Източник на снимката: startphoto.bgДа се завърнеш в бащината къща на ЦСКА
Историята показва, че получилите втори шанс на „Армията“ често печелят трофеи
- 12/12/2025
Дори и поражението с 0:2 от Черно море не може да развали положителното, което направи Христо Янев откакто бе назначен за треньор на ЦСКА. Преди злополучния мач на „Тича“ начело на ЦСКА той регистрира серия от 8 поредни победи във всички турнири, а понастоящем тима заема 5-о място – отлична позиция спрямо трагичния старт на сезона. Поне засега той опровергава „доброжелателите“, обясняващи спечелената Купа на България от първия му период, когато тимът бе член на третото ниво на родния футбол, със странични фактори. Успешната поредица на Янев е отлична възможност да надникнем в историята и да видим как се справят треньорите, получили втора възможност да водят най-титулувания клуб. Тук правим уточнение, че говорим за случаите за постоянно назначение, тъй като ако броим и временните варианти това е трети престой на специалиста, след като той води отбора в края на сезон 2017-18.
Започваме с 12-кратният шампион на България като футболист Манол Манолов – Симолията, който е начело на тима за няколко месеца през 1964 г. след смяната на Крум Милев. Впоследствие той става помощник на съветския специалист Григорий Пинайчев и Стоян Орманджиев, а след отпадането на тима за КЕШ от Ференцварош през октомври 1969 г. сам поема кормилото. „Може би една от причините за тази промяна бе търсенето на положителен ефект – повдигане духа на футболистите, по-голямо самочувствие на отбора. Симо Манолов беше амбициозен човек. Държеше на дисциплината. Ако някой тръгне по кривите пътеки, прилагаше и по-твърди обноски за въдворяване на реда. Не допускаше хленчене, своеволия и разправии. Мразеше двуличието“, казва за своя треньор Борис Гаганелов. Самият Манолов прави следното описание на себе си: „Аз съм изключително конфликтен. Това винаги ми е носело много неприятности. Най-удобни са хората, които нищо не казват и с всичко са съгласни. Не мога да съм като тях! Истината се ражда в спора, в различните мнения.“ Симолията държи изкъсо играчите си по време на гостуванията в чужбина, тъй като по негово мнение „оня, който тича по магазините, кахъри се и съжалява за някаква некупена фланелка или друг парцал, не чакай да стане голям футболист.“ Макар и спартански, неговите методи дават резултат – до напускането му през януари 1974 г. ЦСКА ще спечели 3 титли и 2 национални купи, но най-впечатляващо е елиминирането на действащия европейски клубен шампион Аякс през 1973 г.
Помощник на Манолов в този период е Никола Ковачев – Тулата, който го наследява на поста и за 9 месеца се отчита с една Купа на Съветската армия. Преди началото на сезон 1977-78 ръководството на армейския клуб му се доверява отново, а някогашния бранител включва в щаба си Борис Гаганелов. В края на сезона ЦСКА остава зад Локомотив София, след като в последния кръг железничарите правят равенство 3:3 с Левски в мач, който се играе на стадион „Народна армия“. През 1978-79 „червените“ отстъпват титлата на Левски, Ковачев е сменен през април, а според признанията на тогавашния играч на тима Ангел Калбуров тимът е съсипан от „вътрешни пробиви.“ „Някои пунтираха, че играят. Смачкаха младите. Дяволъците от тях идваха. Ако треньорът не съумее да види кои са водачите в тази посока, става страшно. При нас той залагаше и на хора, които не могат да са лидери“, споделя той по-късно.
Скандалният финал за Купата на НРБ през 1985 г. води до разформироването на ЦСКА, който получава името Средец, а за негов треньор е определен Серги Йоцов. Специалистът, известен с работата си с млади играчи вече успява да изведе тима до шампионската титла през 1976 г. и трябва да изгради наново боеспособен тим с наличните футболисти. „Попаднах в сложна обстановка. Отнеха ни екипите и автобуса, изгониха ни от съблекалнята на стадиона. Беше много тежко. При стеклите се ненормални условия за работа не можех да съм недоволен от футболистите. Всички момчета понасяха стоически неуредиците и незгодите. Капитанът Гошо Димитров като свой син го имах. Само след 6 месеца ме освободиха. Не разбрах защо. Съжалявам само, че най-трудното преодоляхме и точно тогава ме отстраниха. А вече стъпвахме на крака. Включих в отбора нашите юноши Емил Костадинов и Любослав Пенев“, спомня си след години Йоцов. Според споменатия от него Георги Димитров-Джеки споровете между военното и цивилно ръководство изпращат отбора в безтегловност и това е причината Йоцов да бъде заменен от помощника си Димитър Пенев.
