Източник на снимката: Фейсбук Плейофите като начин на употреба
Какво решават те?
- 16/04/2026
Редовната част от сезона в родната елитна група приключи и съвсем скоро ще се насочим към кулминацията на сезона – плейофите. През годините този формат е търпял най-различни критики поради различни негови аномалии като разпределението на домакинствата в тази фаза и възможността отбор с едва 2 победи през сезона да запази елитния си статут (Витоша Бистрица през сезон 2017-18). За пръв път идеята за нещо подобно бе реализирана през сезон 2001-02, когато първенството ни носеше гръмкото име Висша лига, но след един пробен сезон, в който актива на участниците се делеше на половина след редовната фаза, тя бързо бе заметена под килима. От 2016-17, когато шампионатът ни е с този формат, сме се нагледали на какво ли не, но досега никога отбор, който е водил в подреждането след редовния сезон не е изпускал първото място, а сезоните с интрига до последния кръг се броят на пръстите на едната ръка. Ще направим кратка разходка из европейския футбол, за да видим доколко наличието на плейофи оказва някакво влияние върху крайния победител.
От водещите 4 шампионата само един е направил опит да реализира подобна система – испанската Примера дивисион. През сезон 1986-87 първенството на иберийската страна се състои от 18 отбора, които след изиграването на редовните мачове се разделят на 3 групи по 6 тима. И докато целта на шампионската, в която се разпределят 4 от евроквотите и тази за изпадащите отбори е обяснима, никой не може да каже за какво играе „средната“ шестица, освен да поддържа спортна форма. За капак последните 3 отбора в групата за оцелява впоследствие играят помежду си още по един мач, в който при равенство се изпълняват дузпи, като досегашния им актив не им носи нищо – абсолютен нонсенс.
Съвсем различна е ситуацията в Нидерландия и Белгия, които се сочат за вдъхновителите на настоящия формат в родния футбол. В Ниската земя той датира от сезон 2005-06, като всичко се развива след изиграването на основните 34 мача. В първоначалния вариант отборите от 2-ро до 5-то място се борят за място в плейофите на Шампионската лига, тези от 6-о до 9-о за такова в Купата на УЕФА, а тимовете от 10-а до 13-а позиция определят кой ще играе в Интертото. Промяната в евротурнирите рефлектира върху този регламент и впоследствие с допълнителни мачове се ангажират само тимовете от 5-а до 8-а позиция, стремящи се към участие в Лига Европа. От сезон 2009-10 пък белгийците издевателстват над всички фенове, които не са внимавали в часовете по математика. След приключване на редовния сезон 15 от 16 възможни отбора продължават борбата. Първите 6 се борят за титлата и още 2 места в евротурнирите, докато четвъртия трябва да играе финал на разменено гостуване за място в Лига Европа. Негов съперник е победителят от долната шестица, където отборите се разделят на групи по четири, а спечелилите ги играят помежду си 2 финални мача. Сложничко е, още повече че впоследствие е добавена модификацията, че ако победителя в редовния сезон се срине и не завърши сред първите 4 в шампионския плейоф той все пак ще получи място в Лига Европа. Именно в Белгия обаче всяка година интригата за титлата почти винаги е до самия край, като през 2023 г. Антверпен стана шампион, след като в последните минути на последния кръг титлата последователно трябваше да отиде в Унион Сен Жилоа и Генк. Основният облагодетелстван тим от формата се оказа Брюж, който при предишните си 2 титли изостава в рамките на редовния сезон от Унион Сен Жилоа – в първия случай със стряскащите 19 точки.
