчите на елитния Хебър Кирил Василев, Георги Гаджев (баща на бъдещия национал Владимир) и Николай Митов (самия той преотстъпен от Левски), както и Станчо Герджиков от Слънчев бряг. Репортерът на „Народен спорт“ Розин Чапанов неслучайно нарича странната формация „сборен отбор на Южна България“. Именно един от новодошлите – Василев открива резултата за Хасково в 82-ата минута, а 5 минути по-късно Симеон Кръстев връща едно попадение, което обаче не се оказва решаващо. Резултатът бива потвърден въпреки очевидната несправедливост, а по ирония на съдбата това се оказва последния реален шанс Свищов да има свой представител в елитната група.
