💥 24 африкански държави окупираха футбола ни, а ние да чакаме силен национален отбор...

Можете ли да посочите Кабо Верде на картата? Не всеки би могъл. А може ли да изброите 24 африкански държави? Едва ли. И все пак - точно от толкова африкански страни има футболисти в българската Първа и Втора лига. Общо - чужденци от 70 държави. Да, седемдесет. Българският футбол е станал като летище без контролна кула - идват хора от всякакви посоки, но никой не знае накъде отлитаме.

Днес в родните терени играят представители от Нигерия, Гана, Кот д’Ивоар, Кабо Верде, Алжир, Тунис, Гвинея-Бисау, Мадагаскар, Конго, Камерун, Бенин, Гвинея, Коморските острови, Мароко, Мавритания, Мали, Мозамбик, Либерия, Екваториална Гвинея, Сенегал, Гамбия, Централноафриканската република, Южна Африка и Буркина Фасо. Една истинска футболна карта на Африка, пренесена върху българските стадиони.

Лигата ни, която някога беше платформа за създаване на български таланти, днес е платформа за преходни чужденци. От Африка, Южна Америка, Азия, Балканите - всички се събират тук, защото България се превърна в лесна спирка по пътя към Европа. Нашите отбори рядко привличат истински звезди, а по-често анонимни играчи, които идват с надеждата да бъдат забелязани. Ако имат качества - заминават. Ако нямат - просто оставят след себе си следа в статистиката и отлитат нанякъде другаде. Междувременно българските момчета чакат своя шанс...

Не, чужденците не са основният виновник. Държавата е абдикирала от спорта. Няма стадиони, няма бази. Без инвестиции, без модерна инфраструктура, резултатът е предвидим - хаос, посредственост и липса на перспектива.

Резултатът е видим - националният отбор е в свободно падане, стадионите се рушат и всичко оцелява на инат. Не е случайно, че днес България е една от малкото европейски страни без модерен национален стадион.

Докато в лигата ни играят футболисти от Кабо Верде, Гвинея-Бисау, Мадагаскар, Коморите и още над двайсет африкански държави, българските деца чакат своя ред – и той не идва. Липсва път, липсва пример, липсва среда. А най-страшното е, че вече дори не се изненадваме.

Българският футбол днес е огледало на страната – без посока, без стабилност, без бъдеще. Светът идва при нас, но ние не отиваме никъде. И ако не започнем отдолу - от децата, от базите, от школите - след няколко години може би ще имаме още повече чужденци… но вече няма да имаме отбор, който да наречем „наш“.