❤️Благодарим ти, Карлос! Че не си като тях…

Снощи заспахме с усмивка. Заради Карлос Насар. Който отново покори света! Тази сутрин се събудихме щастливи. Заради Карлос Насар, който пак направи така, че за България да се пише и говори с уважение. Кой да го направи, ако не спортист?

Благодарим ти, Карлос! Че не си като тях…

Благодарим, че излизаме от панелките за работа и препълнените с боклук контейнери заради рекета на мафията не ни правят впечатление.

Благодарим, че в сутрешните блокове се говори за теб, а не слушаме наведени политически анализатори. Един от тях не дал истината, но може би взел. Взел, за да словоблудства по поръчка, да ни казва какво да мислим и пред кои депутати да благоговеем.

Благодари, Карлос, че в социалните мрежи поне за ден ще ни излизат клипове и снимки за теб. Че поне за ден няма да гледаме мазните физиономии на онези в кулоарите.

Благодарим, шампионе, че си нормално момче, че не те возят в най-лъскавия автомобил, обграден от 30 гарда, хора от службите. Благодарим, че можеш да вдигнеш 222 кг, след което да ходиш пеша.

Благодарим, Насар, че нямаш обсебване да правиш държава с главно „Д“, а прославяш нашата си България с главно „Б“!

Благодарим, момче, че не си нито дълъг шоумен, нито късо човече, което иска затвор за журналисти, ако напишем къде си бил на заслужена почивка или коя е дамата до теб. Че съвсем млад, вече си наша катедрала, докато други стават все по-скъсани галоши.

Благодарим, легендо, че си по-националист от всеки псевдо националист, който се пъне да се прави на честен и последователен, докато всъщност е патерица. Че носиш България в сърцето, а не в портмонето.

Благодарим, Човеко, че нямаш нито хотели, нито водопади. Че не се снимаш с восъчни фигури, а вчера направи опашка в залата. От хора, които ти се възхищават и искат да се снимат с теб.

Благодарим ти, Карлос, че мозъкът ти не е пропит от алчност за пари и слава. Че не съсипваш народа ни, а му даваш гордост, самочувствие, усмивка и надежда! Надежда, че и ние можем да ходим по улиците с високо вдигнати глави.

Още за много можем да ти благодарим. Ти си като част от семействата ни, като част от нас! Ти си в сърцата ни и те обичаме! Здрав да си ни и нека това, което постигна, е само началото!

Накрая те молим. Молим те, когато се върнеш в България, да не повтаряш грешката на волейболистите. Не го прави – не позволявай онези в парламента да закрият и теб на снимка, както закриха „лъвовете“ на Любо Ганев. Ти не си техен, ти си на народа. Тази обич е по-ценна от сто снимки с костюмираните, които нямат право да се докосват до теб. Защото помниш как започна. Помниш къде тренираше. Помниш каква подкрепа получи тогава.

Благодарим, Шампионе на света! Че те има, че си наш, че ни караш да се чувстваме живи. Поне за ден. А от утре… от утре пак в кочината. До следващия ти голям успех. Който да ни извади отново от жестоката действителност. За кратко, пак за кратко. Но е толкова сладко…