Неговият петгодишен период носи в клубната витрина 10 трофея и полуфинал за КНК през 1989 г., но в крайна сметка през август 1990 г. застъпва Аспарух Никодимов. Между 1979 и 1982 г. тандемът Паро-Пената е в основата на елиминирането на Нотингам и Ливърпул, както и завоюването на 4 отличия, но сега ситуацията е напълно различна. Тимът остава без триото Стоичков-Пенев-Костадинов, които са продадени на Запад, а самия специалист е работил в последните 3 години в Тунис и малко се е откъснал от родната действителност. Той обаче не само успява да овладее ситуацията, но и на практика лансира кандидатурата на Валентин Михов за президент на клуба. При наличните обстоятелства титлата от 1992 г. и елиминирането на Парма в Купата на УЕФА година по-рано могат да се приемат за геройство в мирно време. След напускането на Никодимов начело застава Цветан Йончев, под чието ръководство е спечелена Купата на България, която е аргумент той отново да оглави тима в труден момент през септември 1994 г. Той обаче се задържа едва 3 мача, за които никой на „Българска армия“ не иска да си спомня – 1:7 с Левски, 1:5 с Ювентус и 1:3 със Славия.
В деликатна ситуация поема ЦСКА за втори път в кариерата си и Димитър Пенев – веднага след поражението с 0:5 от Левски във финала за Купата на България през 1998 г. Стратега няма как да се пребори със „сините“ и Литекс в първенството, но успява да направи пробив в Купата на УЕФА и да наложи последното голямо трио на родния футбол – Мартин Петров, Стилиян Петров и Димитър Бербатов. След смяната му на 5 март 2000 г. треньор за няколко часа става Георги Димитров-Джеки, но в крайна сметка начело застава Спас Джевизов, който през 1994 г. е временен треньор за 1 мач. Легендарният нападател със сериозен опит в кипърския футбол не успява да направи разликата и когато феновете обсаждат съблекалнята след домакинското равенство 1:1 с Пирин е ясно, че пътищата му с клуба се разделят. Макар той да не се вписва в предварително зададените критерии го споменаваме, за да направим връзка с неговия заместник - Александър Станков. Под ръководството на младия специалист ЦСКА е на крачка от чудото, но „кървавия гол“ на Георги Иванов накланя везните в полза на Левски. Младият специалист си тръгва след края на сезона, за да може на неговото място да седне Енрико Катуци. Италианецът на свой ред изненадващо напуска през декември и Станков започва пролетния полусезон с 2 загуби от Литекс за първенството и националната купа с обща голова разлика 1:7. Това налага специалистът от Апенините да се завърне и да доизкара сезона.
Името Стойчо Младенов може да предизвиква смесени чувства сред част от феновете, но е безпорен факт, че той е пряко отговорен за 2 от последните 3 титли на „червените“. Повторният му период начело през сезон 2007-08 завършва с триумф в шампионата и внушителните 16 точки преднина пред Левски, но по известни на всички причини успехът не е осребрен с участие в квалификациите за Шампионската лига. Екзекутора на Ливърпул наследява на поста Пламен Марков, чийто втори престой ще се запомни с Купата на България през 2006 г. – утешителна награда на фона на пропуснатата титла през същия сезон. Покойният Миодраг Йешич бе пряко замесен във въпросния сезон 2005-06, а завръщането му през 2013 г. приключи след едва 2 официални мача – 0:2 срещу Литекс и 2:0 срещу Черноморец. Купата на България и вълнуващия футбол, който ЦСКА играе при първия престой на Милен Радуканов кара ръководството да му се довери като заместник на сърбина. Третото място в края на сезона и последвалите промени в ръководството довеждат до неговото освобождаване.
В края на злощастния сезон 2014-15 ЦСКА за втори път е воден от Любослав Пенев. За разлика от първия му мандат, който ще се запомни с участие в групите на Лига Европа, тук очевидно целта е да се довърши сезона, довел до мрачно лято за клуба и неговите привърженици. Загубеният финал за Купата на България през 2020 г. довежда до освобождаването на тогавашния треньор Милош Крушчич и смяната му със Стамен Белчев. След първия си престой през 2016-18, специалистът от Хасково получава втори шанс и класира тим за групите на Лига Европа след знаменита победа с 3:1 на „Санкт Якоб парк“ срещу Базел, но резултатите в първенството довеждат до раздялата с него. Последният треньор преди Христо Янев с два периода в ЦСКА е Нестор Ел Маестро – човек, за който собственика Гриша Ганчев публично изказа съжаление, че е освободил през 2019 г. При идването на сърбина с британски паспорт през 2023 г. част от щаба му става и записалия отлични резултати във второто ниво на австрийския футбол Александър Гицов. Сдържаният характер на Ел Маестро не допада на част от привържениците, а когато и резултатите се разминават с очакванията се стига до неговото освобождаване преди края на сезона.