Съвсем на обратния полюс са нещата в по-голямата част от Балканите. През сезон 2011-12 в Турция първите 4 отбора оставаха за 6 допълнителни мача в т.нар. Суперфинал, докато следващите 4 си оспорваха едно място в Лига Европа. Победителят от редовния сезон Галатасарай успя да спечели шампионата след нулево равенство в последния кръг като гост на Фенербахче, но цялостната продукция на двата отбора убеди ръководителите на футбола в южната съседка да спрат с този формат. Още по-нелицеприятни бяха нещата в Сърбия, където още първия шампионат след отделянето на Черна гора (2006-07) се състоя с група за титлата и оцеляване от по 6 отбора. Впоследствие той се завърна и е в сила от 2015-16 до днес. С изключение на 2016-17, когато Партизан навакса изоставане от 6 точки от Цървена звезда, всички останали надпревари преминават под диктовката на големия им съперник, поради което гледането на последните кръгове може да съперничи на китайското водно мъчение. За първи път хърватите въвеждат плейофи през сезон 1995-96, когато отборите са разделени на челна петица и долна осмица, но в хода на турнира от местния футболен съюз решават, че няма да има изпадащи и така последните на практика завършват сезона с една подранила подготовка за следващия сезон. Предишните 2 титли на Хайдук (2004, 2005) са постигнати именно в плейофен формат, като във втория случай Динамо Загреб дори е в групата за оцеляване. В Гърция нововъдението е от 2007-08, като първоначално то засяга само отборите от 2-о до 5-о място, които трябва да си разпределят евроквотите. Премахването на този формат през 2017 г. позволи на АЕК и ПАОК да усетят шампионската сладост, но след като настоящия с шампионска група и такава за изпадащите бе представен отново през 2019-20 Олимпиакос рядко пуска кокала.
Системата с три плейофни групи бе въведена и в Чехия през 2019-20, като до този момент само през 2021-22 победителят в редовния сезон не успя да стигне до титлата (тогава Виктория Пилзен надделя над Славия Прага). Без съмнение най-атрактивна обаче е ситуацията в Молдова, където от 2022-23 в първенството участват 8 отбора. След като те играят веднъж помежду си, първите 6 се отделят в една група, в която изиграват 10 мача, като актива им се нулира. Така през сезон 2024-25 Шериф завърши сезона без нито една загуба, но в крайна сметка остана на второ място след Милсами Орхей, който в редовния сезон е 5-и, на 15 точки от тях.
Разбира се, има и други европейски страни в които е съществувала или се провежда някаква плейофна система, но дори и само тази подборка е достатъчно красноречива. Сам по себе си форматът на първенството трудно ще го направи конкурентноспособно, ако отборите в него нямат достатъчно класа. Разбира се, допълнителните мачове на теория дават възможност на някой отбор, който е стартирал сезона неубедително (в българския случай Лудогорец) да получи „втори тото шанс“, но сами по себе си не са гаранция за интрига до самия край. Поради това не трябва да възприемаме плейофите като панацея, а като възможност при наличие на добър продукт за повече положителни емоции на феновете – нещо, което поне у нас е дефицитно.
От водещите 4 шампионата само един е направил опит да реализира подобна система – испанската Примера дивисион. През сезон 1986-87 първенството на иберийската страна се състои от 18 отбора, които след изиграването на редовните мачове се разделят на 3 групи по 6 тима. И докато целта на шампионската, в която се разпределят 4 от евроквотите и тази за изпадащите отбори е обяснима, никой не може да каже за какво играе „средната“ шестица, освен да поддържа спортна форма. За капак последните 3 отбора в групата за оцелява впоследствие играят помежду си още по един мач, в който при равенство се изпълняват дузпи, като досегашния им актив не им носи нищо – абсолютен нонсенс.
