Севи Идриз - момчето, което изведнъж се оказа златно за ЦСКА и Левски

Има моменти, в които едно име започва да се повтаря прекалено често, за да бъде случайност. Първо го чуваш покрай мач, после го виждаш в стартов състав, след това идва гол, още един, и изведнъж темата вече не е дали този футболист ще пробие, а кой ще реагира пръв. Севи Идриз вече е в тази фаза.

Интересът към него не идва от едно място и не се появи вчера. За него се говореше в контекста на Лудогорец и ЦСКА, а от днес в уравнението влиза и Левски . Три различни проекта, т, но едно общо решение - този футболист си струва да бъде следен отблизо. И това е само българската част от историята.

Информацията на трансферния журналист Руди Гайети добавя още тежест, интерес от Милан, Бетис и Гент. Това вече не е локален сюжет, а профил, който се вписва в по-широк европейски контекст. Когато толкова много погледи се съберат върху едно крило на 18 години, въпросът вече не е дали има талант, а как се е стигнало дотук.

Пътят на Идриз не е праволинеен. Роден в Мадрид, израснал в Асеновград, започнал в Беломорец, минал през школите на Ботев и ФК ЦСКА 1948, преди да се върне там, където получава истинския шанс – Локомотив (Пловдив). Това връщане не е просто трансфер, а точният момент, в който кариерата му започва да се движи с друга скорост.

В рамките на няколко месеца той мина от участие във втория отбор до титулярни минути в Първа лига. Пет старта, голове в ключови ситуации и усещане, че не играе като футболист, който тепърва свиква с нивото. Има онова спокойствие в действията, което обикновено идва след десетки мачове, а не в първите. При него се появи по-рано, а това винаги прави разликата.

Най-показателният момент дойде в Разград срещу Лудогорец. Голът му там беше заявка, че може да влияе на мачове срещу най-силните отбори в страната.

На терена профилът му е ясен още от първото докосване. Бързина, която не е само в спринта, а и в мисленето. Техника, която му позволява да играе и в тесни пространства. Самочувствие, което не преминава в излишен риск, а стои като увереност във всяко действие. Височината му добавя още един слой към играта му, защото рядко крило в България комбинира подобна физика с такъв контрол върху топката. Допълнителният детайл, който често остава скрит, е че играе с двата крака, а това отваря много повече решения в последната третина.

Има и нещо друго, което трудно се измерва със статистика. Идриз не бърза. Президентът на Локомотив, Христо Крушарски, го формулира директно:

„За малкия – още му е рано. Те започват да му мътят главата, защото утре става милиардер. Малкият е по-мислещ и не бърза за никъде. Не е като Петър Андреев.“

Това звучи като предупреждение, но всъщност е комплимент. В среда, в която младите футболисти често изпреварват собственото си развитие, тук виждаме различен подход. Самият той също дава ясни сигнали в тази посока, като не говори за трансфери.

Договорът му до 2029 година с Локомотив (Пловдив) поставя рамка около тази история. Пазарната оценка от 300 хиляди евро пък ще трябва да бъде минимум дублирана, ако някой го иска истински в своите редици.

Идриз вече прави крачки и извън клубния футбол. Седем мача за националния отбор до 19 години, гол и асистенция, присъствие и в младежката селекция.

Оттук насетне, само времето ще покаже дали Идриз ще бъде "звездата на деня" или временната лудост по него ще бъде само фундаментът за по-нататъшни успехи. Важното е едно, качества ги има, сега трябва да покаже труд и постоянство.