Както се вижда историята познава примери за триумфални завръщания и гръмки провали, но отсега е ясно едно – ако ЦСКА изиграе първия си мач на реновирания „Българска армия“ с треньор Христо Янев, това означава, че нещата в клуба се движат в правилната посока.
Започваме с 12-кратният шампион на България като футболист Манол Манолов – Симолията, който е начело на тима за няколко месеца през 1964 г. след смяната на Крум Милев. Впоследствие той става помощник на съветския специалист Григорий Пинайчев и Стоян Орманджиев, а след отпадането на тима за КЕШ от Ференцварош през октомври 1969 г. сам поема кормилото. „Може би една от причините за тази промяна бе търсенето на положителен ефект – повдигане духа на футболистите, по-голямо самочувствие на отбора. Симо Манолов беше амбициозен човек. Държеше на дисциплината. Ако някой тръгне по кривите пътеки, прилагаше и по-твърди обноски за въдворяване на реда. Не допускаше хленчене, своеволия и разправии. Мразеше двуличието“, казва за своя треньор Борис Гаганелов. Самият Манолов прави следното описание на себе си: „Аз съм изключително конфликтен. Това винаги ми е носело много неприятности. Най-удобни са хората, които нищо не казват и с всичко са съгласни. Не мога да съм като тях! Истината се ражда в спора, в различните мнения.“ Симолията държи изкъсо играчите си по време на гостуванията в чужбина, тъй като по негово мнение „оня, който тича по магазините, кахъри се и съжалява за някаква некупена фланелка или друг парцал, не чакай да стане голям футболист.“ Макар и спартански, неговите методи дават резултат – до напускането му през януари 1974 г. ЦСКА ще спечели 3 титли и 2 национални купи, но най-впечатляващо е елиминирането на действащия европейски клубен шампион Аякс през 1973 г.
Помощник на Манолов в този период е Никола Ковачев – Тулата, който го наследява на поста и за 9 месеца се отчита с една Купа на Съветската армия. Преди началото на сезон 1977-78 ръководството на армейския клуб му се доверява отново, а някогашния бранител включва в щаба си Борис Гаганелов. В края на сезона ЦСКА остава зад Локомотив София, след като в последния кръг железничарите правят равенство 3:3 с Левски в мач, който се играе на стадион „Народна армия“. През 1978-79 „червените“ отстъпват титлата на Левски, Ковачев е сменен през април, а според признанията на тогавашния играч на тима Ангел Калбуров тимът е съсипан от „вътрешни пробиви.“ „Някои пунтираха, че играят. Смачкаха младите. Дяволъците от тях идваха. Ако треньорът не съумее да види кои са водачите в тази посока, става страшно. При нас той залагаше и на хора, които не могат да са лидери“, споделя той по-късно.
Скандалният финал за Купата на НРБ през 1985 г. води до разформироването на ЦСКА, който получава името Средец, а за негов треньор е определен Серги Йоцов. Специалистът, известен с работата си с млади играчи вече успява да изведе тима до шампионската титла през 1976 г. и трябва да изгради наново боеспособен тим с наличните футболисти. „Попаднах в сложна обстановка. Отнеха ни екипите и автобуса, изгониха ни от съблекалнята на стадиона. Беше много тежко. При стеклите се ненормални условия за работа не можех да съм недоволен от футболистите. Всички момчета понасяха стоически неуредиците и незгодите. Капитанът Гошо Димитров като свой син го имах. Само след 6 месеца ме освободиха. Не разбрах защо. Съжалявам само, че най-трудното преодоляхме и точно тогава ме отстраниха. А вече стъпвахме на крака. Включих в отбора нашите юноши Емил Костадинов и Любослав Пенев“, спомня си след години Йоцов. Според споменатия от него Георги Димитров-Джеки споровете между военното и цивилно ръководство изпращат отбора в безтегловност и това е причината Йоцов да бъде заменен от помощника си Димитър Пенев.