Съвсем различна е ситуацията в Нидерландия и Белгия, които се сочат за вдъхновителите на настоящия формат в родния футбол. В Ниската земя той датира от сезон 2005-06, като всичко се развива след изиграването на основните 34 мача. В първоначалния вариант отборите от 2-ро до 5-то място се борят за място в плейофите на Шампионската лига, тези от 6-о до 9-о за такова в Купата на УЕФА, а тимовете от 10-а до 13-а позиция определят кой ще играе в Интертото. Промяната в евротурнирите рефлектира върху този регламент и впоследствие с допълнителни мачове се ангажират само тимовете от 5-а до 8-а позиция, стремящи се към участие в Лига Европа. От сезон 2009-10 пък белгийците издевателстват над всички фенове, които не са внимавали в часовете по математика. След приключване на редовния сезон 15 от 16 възможни отбора продължават борбата. Първите 6 се борят за титлата и още 2 места в евротурнирите, докато четвъртия трябва да играе финал на разменено гостуване за място в Лига Европа. Негов съперник е победителят от долната шестица, където отборите се разделят на групи по четири, а спечелилите ги играят помежду си 2 финални мача. Сложничко е, още повече че впоследствие е добавена модификацията, че ако победителя в редовния сезон се срине и не завърши сред първите 4 в шампионския плейоф той все пак ще получи място в Лига Европа. Именно в Белгия обаче всяка година интригата за титлата почти винаги е до самия край, като през 2023 г. Антверпен стана шампион, след като в последните минути на последния кръг титлата последователно трябваше да отиде в Унион Сен Жилоа и Генк. Основният облагодетелстван тим от формата се оказа Брюж, който при предишните си 2 титли изостава в рамките на редовния сезон от Унион Сен Жилоа – в първия случай със стряскащите 19 точки.
Съвсем на обратния полюс са нещата в по-голямата част от Балканите. През сезон 2011-12 в Турция първите 4 отбора оставаха за 6 допълнителни мача в т.нар. Суперфинал, докато следващите 4 си оспорваха едно място в Лига Европа. Победителят от редовния сезон Галатасарай успя да спечели шампионата след нулево равенство в последния кръг като гост на Фенербахче, но цялостната продукция на двата отбора убеди ръководителите на футбола в южната съседка да спрат с този формат. Още по-нелицеприятни бяха нещата в Сърбия, където още първия шампионат след отделянето на Черна гора (2006-07) се състоя с група за титлата и оцеляване от по 6 отбора. Впоследствие той се завърна и е в сила от 2015-16 до днес. С изключение на 2016-17, когато Партизан навакса изоставане от 6 точки от Цървена звезда, всички останали надпревари преминават под диктовката на големия им съперник, поради което гледането на последните кръгове може да съперничи на китайското водно мъчение. За първи път хърватите въвеждат плейофи през сезон 1995-96, когато отборите са разделени на челна петица и долна осмица, но в хода на турнира от местния футболен съюз решават, че няма да има изпадащи и така последните на практика завършват сезона с една подранила подготовка за следващия сезон. Предишните 2 титли на Хайдук (2004, 2005) са постигнати именно в плейофен формат, като във втория случай Динамо Загреб дори е в групата за оцеляване. В Гърция нововъдението е от 2007-08, като първоначално то засяга само отборите от 2-о до 5-о място, които трябва да си разпределят евроквотите. Премахването на този формат през 2017 г. позволи на АЕК и ПАОК да усетят шампионската сладост, но след като настоящия с шампионска група и такава за изпадащите бе представен отново през 2019-20 Олимпиакос рядко пуска кокала.
Системата с три плейофни групи бе въведена и в Чехия през 2019-20, като до този момент само през 2021-22 победителят в редовния сезон не успя да стигне до титлата (тогава Виктория Пилзен надделя над Славия Прага). Без съмнение най-атрактивна обаче е ситуацията в Молдова, където от 2022-23 в първенството участват 8 отбора. След като те играят веднъж помежду си, първите 6 се отделят в една група, в която изиграват 10 мача, като актива им се нулира. Така през сезон 2024-25 Шериф завърши сезона без нито една загуба, но в крайна сметка остана на второ място след Милсами Орхей, който в редовния сезон е 5-и, на 15 точки от тях.
Разбира се, има и други европейски страни в които е съществувала или се провежда някаква плейофна система, но дори и само тази подборка е достатъчно красноречива. Сам по себе си форматът на първенството трудно ще го направи конкурентноспособно, ако отборите в него нямат достатъчно класа. Разбира се, допълнителните мачове на теория дават възможност на някой отбор, който е стартирал сезона неубедително (в българския случай Лудогорец) да получи „втори тото шанс“, но сами по себе си не са гаранция за интрига до самия край. Поради това не трябва да възприемаме плейофите като панацея, а като възможност при наличие на добър продукт за повече положителни емоции на феновете – нещо, което поне у нас е дефицитно.