Неговият петгодишен период носи в клубната витрина 10 трофея и полуфинал за КНК през 1989 г., но в крайна сметка през август 1990 г. застъпва Аспарух Никодимов. Между 1979 и 1982 г. тандемът Паро-Пената е в основата на елиминирането на Нотингам и Ливърпул, както и завоюването на 4 отличия, но сега ситуацията е напълно различна. Тимът остава без триото Стоичков-Пенев-Костадинов, които са продадени на Запад, а самия специалист е работил в последните 3 години в Тунис и малко се е откъснал от родната действителност. Той обаче не само успява да овладее ситуацията, но и на практика лансира кандидатурата на Валентин Михов за президент на клуба. При наличните обстоятелства титлата от 1992 г. и елиминирането на Парма в Купата на УЕФА година по-рано могат да се приемат за геройство в мирно време. След напускането на Никодимов начело застава Цветан Йончев, под чието ръководство е спечелена Купата на България, която е аргумент той отново да оглави тима в труден момент през септември 1994 г. Той обаче се задържа едва 3 мача, за които никой на „Българска армия“ не иска да си спомня – 1:7 с Левски, 1:5 с Ювентус и 1:3 със Славия.
В деликатна ситуация поема ЦСКА за втори път в кариерата си и Димитър Пенев – веднага след поражението с 0:5 от Левски във финала за Купата на България през 1998 г. Стратега няма как да се пребори със „сините“ и Литекс в първенството, но успява да направи пробив в Купата на УЕФА и да наложи последното голямо трио на родния футбол – Мартин Петров, Стилиян Петров и Димитър Бербатов. След смяната му на 5 март 2000 г. треньор за няколко часа става Георги Димитров-Джеки, но в крайна сметка начело застава Спас Джевизов, който през 1994 г. е временен треньор за 1 мач. Легендарният нападател със сериозен опит в кипърския футбол не успява да направи разликата и когато феновете обсаждат съблекалнята след домакинското равенство 1:1 с Пирин е ясно, че пътищата му с клуба се разделят. Макар той да не се вписва в предварително зададените критерии го споменаваме, за да направим връзка с неговия заместник - Александър Станков. Под ръководството на младия специалист ЦСКА е на крачка от чудото, но „кървавия гол“ на Георги Иванов накланя везните в полза на Левски. Младият специалист си тръгва след края на сезона, за да може на неговото място да седне Енрико Катуци. Италианецът на свой ред изненадващо напуска през декември и Станков започва пролетния полусезон с 2 загуби от Литекс за първенството и националната купа с обща голова разлика 1:7. Това налага специалистът от Апенините да се завърне и да доизкара сезона.
Името Стойчо Младенов може да предизвиква смесени чувства сред част от феновете, но е безпорен факт, че той е пряко отговорен за 2 от последните 3 титли на „червените“. Повторният му период начело през сезон 2007-08 завършва с триумф в шампионата и внушителните 16 точки преднина пред Левски, но по известни на всички причини успехът не е осребрен с участие в квалификациите за Шампионската лига. Екзекутора на Ливърпул наследява на поста Пламен Марков, чийто втори престой ще се запомни с Купата на България през 2006 г. – утешителна награда на фона на пропуснатата титла през същия сезон. Покойният Миодраг Йешич бе пряко замесен във въпросния сезон 2005-06, а завръщането му през 2013 г. приключи след едва 2 официални мача – 0:2 срещу Литекс и 2:0 срещу Черноморец. Купата на България и вълнуващия футбол, който ЦСКА играе при първия престой на Милен Радуканов кара ръководството да му се довери като заместник на сърбина. Третото място в края на сезона и последвалите промени в ръководството довеждат до неговото освобождаване.
В края на злощастния сезон 2014-15 ЦСКА за втори път е воден от Любослав Пенев. За разлика от първия му мандат, който ще се запомни с участие в групите на Лига Европа, тук очевидно целта е да се довърши сезона, довел до мрачно лято за клуба и неговите привърженици. Загубеният финал за Купата на България през 2020 г. довежда до освобождаването на тогавашния треньор Милош Крушчич и смяната му със Стамен Белчев. След първия си престой през 2016-18, специалистът от Хасково получава втори шанс и класира тим за групите на Лига Европа след знаменита победа с 3:1 на „Санкт Якоб парк“ срещу Базел, но резултатите в първенството довеждат до раздялата с него. Последният треньор преди Христо Янев с два периода в ЦСКА е Нестор Ел Маестро – човек, за който собственика Гриша Ганчев публично изказа съжаление, че е освободил през 2019 г. При идването на сърбина с британски паспорт през 2023 г. част от щаба му става и записалия отлични резултати във второто ниво на австрийския футбол Александър Гицов. Сдържаният характер на Ел Маестро не допада на част от привържениците, а когато и резултатите се разминават с очакванията се стига до неговото освобождаване преди края на сезона.
Както се вижда историята познава примери за триумфални завръщания и гръмки провали, но отсега е ясно едно – ако ЦСКА изиграе първия си мач на реновирания „Българска армия“ с треньор Христо Янев, това означава, че нещата в клуба се движат в правилната посока.
